Министерството на финансите на Саудитска Арабия е спонсорирало изграждането на най-големия хотел в света в град Мека, която е център за поклонение на мюсюлманите.
Това ще бъде 44-етажна сграда с 12 корпуса, които ще се вместват около 10 000 стаи. Всяка от кулите ще има 1200 апартамента с площ от 45 квадратни метра. Освен това петия етаж на всяки корпус ще бъде резервиран за членове на кралското семейство и VIP-гости.
След като хотелът бъде построен, той ще е най-просторния в света, изпреварвайки настоящ лидер като хотел в Лас Вегас MGM Grand Hotel с 6198 стаи.
Новият хотел в Мека е част от бъдещия многофункционален комплекс „Абрадж-Кудай“, който ще бъде изградена през 2017. Той не само ще реши проблема с настаняването на многото поклонници, но и ще се превърне в мини-град.
В кулите ще има търговски центрове, конферентни зали, барове и ресторанти. Покривите ще бъде оборудвани с хеликоптерни площадки за тези, които пристигат с въздушен транспорт.
Общата застроена площ ще бъде 1,4 милиона кв.м.
Мека е свещен град за мюсюлманите. Той е затворен за немюсюлмани по време на религиозните празници. Събира няколко милиона поклонници от цял ​​свят. Техният брой непрекъснато нараства през годините.
За да се настанят всички, градът непрекъснато се обновява и достроява.
През 2012 г. е завършено изграждането на многофункционалния комплекс „Абрадж-ал-Бейт“, който се намира в непосредствена близост до джамията Ал-Харам и главното светилище на исляма – Кааба. Това е най-масивната в световното строителство и най-високата сграда в Саудитска Арабия.
На 601 метра височина на шпила са инсталирани 160 мощни високоговорители, които излъчват призива за молитва на разстояние 7 км. Този звук може да се чуе от всичките жители на Мека.
Строителни работи се водят и в джамията Ал-Харам. Според новия проект площта ѝ ще бъде увеличена с 1.1 милиона квадратни метра. Ще има четири минарета по 100 метра на височина и два над 400 метра. Те ще бъдат увенчани с движещи се куполи с размери вариращи между 16-36 м.
Зоната за поклонници по посока на Кааба ще бъде удължена с 684 метър. Ще има ново дострояване на джамията, което ще разшири пространството на двора, ще се появят мостове и пътеки, а също и нови постройки за здравни центрове, строителни услуги, съоръжения за сигурност и т.н.
Джамията Ал-Харам непрекъснато претърпява промени през последните десетилетия. Експерти се безпокоят, че преустройството на Мека ще увреди духовното наследство на града.

Представете си, че вашият мозък е бетон, който след известно време ще се втвърди.
Понятие за „втвърдяване“  ще получите, като погледнете на болшинството 70-годишни старци, неспособни да усвоят таймера на микровълновата печка, възприемащи връждебно всичко ново, извършващи през годините еднотипни действие или възпроизвеждащи шаблонно мислене.
Тези „пътечки“ в главите им са се превърнали в дупки и тунели в скала и да „се пробие“ проход към следващата пещера е практически невъзможно.
Вашата задача е непрекъснато да разбърквате тази „мислителна смес“, не давайки ѝ възможност да се втвърди.
Когато се поотпуснем малко и започнем да използваме енграми, някаква част от мозъка ни се втвърдява, а ние дори не го забелязваме.

На церемонията присъстваха само няколко възрастни жени, които поздравиха младоженците щом свърши всичко.

Силвия беше останала в предверието. Тя забеляза една жена със сурови черти, която надничаше в залата, криейки се зад вратата.

– Коя от всичките е булката? – попита жената с доста остър глас.

Вероятно беше дошла в края на службата. Силвия ѝ посочи една от жените цялата облечена в синьо.

– Не може да бъде, – възкликна разочаровано жената. – Чух, че била много красива.

– Тя е, – потвърди Силвия.

– Аз съм дъщерята на младоженеца – и когато видя недоумение в очите на Силвия добави,- от предишното му семейство.

– Не знаех, че има друго семейство! – възкликна Силвия.

– О, да има. Той така  не се осмели да ни запознае с тази жена, с която сключва брак днес. Знам от мама, че е ходил с нея, още когато бях малка. Майка ми почина и те се събраха.

„Любовница, – помисли си Силвия. – Навярно е искал да се разведе с жена си, но после е размислил. Сега, когато всичко е свършило и те вече са стари, той се е върнал при нея“.

– Не съм тук заради сватбата, – каза дъщерята, като махна с ръка. – Просто исках да я огледам добре. Баща ми си падеше по красиви жени, вечно се заглеждаше след тях.

Младоженецът отиде при новата си булка, хвана я под ръка и я целуна.

