Физиците са показали, че древните египтяни биха могли лесно да транспортират огромни блокове, които са били използвани в строителството на пирамидите, намокряйки пясъка по пътя си.
По време на строителството на пирамидите древните египтяни са били принудени да транспортират в пустините огромни каменни блокове. Известно е, че строителните материали са били поставени върху дървени шейни и използвайки въжета робите са ги влачили. Авторите експериментално са доказали, че мокрия пясък може много да улесни работата на строителите.
Учените са направили миниатюрно копие. Оказало се, че ако пясъка е леко навлажнен, шейна се движи много по-лесно. Това се дължи на капилярните сили на вода, които събират пясъка в малки гранули. Ако пясък е суха, той се натрупва по посока на движението и пречи на придвижването на товарите.
Изчисленията показват, че ако пясъка е намокрена в правилните пропорции, са необходими приблизително два пъти по-малко усилия и  два пъти по-малко роби.
Интересното е, че на стенописите открити в гробницата на фараона Джехутихотепа са изобразени хора със стомни, които излива вода върху трасето, по което роби с въжета влачат огромна статуя.

Всеки от нас живее в някакво обкръжение и иска независимо от това къде живее, пред дома му да е чисто и красиво, да има красиви зелени площи с цветя, пясък на площадка, където да играят децата.
Но в света от година на година масово се увеличават броя на автомобилите. Така всяко възможно място става за паркинг.
Благодарение на този факт започват да се усвояват нови територии, като тревни площи, трутуари и детски площадки.
Колите са доста тежки, те превръщат всяка зеленина в дупки и коловози. От транспортираните автомобили навсякъде се разнася кал и всичко заприличва на обор, само дето малко тор не му достига.
Някои автолюбители паркират на места, които никага не са били предназначени за това, съобразявайки се само с грубата си и брутална природа.
Дворът може да е празен, но специално това място им харесва, то им е по-удобно за паркиране.
Някои успяват да си оградят собствени места с колчета и какво ли не.
Войната между живеещите  в домовете и автомобилистите за всяка педя земя, едва ли ще свърши някога. Автомобилистите се защитават с това, че не достигат места за паркиране. Тях не ги плашат нито приказки, нито глоби. Понякога се стига до сериозен сблъсък, водещ до трагични последствия.

Събрали се на съвет братята в манастира и обсъждали греховете на един от тях.
Един от монасите през цялото време мълчал. Накрая станал, излязъл, взел един чувал, напълнил го с пясък и го понесъл на гърба си. Другите братя от манастира го попитали:
– Защо правиш така?
Той отговорил:
– В този чувал, в които има много пясък са моите собствени грехове, те са толкова много. Но аз ги оставих зад себе си, за да не се притеснявам и да не плача, молейки Бога да ми бъдат простени. А тези многобройните пред мен, – посочил пясъкът пред себе си, – принадлежат на моя брат, за тях ме боли и аз го осъждам. Не трябва да правим така, а обратното. Нашите грехове трябва да преместим пред себе си и да скърбим за тях, като молим Бога  да ни прости.

Това е способност да се съсредоточиш и да преодолееш отвличащите те фактори.
Във Фивайдската пустиня в Египет, в самия й център расте бадемово дърво. По средата на суровата и безлюдна пустиня. Това е дървото на самодисциплината.
През 346 г. старият монах Абба Амой се молел в пустинята с един от своите ученици. Той се мъчел да му разясни, какво представляват плодовете на самодисциплината, но ученикът му нищо не можел да разбере от наставленията му. Тогава монахът взел пояса си, изрязан от клони на бадемово дърво и го боднал в пясъка, а след това се обърнал към ученика си Малкия Джон и казал:
– Поливай този пояс, докато получиш от него плод и тогава ще разбереш какво имам в предвид.
Това място било разположено на много мили от най-близкия кладенец. През нощта, когато ставало прохладно Малкият Джон идвал до кладенеца пълнел съд с вода, връщал се обратно и поливал пояса. Това правел всяка нощ в продължение на три години, докато поясът дал първите си плодове. Тогава Малкият Джон занесъл семената на бадема в близкия манастир и казал на монасите:
– Узряха плодовете на самодисциплината.
Живеете ли сега в пустиня? Боледувате ли често, чувствате ли се самотни, имате ли семейни и в работата проблеми, застрашават ли ви парични затруднения? Е, тогава вие наистина сте в пустинята!
Повярвайте тази пустиня може да се раззелени, както бадемовото дърво и да даде плодове с помощта на самодисциплината. Под самодисциплина разбирам дисциплината на вашето съзнание.
Дисциплината е мост между това, което сте намислили да правите и самите действия. За много хора тя е отсъствие на свобода, но в действителност е обратното.
Ето какво казва казва Стивън Кови по този повод: „Недисциплинираните хора са роби на своето настроение, желания и страсти“.
В дългосрочна перспектива, недисциплинираността довежда до липса на свобода.
Какво е това самодисциплина?
Това е способност да действате, независимо от вашето емоционално състояние. Да правите това, което трябва и когато трябва.
Самодисциплината не отлага нещата за утре, а създава ред. Тя е прогресиращ навик.
Не се опитвайте да направите всичко наведнъж, започнете с малко, но конкретно.

В диплите на планината сред зеленина и тишина се е закътал малък санаториум. Тук често идват хора да се насладят на природата, да променят градската обстановка и да се допитат до съветите на лекар.
Правят се множество процедури, прилага се определен режим за хранене и всичко, което е необходимо за подобряване на вече съсипаното здраве на хората.
Често могат да се срещнат по двама и дори самотни индивиди, обикалящи по пътечките посипани със ситен разноцветен пясък.
Днес бай Георги не беше нещо в настроение. Задяваше се с всеки и в нищо не можеше да му се угоди.
Срещна лекуващия си лекар и започна да се оплаква:
– Докторе, не мога да дишам.
Лекарят изненадано го погледна:
– Как така? Тук въздуха е толкова чист!
– Именно защото е много чист, – поде с хитра усмивка бай Георги, – аз съм привикнал да виждам това, което дишам.