Никола посети една наскоро нашумяла изложба на картини. Тя бе твърде голяма.
Приятелят му Максим, който го придружаваше го попита:
– За какво би си мислил, ако ти предложа да си представиш произведение на изкуството, което още не е започнато?
– Празно платно, – отговори Никола без да се замисля.
– Мисля, че може да се види и по друг начин, – усмихна се загадъчно Максим.
– Как? – повдигна рамене Никола.
– Изкуството вече съществува и работата на художниците е просто да го разкрият, – обясни Максим.
– Може и така да се погледне, – уклончиво се съгласи Никола.
– Ръчна работа, понякога превеждана като „изработка“ или „шедьовър“. Тя произхожда от гръцката дума poiēma, от където идва в нашия език така наречената поезия, – поясни Максим.
– Не разбирам, това каква връзка има с това, за което говорим до сега?
– Бог ни е създал като произведения на изкуството, – продължи да уточнява мислите си Максим, – но поради греховете и престъпленията ние сме замъглени. За това Божествения художник трябва да ни разкрие.
– Да, – възкликна Никола, – как не се сетих? Бог ни възстановява. Ние сме Неговите шедьоври.
– Така е, – съгласи се Максим. – Божественият Художник работи, за да желаем, да действаме и да изпълним Неговото добро намерение.
– Ясно ми е вече, – плесна с ръце Никола. – Бог работи във нас, за да разкрие Своите шедьоври.
