Младеж се оплаква:
– Докторе, аз не съм стар. Само на 22 години съм. Моите приятели ходят по заведения и там стоят до сутринта. Какво не е наред с мен?
– Всичко ти е наред, – засмя се докторът. – Просто имаш повече разум, а на приятелите ти той недостига, но най-страшното е, че те не разбират това.
В исляма пребиването с камъни се нарича „раджм“. Това наказание се прилага за хора, които са хваната в прелюбодейство.
Трябва да се отбележи, че хвърлянето на камъни е възможно само при четири условия:
Обвинен в изневяра трябва да бъде мюсюлманин.
Лицето трябва да е със здрав разум.
Подсъдимият трябва да е навършил пълнолетие.
Извършването на прелюбодейство да е ставало без принуждение.
Простота е способността да се вижда всичко ясно. Бог не веднъж дава яснота в мислите ни, но и да видим без особени усилия.
В мътна вода мислите не проникват. За да стане всичко ясно, трябва просто да се покорим на Бога.
Ако Господ настоява за нещо, покорете му се и всичко ще ви стане разбираемо. Способността да съобразяваме идва след това. Ние като децата се опитваме да бъдем мъдри, без да виждаме нищо.
Най- незабележимата промяна в живота ни, която е извън контрола на Святия Дух, може да направи водата ни мътна. И тогава мисли, колкото си искаш, нищо няма да ти се проясни. Духовната мъгла се разсейва само с послушание.
Когато започнем да се подчиняваме на Бога, ние прекрасно започваме да различаваме нещата. И това ни помага да се смирим, защото когато погледът ни е мътен, знаем, че за това е виновен нашия разум.
Ако предадем естествената си способност да виждаме на Святия Дух, тя ще започне да възприема Божията воля за целия ни живот занапред.
Всеки път, когато се опитаме да живеем чрез вяра усещаме, че обстоятелствата ще бъдат в противоречие с нея.
Здравият смисъл не е вяра, а вярата не се основава на реалността. Между вярата и здравия разум съществува такава връзката подобна на тази между плътското и духовното.
Ние се доверяваме на Исус, но това, което определяме като здрав разум не може да уповае на Него.
Докато се опираме на думите на Христос, здравият разум крещи:
– Това не може да бъде.
На върха на планината лесно се казва:
– Вярвам, че Бог може да го направи.
Но същевременно ни предстои да слезем в долината, където гъмжи от демони. Фактите говорят, че ще се присмеят на вярата ни, която сме донесли от планината на Преображението.
Вярата трябва да бъде изпитана, защото тя е лично достояние на човек, който току що е преминал през изпитанията.
В края на краищата всичко зависи от това, доколко се доверяваме на Христос. Твърдо вярвайте в Него и когато се сблъскате с каквото и да е, това ще укрепи вярата ви.
В живота на вяра няма край на изпитанията. Бог няма да ни остави да загубим формата си в тази борба.
Вярата е обяснимо доверие към Бога. Тя е тази, която не би ни позволила да се отклоним от Него.
Бог не ни дава безгрижен живот. Той ни дава живот до такава мярка, че да побеждаваме своите грижи и неприятности.
Силата ни се проверява в изпитанията. Няма изпитания, няма и сила.
Вие искате от Бога живот, свобода и радост?
Но той не би ви ги дал, ако не сте съгласни да преминете през редица изпитания. А когато ги преминете получавате сила.
Не се притеснявайте и направете първата крачка, и тогава Бог ще ви даде да вкусите от дървото на живота, а това е доста силна храна.
Ако се трудите физически , изнемогвате, а ако се трудите духовно, ставате все по-силни.
Бог никога не дава сили в запас, за утре или за час напред. Той винаги ни дава толкова, колкото ни е необходимо на самата минута.
Ние сме изложени на съблазънта, да се борим с трудностите от гледна точка на здравия разум.
Но светият Божий ликува, когато трудностите, не му дават да отдъхне. Защото в такива случаи не можеш да очакваш от никого помощ, освен от Бога.