В Политехническия институт Владимир Маяковский участва в дискусия обсъждаща пролетарския интернационализъм.

– Сред руснаците се чувствам руснак, – казва Маяковский, – сред грузинците се чувствам грузинец ….

– А сред глупаците? – попита някой от публиката.

– А сред глупаци съм за първи път, – отговори Маяковский.

„Един учен купил 20 патици. Заклал една, раздробил я на парчета и с тях нахранил останалите патици.

Няколко минути по-късно той направил така и с друга патица.

И така продължил, докато останала само една, която се смята, че е погълнала останалите 19 патици“.

Тази бележка била публикувана във вестник от белгийският хуморист Робърт Корнелисън, за да се пошегува с лековерието на публиката.

От тогава фалшивите новини се наричат „вестникарски патици“, т.е. „скалъпена вестникарска история“.

Много жени са се опитвали да завоюват непристъпното но желано сърце на младия композитор. За своята недостъпност Джакомо Майербер трябвало да плати висока цена.

Веднъж младият Майербер се готвел да постави своята опера „Ромилда и Констанца“. Младият човек много се харесал на примадоната на театъра. Тя решила непременно да се ожени за Майербер. И това трябвало да стане до премиерата.

Майербер не споделял тези нейни чувства и мислел само за операта. Горкият, той не подозирал, колко тъжни ще бъдат последствията от неговата студенина.

Генералната репетиция минала великолепно, но на премиерата….

О, ужас! Всички певци пеели отвратително, а оркестърът направо обезумял.

Валдхорнистът закъснявал, а флейтистите започвали твърде рано. Всички свирели така все едно отпред нямало диригент. Барабаните и чинелите гърмели, като изстрели и разбира се не спазвали никакъв такт.

В залата смях и негодувание от публиката. Премиерата с трясък се провалила.

На следващия ден вестниците злорадствали, че композиторът не е могъл да добие нужното звучене на оркестъра.

Малко по-късно Майербер разбрал, че примадоната, в която не сметнал за нужно да се влюби, настроила всички против него. Заплашила ги, че който пее и свири добре, ще бъде уволнен от театъра.

Един английски писател, въпреки че бил писал много, произведенията му не се ползвали с особен успех сред публиката.

Отчаян тай се обърнал към Оскар Уайлд:

– Какво да правя с този „заговор на мълчанието“ против моите произведения?

Уайлд отговорил:

– Вие нямате друг избор, освен да се присъедините към него.

Олбен Уилям Баркли много години заседавал в Конгреса на САЩ. Той бил 35-я вицепрезидент при Хари Труман.

Когато бил на 78 години, говорейки пред публика, той изказал своето отношение към другите сенатори, правейки намек като перифразирал стих от Библията:

– Предпочитам да съм слуга в дома на Господа, отколкото да седя в редиците на всемогъщите.

В същия момент паднал и умрял от инфаркт.