Един израелски вестник задал въпрос: Каква е разликата между политиците и крадците?
Един от отговорите привлякъл вниманието на редакцията:
„Уважаема редакция, много мислих по вашия въпрос и стигнах до извода, че разликата между политиците и крадците се състои в това, че първите ги избираме ние, а вторите избират нас.
С уважение: Дов Берман“
Редакцията отговорила:
„Уважаеми г-н Берман, решихме да ви наградим с годишен абонамент за вестника, заради вашият блестящ отговор! Защото вие бяхте единствения, който намери разлика между политиците и крадците“.

На пръв поглед ракът богомолец е странно същество. Освен необикновения си външен вид и опасните оръжия за лов, той притежава удивително зрение. Различава 12 различни цвята, което е много повече, отколкото при човека.
Неочакваното откритие е направено от американски учени, когато се изяснило, че на клетъчно ниво някои от светлочувтвителните рецептори на ракообразния хищник се състоят от „слънцезащитни съединения“.
Оптическата система на фасетните очи на животното му дават възможност да вижда ултравиолетовия спектър. Шест вида светлочувствителни рецептори на рака богомолец функционират не, както рецепторите на човека.
Специални ултравиолетови филтри блокират светлинните вълни, повишавайки светлочувствителността на очите на рака. Изследователите са изяснили, че тези филтри се състоят от така наречените микоспорини, подобни на аминокиселините. Тези съединения влизат в състава на екзоскелета на морските животни и ги защитават от вредните лъчи на слънцето. Това „естествено средство за тен“ поглъща ултравиолетовите лъчи и не им позволява негативно да влияят на организма. При рака богомолец аминокиселините също поглъщат лъчението, но с различна цел.
Според Михаел Бок, един от авторите на проучването от университета на Мериленд в Балтимор, не е ясно защо ракообразното има такава сложна оптична система с голям брой рецептори. Учените се шегуват, че за да си предствим действието на ултравиолетовите филтри в очите на рака богомолец, трябва да си сложим очила с червени лещи. Но и тогава картината няма да е пълна, защото има голяма разлика във възпроизвеждане на изображенията.
Раците богомолци използват своето зрение за навигация  ловене на малки рибки, миди и ракообразни. Тези хищници имат тяло дълго 34 сантиметра и остри захващащи крака. Живеят в тропическите и субтропичените морета и често са обект на риболов.

Новата технология, която, според създателите, може да реши проблема със запомняне на пароли, е била регистрирана в PeerJ. Тя се основава на способността на човек да познава лица.
Многобройни проучвания в психологията показват съществена разлика във възприемането на познати и непознати лица. Човек може лесно да намерите познат образ между хилядите лица на други хора. Той го идентифицира, дори и когато е в лошо или размазано състояние. Непознатото изображение на лице, обратно не се запомня. Различните снимки на едно и също непознато лице, често се възприемат като принадлежащи на различни хора.
Технологията FaceLock, предложена от учените, използва този ефект за създаване на нов тип удостоверяване.
Способността на човек да разпознава познати лица сред различни снимки се планира за създаване на потребителско „заключване“. Така достъп ще има всеки, който може да различи лице сред изобразените.
За да се регистрира в системата, потребителят определя набор от физически лица, които са познати за него, но непозната за другите хора. Например, любимият джаз музикант, покер играч или урбанист. Комбинирайки изображенията, учените могат да създадат набор от физически лица, които знае само този човек.
Познаването на тези лица е ключът към  FaceLock.
„Ключът“ се състои в познаването на едно лице от набор лица, като останалите са непознати за потребителя. Разпознаването на потребителят е избор на познатото лице във всяка комбинация от такива, за мошеника това е много трудно, тъй като той не знае, кое от лицата е познато на притежателя на акаунта.
Такъв подход има редица преимущества. В случая човек не трябва да запомня нищо, а познатите лица не могат да се забравят.

Удоволствието от ядене се формира от няколко компонента.
Наскоро учени са установили, че тактилни усещания също играят изненадващо голяма роля във възприятието на вкуса. Всеки от вас може да провери това, като повтори техния експеримент.
Експериментът е много прост. Доброволците са били със завързани очи и им дали да ядат геврек, като държат в другата си ръката също геврек. Понякога гевречетата били твърди, друг път пресни.
Оказало се, че когато хората ядат прясна кифла, а държат остаряла, им се струва, че ядат нещо средно. Почти всички по-нататъшни експерименти потвърждават, че представата за свежа храна се смесва, има разлика в това, което влиза в устата и това, което се докосва.
Очакванията значително повлияват на самия вкус. Можете да проверите това, като се опитате, например, да ядете банан, държейки ябълка. Или сложете си в устата картофи и дръжите в ръка морков.
Всеки път този феномен ще се разкрива пред вас по нов начин.

Американски учени са установили, че хората са склонни да избират своите приятели от тези, които са с подобни на тях ДНК.
Те са изследвали единични нуклеотидни полиморфизми (това е разликата между сравними части в ДНК на единичен нуклеотид между различни индивиди от един и същи вид) в геномите на хора и установили, че ДНК-то на двама души, живеещи като двойката са много близки.
Анализирани са над  1,7 милиона единични нуклеотидни полиморфизми, срещащи се в генома на хората.
Но, както отбелязват учените, корелациите, дължащи се аналогично ниво на образование при съпрузите, са по-високи от тези, намерени при генетична прилика.
Изследвания са направени върху 825 бели неиспанско говорящи американски двойки, в които съпрузите са родени в периода 1930-1950 и до момента са се пенсионирали, и все още имат стабилна връзка.
Получените резултати ще бъдат използвани от учените за изграждане на статистически модели на човешки популации, в които, като правило, образуването на съюзи между хора не се подчинява на строги закони и нямат случаен характер.
В бъдеще изследователите планират да изучат генетичния фон на междурасовите и еднополовите бракове, както и да разберат как сходството в ДНК влияе на приятелството между хората.