Марта Армитаж е чудесна жена дизайнер, която прави невероятни тапети ръчна изработка. Сега тя е на 84 години и все още продължава да създава уникални тапети и да ги отпечатва на една стара машина. Марта се занимава не само с производство, а по-скоро с дизайн на тапети.
Марта Армитаж е започнала да израборва тапети през 1950 г., но и сега тя не е много известен дизайнер. Нейни работи харесват движещите модата в дизайна като Илзе Кроуфорд, Тилда Суинтон и Стела Тенант. В многочислените им работи могат да се срещнат  декорации от Марта Армитаж.
Използвайки стара литографска преса от 1960 г. Армитаж е създала на нея всичките си известни работи.
Най-популярните работи на дизайнерката са: джунглата с птици, азбука, градина с дърветата, Соломоновия печат, градинари и др.
Своята работа Марта извършва в собствения си гараж, който има изглед към Темза.

Специалисти са заявили, че домашните любимци могат да помогнат на децата аутисти да се адаптират по-добре в социална среда и да общуват с други хора.
Такива деца лесно и бързо се сприятеляват с кучета.
Ако в дома на аутист има домашен любимец куче, това дете има повече социални умения.
Всички домашни любимци в дома, могат да помогнат на децата аутисти бързо да влизат в контакт с околните. Такива социални умения децата, страдащи от аутизъм, трудно овладяват, а домашни любимци им дават увереност в себе си.
Ако искаш да влезеш в контакт с дете аутист, попитай го за домашния му любимец. То ще се оживи и ще ви отговори.
Учените отбелязват, че колкото повече в дома на дете аутист живее куче, толкова повече напредват комуникационните умения на детето.
Като приятел на дете аутист може да бъде коте и заек.
Специалистите са изследвали 70 семейства с аутистични деца на възраст 8-18 години. Във всяко семейство е живеел домашен любимец: в 70% от семействата са живели с кучета, в 50% – с котки, а в другите семейства и с зайци, риби, птици и дори един паяк.

През 1896 г. Юта става 45 щат на САЩ. Причина за толкова късното признание на територията са съществувалата сред мормоните полигамия, от която са се отказали през 90-те г. Трябва да признаем, че жертвата е била значителна.
Както е известно, сред американските закони има не малко куриозни. Такива има и за щата Юта и неговите градове:
Забранено е да се лови риба, като се седи на кон;
Забранява се да не се пие мляко;
Птиците имат право да летят над всички магистрали;
Съпругът е отговорен за всяко престъпление, извършено от съпругата му в негово присъствие;
Забранено е правенето на секс в колата за „бърза помощ“, ако тя отива на повикване. Ако ви хванат в това, мъжът се пуска, а жената се наказва и името ѝ се отпечатва във вестника;
На жените е забранено да ругаят;
Между партньорите по време на танц трябва да има толкова разстояние, че да се вижда светлина между тях;
Ако попаднете със снежна топка в целта, получавате глоба от 50 долара;
Забранено е да се преминава през града с цигулка в хартиен пакет;
Фармацевтите нямат право да продават прах като средство за главоболие.

Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.

Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.

Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите

– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.

– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.

– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.

Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:

– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.

– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.

– Въпросът не опираше само до  създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.

– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.

– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.

– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?

Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….

– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….

Първите заселници в Северна Америка се установили в Плимут през 1620 г. Те нищо не са знаели за изобилието и просперитета, на които много хора днес се облягат.
През първата зима те изкопали седем пъти повече гробове, отколкото построили нови домове.
Зърното, което донесли със себе си от Англия, не поникнало на американска земя. А овцете, които трябвало да дадат мляко и вълна, дали само 35 гладни гърла и никаква храна.
Хората започнали да ходят на лов за риба, диви птици и сърни. Те имали съвсем малко храна, която донесли от Англия и немного индианска царевица.
Въпреки това, животът им бил изпълен с непрестанни благодарности. Един ден Уилям Брюстер след оскъдната вечеря на миди и вода благодарил на Бога „за щедрите дарове на морето и на съкровищата скри в пясъка“.
Според сегашните представи, те живеели много бедно, но били препълнени с чувство на благодарност.
Помоли Бог да ти отвори очите, за да видиш всички благодеяния, които ти е оказал и да обнови в теб желанието да благодариш за всичко това, не само днес, но и занапред.