Още сутринта Пламена каза на Христо:
– Не си добре. Трябва да отидеш на лекар.
И как щеше да е добре, когато още не бе предал ръкописа на обещаната книга на издателя си? В къщи всички търпяха неговото мърморене и цупене, въпреки че с нищо не го бяха заслужили.
Днес Христо имаше среща с един стар негов познат. Той очакваше, че след тази среща книгата му ще потръгне.
Когато Добромир го видя, разбра, че приятелят му е много разстроен и подтиснат.
– За книгата ли се тревожиш? – попита го Добромир. – Не намери ли някоя вълнуваща история, за герой от разузнаването или за пътешественик във времето?
Христо надигна безпомощно рамене.
– А какво ще кажеш за крадец на мумии?
Този път Христо изобщо не реагира.
– Явно този път сериозно си я закъсал.
– Звучи великолепно, благодаря за насърчението.
– Е, „сериозно закъсал“ не е чак толкова лошо.
– Наистина ли мислиш така? – иронията пулсираше във думите на Христо.
– Когато човек се намира в подобно положение, означава, че му се дава нова възможност. Има само два варианта за теб. Да се откажеш от книгата си или да се опиташ да достигнеш ново ниво на знание.
– Звучи доста лесно, – бледа усмивка премина през лицето на Христо.
– „Сериозно закъсал“ има едно предимство. То ти осигурява време да се огледаш в околния свят. Отговорът обикновено не е далече.
– Виж, – някак примирено каза Христо, – търсих наоколо, вглеждах се, но всичко е толкова естествено. Нормални хора са заети с обикновени неща.
– Че в това няма нищо лошо, – възкликна Добромир.
– Нормалното е твърде обикновено, – опита се да обясни Христо. – А книгата трябва да забавлява, да задържа вниманието на човека.
– Ти какво се мъчиш да направи за хората, – попита Добромир, – да им помагаш в живота или да ги забавляваш?
– И двете, – натърти Христо. – Ако книгата не е достатъчно забавна, хората ще я захвърлят и посланието ми няма да стигне до тях.
– Това е така, – съгласи се Добромир, – но в същото време обикновения живот може да бъде и забавен. Просто не трябва да го пропускаш.
Христо още не осъзнаваше как може от обикновеното да направи забавно, но измърмори:
– Ще опитам.
