Опустошителна буря и наводнения бяха почти унищожили района.

Възстановяването ставаше много бавно.

Хората от този район нямаха достъп до основни ресурси години наред след това.

Тодор Иванов започна усилено да работи, за да промени това.

Той отвори първият хранителен магазин след разрушенията.

Хората си казваха:

– Този е луд …

– Защо купува тази съборетина?

– Колко много пари похарчи за ремонт?!

– Отгоре на всичко в нея отвори хранителен магазин…..

Но първата му клиентка Милена се разплака:

– Никога не съм си мислила, че всичко ще се върне и възстанови отново …

Майката на Тодор сподели:

– Моят син може би вижда нещо, което ние не можем да видим. Радвам се, че той … използва този шанс.

– Когато народът изпита отново разцвет, ще осъзнае, че Господната ръка е направила това, – отбеляза бай Коста, уважаван човек в района заради мъдростта си. – Бог е все още авторът на възстановяването. Когато вярваме в Неговата доброта, Той ни помага да видим бъдеще, където надеждата е възможна.

Сегашната столица на Перу Лима многократно е разтърсвана от ужасни земетресения.

Първото силно земетресение е станало през 1687 г. Повечето от сградите били напълно разрушени и пострадали огромен брой хора.

След това земетресение градът започва да губи търговското и икономическото си влияние, което е притежавал.

Основните търговски и финансови потоци са се преориентирали към други градове в Южна Америка: Буенос Айрес и Картахена.

Второто опустошително земетресение е станало през 1746 г.

През  XX век  градът също е бил разтърсван. Мощното земетресение през 1940 г. е довело до значителни разрушения.

Таня чакаше в кафенето на летището. Скоро щяха да пристигнат със самолет нейни близки.

Изведнъж келнерът изтича към вратата и започна да крещи:

– Всички на изхода, бързо на изхода!

Той размахваше ръце и сочеше към вратата.

Никой не знаеше какво става. Хората започнаха да се блъскат. Някой по микрофона си дереше гърлото:

– Бързо напуснете летището…

Един старец мина покрай Таня и го чу да мърмори:

– Такова нещо по-рано никога не се е случвало. Дори не знаем какво да правим.

Второто съобщение по микрофона звучеше още по-объркващо:

– Останете в терминала.

След 30 минути бе възобновена евакуацията. Всичко ставаше много бавно само по две стълби.
Тези, които бяха по-отзад почувстваха напрежението в предните притискащи се тела едно о друго.

– Там има бомба, – викаше някой отчаяно, – трябва да бягаме.

Едни тичаха, други стояха вцепенени.

Хората се движеха и блъскаха като бушуваща вълна по време на буря.

Сътрудниците на летището изобщо не знаеха какво да правят. Те един през друг повтаряха:

– Евакуирайте се….. там имаше експлозия….

– Стойте по местата си ….

– Напуснете…

Двама лекари си проправяха път през тълпата. Те се движеха към мястото на експлозията.

– Аз съм лекар, – каза единият.

– Да вървим натам, – посочи с ръка другият.

Заеха се бързо с първите ранени и започнаха да оказват помощ и на останалите от пострадалите.

Имаше много хора, които също се опитваха да помогнат. Полицаи и военни бяха целите в стъкла. Те не усещаха, че са наранени, а гледаха да спасяват хората.

Имаше много мъртви и огън наоколо. Някои държаха пожарогасители, опитвайки се да потушат пламъците.

Изведнъж тавана рухна, много хора останаха под развалините. Младеж ровеше отломките и вадеше хора. Някой умираха в ръцете му.

Една жена държеше детето си на ръце и говореше като обезумяла:

– Моето дете… къде е детето ми?

Младежът я дръпна настрани:

– Успокойте се! Детето ви е в ръцете. С него всичко е наред.

Някои от хората, които извадиха изпод отломките паднали от тавана, бяха с откъснати крака, други бяха останали без ръце. Повечето лежаха в локви кръв и не можеха да се обърнат.

Младежът заедно с още мъже пренасяха ранените на безопасно място.

Това бе същински ад. Множество умрели, ранени и объркани от страх хора изпълваха картината на разрушенията…..

– До кога? – крещеше една жена и скубеше косите си. – Няма ли кой да спре този поток от мъка? Кой ще спре тези кръвопролития? На кого са нужни?……

Малка американка изпитала голяма мъка за пострадалите от торнадо. Тя пожертвала своите 5 долара, които получила след като паднали два предните млечни зъба.
Седемгодишната Чейен Дженкинс учи в началното училище в Алън щата Минесота. С благотворителност се заела след като видяла по телевизора разрушенията от торнадо в град Арлингтън.
– Те нямат повече домове. На мен ми стана жал. Исках да им помогна, – споделя преживяванията си Чейен.
Единственото, което успяла да измисли е да изпрати пари, които да се предадат на властите. Спестяванията й били4 долара и 98 цента. Тези пари тя получила като подарък за падането на двата й предни млечни зъба.
Към парите момичето приложило картичка направена от нея с рисунка изобразяваща облаци и цветя. На нея написала: „Може би, това ще ви развесели!“
– Мислех си, че това малко може да им помогне да си купят дом, – казала Чейен.
Кметът на Арлингтън Кларк Робърт, получавайки дарението казал:
– Виждал съм всякакви актове на благотворителност, но тази постъпка е една от най-разтърсващите за времето, през което служа на този град. Факта, че тя е строшила своята лилава спестовна касичка заради другите, е много трогателно. Това докосна много сърца в Арлингтън. Родителите й могат да се гордеят със нея.

В Полша след два много горещи дни, паднала градушка с големина на пинг-понг. Към нея в допълнение се надигнал ураган. Той бушувал в продължение на около 15 минути.
След него улиците се превърнали в реки, които станали причина за многото пробойни по пътя. Бурята повалила множество дървета, които падали върху сгради и коли. Мълнията станала причина за избухването на няколко пожара.
Учените и преди са наблюдавали подобни аномалии, макар и не така често. Бурите се появяват като резултат от рязката промяна на времето.
За последните месеци, това не е първият случай на територията на Източна Европа, когато неочаквано се появяват бури,  урагани и проливни дъждове, които  водят до значителни разрушения и човешки жертви.