Лопатата, брадвата, куките, сандъкът с пясък и невероятния вид на кофата, напомнящо железен калпак са части от традиционното снаряжение на пожарникарите.
Тази кофа никъде другаде не се използва. Не може да се постави на пода, затова и не трябва да се оцветява.
Въпреки това тя има голямо значение за пожарникарите.
Смята се, че конусообразни кофите по-лесно загребват пясъка. С едната ръка се държи ръба на кофата, а с другата върха на конуса ѝ, което дава възможност за по-бързо запълване на една кофа с пясък. През зимата в пожарният варел водата може да е замръзнала, так с върха на конуса на кофата той можел да се разбие.
Тази форма е удобна за вадене на вода. Леко се пуска кофата и след това се вдига пълна, без да се губи време за загребване. Друго нейно предимство е, че може да се поставя върху неравна повърхност, забучвайки я в земята, не се разплисква вода от нея.
Някои се шегуват, че фермерите имат такава кофа, за да не им я откраднат. На кого ще му дойде на ум, да вземе такава „неудобна“ кофа?
Този вид кофа е измислена още при Петър I.
Тя съществува от създаването на пожарната охрана през 1722 г.

Маркъл ДаКуна е изобретил портфейл за плажа, който може да съхрани цените ви вещи непокътнати.
Пластмасов контейнер с формата на винт се завива в пясъка, вътре се слагат ценните вещи, а отгоре се постила кърпа.
Така всичките ви ценни вещи са винаги под ръка или по-скоро под главата ви, но никой не ги вижда.
Понякога хората на плажа губят пари и ценности, когато заспиват на пясъка. Според изобретателят, пластмасовият портфейл не е панацея за предпазване от крадците, но все пак предлага някаква мярка за безопасност.

Физиците са показали, че древните египтяни биха могли лесно да транспортират огромни блокове, които са били използвани в строителството на пирамидите, намокряйки пясъка по пътя си.
По време на строителството на пирамидите древните египтяни са били принудени да транспортират в пустините огромни каменни блокове. Известно е, че строителните материали са били поставени върху дървени шейни и използвайки въжета робите са ги влачили. Авторите експериментално са доказали, че мокрия пясък може много да улесни работата на строителите.
Учените са направили миниатюрно копие. Оказало се, че ако пясъка е леко навлажнен, шейна се движи много по-лесно. Това се дължи на капилярните сили на вода, които събират пясъка в малки гранули. Ако пясък е суха, той се натрупва по посока на движението и пречи на придвижването на товарите.
Изчисленията показват, че ако пясъка е намокрена в правилните пропорции, са необходими приблизително два пъти по-малко усилия и  два пъти по-малко роби.
Интересното е, че на стенописите открити в гробницата на фараона Джехутихотепа са изобразени хора със стомни, които излива вода върху трасето, по което роби с въжета влачат огромна статуя.

Всеки от нас живее в някакво обкръжение и иска независимо от това къде живее, пред дома му да е чисто и красиво, да има красиви зелени площи с цветя, пясък на площадка, където да играят децата.
Но в света от година на година масово се увеличават броя на автомобилите. Така всяко възможно място става за паркинг.
Благодарение на този факт започват да се усвояват нови територии, като тревни площи, трутуари и детски площадки.
Колите са доста тежки, те превръщат всяка зеленина в дупки и коловози. От транспортираните автомобили навсякъде се разнася кал и всичко заприличва на обор, само дето малко тор не му достига.
Някои автолюбители паркират на места, които никага не са били предназначени за това, съобразявайки се само с грубата си и брутална природа.
Дворът може да е празен, но специално това място им харесва, то им е по-удобно за паркиране.
Някои успяват да си оградят собствени места с колчета и какво ли не.
Войната между живеещите  в домовете и автомобилистите за всяка педя земя, едва ли ще свърши някога. Автомобилистите се защитават с това, че не достигат места за паркиране. Тях не ги плашат нито приказки, нито глоби. Понякога се стига до сериозен сблъсък, водещ до трагични последствия.

Събрали се на съвет братята в манастира и обсъждали греховете на един от тях.
Един от монасите през цялото време мълчал. Накрая станал, излязъл, взел един чувал, напълнил го с пясък и го понесъл на гърба си. Другите братя от манастира го попитали:
– Защо правиш така?
Той отговорил:
– В този чувал, в които има много пясък са моите собствени грехове, те са толкова много. Но аз ги оставих зад себе си, за да не се притеснявам и да не плача, молейки Бога да ми бъдат простени. А тези многобройните пред мен, – посочил пясъкът пред себе си, – принадлежат на моя брат, за тях ме боли и аз го осъждам. Не трябва да правим така, а обратното. Нашите грехове трябва да преместим пред себе си и да скърбим за тях, като молим Бога  да ни прости.