В района на Находка сътрудници от опазване на дивата природа освободили хималайско мече, заклещило главата си в кутия за боя.
Местни жители забелязали мече с кутия на главата на горския път. Те се обадили на Министерството за извънредни ситуации, след което са извикали спасителни работници от защита на дивата природа.
За да освободят мечето вързали към кутията въже. Изглежда кутията не обхващала плътно главата на жертвата си, но мечето не могло да се справи с нея. Пречели му заседналите уши.
Когато спасителите пристигнали мечето вече било изчерпало всичките си силите.
Като предпазна мярка на животното е дадено приспивателно. То заспало дълбок сън, след което успели да премахнат злополучната кутия от главата му.
Когато мечето се събудило, веднага избягало в гората.

Край пътя седели двама човека и разговаряли. От там минал един пияница и промърморил:
– Навярно се уговарят да отидат в кръчмата да изпият нещо по-силно…..
И той забравяйки за делата си се насочи към механата.
Край събеседниците преминал гуляйджия и рекъл:
– Тези хора не се стесняват да се уговарят посред бял ден да отидат в публичен дом. А с какво аз съм по-лош?
Изменяйки посоката на пътя си, той се насочил към квартала на червените фенери.
От тук минал и един добър човек, който казал:
– Ето хора, които са намерили време да поговорят за прочетена книга, за доброто и злото, а аз вече трети ден не мога да избера час да навестя болния си съсед.
Той отложи делата си и се забърза към съседа си.
За какво са си говорили тези двамата край пътя, не е ясно и едва ли ще узнаем, но своя свят ние създаваме чрез своите мисли и от това как разсъждаваме. В резултат на това, виждаме това, което искаме да видим. А с течение на времето, намираме това, което търсим…..

Двама пътешественика се отправили към планините. Когато изминали половината от пътя, по-младият хвърлил поглед на храсталака и започнал да се отчайва:

– Къде е твоят прекрасен пейзаж, за който ти постоянно говореше?

Опитният му спътник се засмял:

– Ти се намираш в центъра му, но в това ще се убедиш, когато изкачим върха на планината.

Една девойка, където и да ходела, обикновено оставяла по-добрата част от пътя за някой друг, а тя вървяла по по-трудно проходимата.

Веднъж я попитали:

– Защо не вървиш там, където пътя е по-добър?

– С мен винаги върви Господ, – казала девойката, – и аз му предоставям по-доброто място.

Каква невинност, но колко красота и доброта!

Каква вяра само, че Господ винаги е с нея и тя даже Му отстъпва по-доброто място от пътя.

Дано Бог ни даде такова съзнание, че да не ходим там, където Той не би дошъл с нас.

Бог винаги ни вижда и знае какво казваме, къде отиваме и какво правим.

Да му даде дължимото място в живота си и в сърцата си!

Наблизо течеше река. Облаци плуваха нанякъде. По пътя вървеше човек, а пътя му съвсем не бе лек.

И този човек мечтаеше да си построи някъде дом. Да се засели и да живее щастливо в него.

Когато се уморяваше пееше за своята мечта.

Домът, както знаете всички, не са стените и прозорците. Масата и столовете не са това, което правят дома.

Домът е там, където си готов да се връщаш отново и отново. Там, където си радостен, добър, нежен и понякога малко жесток, но все още жив.

Домът е там, където ви разбират, където ви очакват и се надяват на вас.

Там, където забравяш, че си лош, там е твоя дом.