– Не може да бъде, та тя дори не е красива, – сърдито изсъска дъщерята на младоженеца.

Жената излезе навън, изтича по пътеката, качи се в една кола и ядосана отпраши нанякъде.

Трагедията в предишното семейство беше избегната, но на каква цена?!

Когато дъщерята видя облечената в синьо старица, тя осъзна че преди много години баща ѝ не само е изгарял от страст. За него това не е било само изкушението на красотата. Тук имаше нещо безмислено и непонятно за самата нея.

Стояха пред нея и я оглеждаха. Нищо не подсказваше, че това може да се движи, още по-малко да те пренесе в някое друго измерение.

– Приятелят ми се качи на това чудо, натисна лоста и се изпари пред очите ми. Скоро машината се върна сама, но приятелят ми го нямаше, само парцали от дрехите му, опръскани с кръв, бяха останали на седалката, – каза Давидов, възрастен човек, с побелели коси и немощни крака.

– И повече не видяхте приятеля си? – попита плахо Лили, момиче с рижа коса и много лунички около носа.

– Не! – отговори Давидов.

Възцари се гробно мълчание.

Днес тя с двамата си приятели Андрей и Христо, посетиха загадъчния мъж, който живееше в една изоставена къща на тяхната улица. Дворът пред къщата беше обрасъл с треволяк и бурени, дори пътеката, водеща до входната вратата бе покрита с буйна и висока трева.

– А вие след това имахте ли смелост да я изпробвате? – набра смелост да се обади Христо.

– Да, – каза смутено мъжът, – но на малки разстояния, не повече от 4-5 години назад в миналото и 3-4 напред в бъдещето. Боях се от последствията, които можеха да доведат това мое пътуване във времето. Не ми липсва приключенски дух, но всичко това ми идваше много. Бях решил да я унищожа.

– Да я унищожите? – извика Андрей. – Защо?

– Видях какво се случи с моя приятел….

– Но причината за неговото изчезване може да е нещастен случай, – прекъсна го Христо.

– А защо не я покажете на другите хора? – попита Лили.

– Ако можехме да пътуваме назад  в миналото си и да поправяме грешките си, това няма ли да ни направи по-безотговорни? – възрастният човек се задъха.

– Но ако тази машина се употребява само за добри дела, защо трябва да се унищожава? – обади се Андрей.

– Ами ако се подам на изкушението, не само да се върна в миналото да поправя грешката си, но и да си отмъстя на някого, – примижа от ужас Лили.

– Или да отидеш в бъдещето и да откраднеш някое изобретение, за да подобриш настоящето, – засмя се Христо.

– Но ние не знаем за добро или зло ще я използват хората, – тъжно каза Андрей.

– Както виждате тази машина се е превърнало в доста тежко бреме за мен, – каза с дълбока въздишка Давидов.

Младежите прекрасно разбираха, че използването на такава машина е свързано с голяма отговорност, но съвсем не искаха тя да бъде унищожена.

– Но ако с нея може да се спаси човешки живот …., – каза Лили.

– Е, – усмихна е Давидов, – може би тогава ще се наложи да се използва.

Скоро щеше да се стъмни и младежите си тръгнаха. В сърцата им горяха какви ли не планове, за изследвания, проучвания, спасяване на хора, …. Те не знаеха, че това е първата им и последна среща с Давидов.

Скоро се чу, че някой е намерил възрастния човек мъртъв пред дома му. Казаха, че е получил инфаркт. На погребението му нямаше хора, защото той не дружеше и не контактуваше с никого, но Лили, Христо и Андрей придружиха ковчега до гробищата.

Два дена след погребението, младежите решиха да посетят изоставената къща. Изкачиха се по скърцащите стъпала и погледнаха в ъгъла, но той беше празен. Машината беше изчезнала.

Този ден на Рождество за нас е светъл и тържествен празник. Ден, който символизира най-ценното в живота ни. Господ дойде сред нас.
Роденият младенец бе наречен Емануил – „Бог със нас“.
Ако не ни достигат сили, нямаме успех, мечтите и стремежите ни не се изпълняват, трябва да знаем едно, ако Бог е с нас, ние винаги ще бъдем „повече от победители“.
Ще познаем, че Бог е дошъл при нас, когато утихнат хищните зверовете в сърцата ни, прекратят се вътрешните ни борби, взаимното се унищожат тъмните стихии вътре у нас.
И тогава ще настъпи мирът в хората с добра воля.
Бог изпраща мир в бурния ни и напрегнат живот.
Но Той не го изпраща просто така, а за тези, които се стремят към Него, който Го искат и търсят с цялото си сърце.
Нека в този ден на Рождество, да Му кажем:
– Ела, Господи, при нас! Бъди ни Гост в този Рождествен ден. Остани с нас и ни научи как „да оправим пътеките си“.