Това е едно интересно преставление, което може да се наблюдава само в Тайланд. В него се представят крадки тематични номера, в които често участват и зрители от публиката.
Слоновете играят футбол, карат велосипед, рисуват и даже правят масаж. Разнообразието от номерата се определя от фантазията на дресьора.
В края на шоуто можеш да останеш със слоновете и да получиш интересна фотосесия. Снимка на слон или в неговите“обятия“, люлеенето на неговия хобот е оригинално занимание.
След представлението обикновенно зрителите хранят „актьорите“. За да ги храниш, често се налага да си купиш храна, която на самото място струва около 10 бата.
Понякога туристите си купуват връзки банани предварително, за да доставят няколко щастливи минути на слоновете и да се отблагодарят за удоволствието, което са им доставили.
Обикновено слоновете се дресират от малки. За изпълнение на номерата се удостояват само „най-способните“. Тези, които нямат артистични данни разкарват туристите на гърбовете си.

Нощ с невероятни трикове, изпълнени с опасност за живота.
Нощта на Гай Фокс във Великобритания се празнува на 5 ноември.
В град Люис се провежда факелно костюмирано шествие с горящи кръстове и фойерверки.
По Отери-Сент-Мери, Девон, местните екстремали носят на раменете си 30 килограмови горящи бъчви с катран. Участниците в шоуто рискуват живота си, за да предизвика смайването и изумлението на публиката.
Гай Фоукс е участник в Барутния заговор през 1605 г., замислен да взриви Камарата на лордовете в Лондон с крал Джеймс I.
Заговорът е бил предотвратен, а след четири века във Великобритания се празнува този празник, като се изгаря чучелото на Фокс в огън на открито.

Той се появи на първия му мач, след осем годишно отсъствие. Тони никога няма да забрави този ден.

Беше ветровит следобед, а небето се бе намръщило сиво като олово. Всеки момент се очакваше да завали.

Обикновено Тони не гледаше към публиката, но този път направи изключение. И той беше там, неговия баща.

Косата му беше побеляла на слепоочията, раменете му изглеждаха по-тесни от преди, а талията му беше станала широка.

Може би се чувстваше неловко, но с нищо не го показваше. Само кимна на Тони.

Цели осем години …. На Тони му се искаше да заплаче, но знаеше, че не трябва. Погледна краката си. С усилие ги накара да се задвижат. Измина цялото разстояние до вратата и заби топката отдясно на вратаря…..

Произведенията на един английски писател нямали никакъв успех сред публиката.
Той много пишел, но поради това че не бил признат бил много огорчен.
В своето отчаяние се обърнл към Уайлд:
– Какво да правя с този „заговор с мълчание“ срещу моите произведения?
Уайлд отговорил:
– Не ви остава нищо друго освен да се присъедините към него.

Знаменитият датски физик Нилс Бор бил любител на футбола. Той е бил вратар на клуб „Akademisk“.
Неговият брат Харалд също бил доктор, но специализирал в областта на математиката. Той играел в същия клуб, но е участвал и в националния отбор на Дания.
Харалд Бор бил толкова популярен сред публиката, че когато защитавал дисертацията си, присъствали повече футболни фенове, отколкото математиците.