Един християнин в какъв да е разговор постоянно казвал:

– Аз три пъти в седмицата постя.

Един младеж не издържал и го попитал:

– А защо три пъти?

– За да надмина правдата на книжниците и фарисеите. Те са постили само два пъти в седмицата, – отговорил хвалещия се.

Службата в църквата вървеше в пълен ход. Две малки момиченца, които скоро щяха да навършат три години бурно се радваха. Не капризничеха, не  бяха много палави. Те само се смееха, пееха и танцуваха.

Майката им притеснена поради неудачните опити да ги вразуми, се червеше под осъдителните погледи на молещите се около нея.

Такива майки не веднъж са изпитвали „праведния“ гняв на дошлите в църквата.

Една баба направи забележка:

– Укротете ги, пречат ни да слушаме. Изведете ги навън, тяхното място не е тук.

Майката на малките момиченца се огорчи.  Тя едва се въздържа да попита възрастната жена: „Колко от децата ви сега са в църквата? Какво каза Христос за децата?  Нима Той не каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене, и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство“.

Малко по-нататък, се чу мърморене:

– Защо трябва да търпим чуждите деца? Отнемат ни мира и не можем да се потопим в Божието присъствие.

Гневните коментари подтикнаха майката да потърси ъгъл, където децата няма да се чуват. Но тъй като не намери такъв, хвана двете момиченца и излезе навън, а денят бе мразовит.

И всичко това само, за да се установи „благочестива тишина“.

След като жената с двете деца напусна църквата се намеси мъж на средна възраст:

– А нима не трябва да носим един на друг теготите си?

– Блажени са нашите деца, – обади се тихо възрастен побелял мъж, – те ще ни освободят от фарисейския квас и ще поправят възпитанието ни в садукейския дух.

– Малките деца шумят, защото зле се молим – подкрепи го един от дяконите на църквата, който чу само част от разговора на тази групичка. – Когато искрено започнем да се молим, а не по задължение или защото така трябва, децата ни няма да нарушават реда и дисциплината, защото те ще бъдат укротени от Божия Дух, който въздейства и на всеки от нас.

Италиански лекари провели неочакван експеримент в един от местните родилни домове в град Мантуа. Те се опитвали да разберат, какво може да намали болките по време на раждане. Оказало се, че жените трябвало да пеят по време на раждане.

Така лекарите посъветвали родилките не да викат, а да пеят. Резултатът бил поразителен. Пеенето значително намалило силата на болката по време на раждане.

Според експерти, по време на пеене в тялото на човека се изработва ендорфин, хормонът на радостта. Той снижава болката и успокоява.

Успоредно с това, пеенето разслабва мускулите и така се облекчава самия процес на раждане.

Освен това, песните отлично успокояват и децата. Когато дете плаче, разговорите не помагат. Тогава пеенето е по-ефективно.

При направени експерименти се достигнало до извода, че пеенето два пъти по-добре успокоява проблемните деца, отколкото музика или разговор.

Очевидно е, че майките вместо да говорят на децата си, за да ги успокоят, е време да им попеят.

Жителите на Бразилия масово използвали преработените граждански радиостанции с диапазон 144-148 MHz за безплатни телефонни разговори.

За целта използвали спътниковата групировка FLTSATCOM, която била на Военноморските сили на САЩ.

Цената на оборудването, което в основата си е доработка на радио за шофьори на камиони, била не повече от 50 щатски долара.

Заедно с приятелките си Мариана се записа в курса по танци. След записването групичката отседна в една сладкарница.

И тогава започна доста оживен разговор.

– Какви са ролите в танца? – попита Лили.

– Мъжът води,а жената го следва, – отговори бързо Мариела.

– Израснала съм в семейство, в което майка ми, баба ми, лелите ми и всички братовчедки твърдят едно и също нещо: „Жената не бива да позволява на мъжа да доминира, – отчете вирнала нос Станислава.

– Да но в танците става въпрос за водене, а не за доминиране, – обърна внимание Силва.

– В танца ролята на мъжът е да насърчи жената да разкрие своята красота, елегантност и грация, – подчерта Божана.

– Той проучва обстановката, определя курса  и води дамата, като нежно притиска ръка към гърба ѝ, – уточни Виолета.

– Спомням си за Венци, – каза смеейки Станислава, – когато веднъж танцувах с него. Той не водеше убедително и през цялото време се страхувах, че ще се блъснем в нещо.

– Когато партньорът е уверен и води в танца, като предпазва партньорката си от грешни стъпки, танцът е истинско удоволствие, – обясни Мариела.

– Не сте ли забелязали, че Бог ни води по подобен начин? – възкликна Мариана.

– Така е, – веднага се съгласи Лили. – Ние сме сътворени по Негов образ и когато се отпуснем, и следваме Неговото водителство…..

Виолета довърши :

– Започваме да отразяваме Божията милост и любов в този свят, изпълнен със страх и хаос.

Момичетата бяха доста въодушевени от разсъжденията, оставаше само да удавят своите емоции в чашите с газирано питие.