Замислили сте се, как се изменя живота на космонавта в условията на безтегловност? В открития космос всичко е много по-различно, отколкото на Земята.
Какво се случва с човек в космоса?
Поради отсъствие на земно притегляне гръбначният стълб на човека става малко по-дълъг. По този начин е възможно човек да стане около 5-8 сантиметра по-висок.
Въпреки това, това не е толкова здравословно, както изглежда на пръв поглед.
Такъв “ растеж“ обикновено е придружен от различни усложнения, като например притискане на нерв или болки в гърба.
По-дългото пътешествие в космоса може да доведе до увеличаване ръста на човек с 3%.

Новият подход позволява да се избере най-жизненоспособния ембрион.

Щастливата майка е 42-годишната британка Рут Картет. Жената в продължение на няколко години се е опитвала да забременее, но за съжаление не бил постигнат успех. Новата технология е помогнала да се поправят нещата.

Детето се е родило чрез кесарево сечение.

Новият метод се изразява в това, че може да се наблюдава растежа на ембриона и да се присади в най-подходящия момент.

Технологията е наречена Eeva – „Ранна оценка на жизнеспособността на ембриона“. Правят се хиляди снимки на ембриона с интервал една минута.

Методиката нагледно е показала своята ефективност.

За да се разбере защо някои социолози говорят за възраждането на матриархат, е необходимо да се проследи динамиката на растежа, при който се наблюдава  все повече внедряване на жени в обществения живот.
До 20-ти век самотната майка е обречена на стагнация. Ако тя няма наследство от родителите или убития в битка съпруг, бедността и липсата на защита принуждава жената да падне на „дъното“. Естествено това е плашело жените и те са стремели да направят всичко възможно, за да не попаднат в такова положение.
Под влиянието на социалистическите партии и феминистки съюзи, самотни майки са получили социална сигурност. Постепено увеличаване на привилегиите на тази категория жени, довели до това, че  разделяща репродуктивните права, е в по-неблагоприятно положение, отколкото самотната майка. В САЩ и Западна Европа самотните майки са толкова облагодетелствани, че жените са загубили икономическия стимул за сключване на брак.
Искам да ви обърна внимание, че един от опорните  камъни за зараждащия се матриархат е: Жените губят икономически стимул за сключване на брак.
В САЩ и някои европейски страни при развод мъжът плаща такава висока финансова компенсация, че хиляди жени са се превърнали в ловци за портмонета. Тяхната цел е да се ожени за мъж на всяка цена. След това следва бременност и шантаж. Безумното майчинство на жените предизвиква скандали допълнителна провокации и обвинения в нападение или психологически натиск.
Правата и свободите на една жена са много в едно по-цивилизовано общество. Жени използващи всяка възможност да се възползват от това, с лопата да ги ринеш. Без угризение на съвестта се лепят по мъжете и правят кариера чрез секс и шантаж.  С добър външен вид и капчица хитрост жената може, без никакви усилия, да си осигури удобно съществуване. Мъже попаднали в такава мрежа, при опит да се измъкнат, се наказват с парична глоба.
Хубаво е, че това не се е разраснало до крайност в България. От нас зависи тенденциите за разрушаване на семейството, мъжкото безхаберие и всякаква такава низост да победи.

Дълго време учените смятаха, че усилената работа на мозъка може да бъде нарушена поради растежа на нови клетки.
През 1998 г. шведски учени са изяснили, че клетките на мозъка могат да се възстановяват. Центровете за обучение и папет в мозъка, могат да създадат нови клетки.
Освен това американски учени са открили процес, позволяващ да се създават копия на ембрионални стволови клетки, които могат да се трансформират в клетки на мозъка.

Независимо от създадените схеми за социален паразитизъм, на мравките робовладелци често се налага да имат работа с мравките роби, които престават да се грижат за господстващото потомство и убиват ларвите на господарите.
Привикнали сме да мислим за мравките, като неуморими труженици, работещи за доброто на колонията си. Въпреки това, необичайното развитие на способностите за самоорганизация, довели до това, че много видове мравки преминали на своеобразен социален паразитизъм. Така северноамериканските  Protomognathus americanus нападали гнездата на Temnothorax longispinosus.
Възрастните потомци убивали, а потомците взимали със себе си, като роби. В чуждото гнездо поробените мравки се грижели за яйцата и личинките. Те ги чистели и хранели. Този начин на живот води до катастрофи.
Преди няколко години, изследователи от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц открили, че поробените видове атакували яйцата и ларвите, за които те трябвало да се грижат.  „Въстаналите роби“ не са изолиран случай в лабораторията, а често срещана ситуация.
Учените са установили, какъв процент от поколението мравки оцеляват. Броят на оцелелите ларви варира от 27% до 58% и горната цифра е още по-висока, когато ларвите се възпитават без робите и достига 85%. Робите мравки разбирали, че се грижат за чужди ларви от издадените непознати феромони на обектите и спирали да се грижат за тях и ги унищожавали.
Мравките роби не постигат никакво облекчение на живота си при бунт, но в замяна на това намаляват растежа на чуждата колония. Това означава, че хищническите набези ще бъдат по-малко. Мравките роби ще помогнат и на други колонии, които трябва да се справят с нашественика.
Ако робите не се бунтуват охотно, това означава, че няма наблизо техни близки и те не намират особен смисъл да се стараят.