54-годишната американка Карен Мърдок е щастлива собственичка на най-умния кон в света. Той знае как да седи и да донася пръчка, като куче. Познава числата до 19 и брои по команда.
Преди 10 години, той участвал в състезания, но нямал особен успех. Бившите собственици нацяло престанали да се грижат за него. Той станал кожа и кости, но изведнъж се появила Карен и го взела в дома си.
Тя много обичала конната езда и искала да участва в състезание. Още от пръв поглед Карен разбрала, че пред нея стои умен кон. На него му било по-лесно да заобиколи, отколкото да прескочи бариерата. Жената разбрала, че коня не е за състезания и започнала да го обучава с команди за кучета.
Конят можел дота дълго да се концентрира, над това, което му се говорело. За това той лесно научил командите: „Ела при мен“, „Седни“, „Дръж“.
Можел да се задържа и на задните си крака. Използвайки метода на повторенията, Карен научила коня да различава фигурите и цифрите.
В резултата на това 19 годишният кон бил вписан в книгата на Гинес за най-голям брой разпознати числа.
Съпругът на Карен и нейната 37 годишна дъщеря горещо подкрепят дружбата й с коня. Те също много го харесат и обичат.
Архив за етикет: пръчка
Въпреки болестта си…..
Когато Тейлор Карпентер се родила, трябвало да я носят на голяма възглавница. Била й поставена диагноза „вроден дефект на костите“.
Хората с такава диагноза се раждат с дефект на съединителната тъкан или без възможност да я произвежда, поради липсата на колаген тип 1.
На 19-годишната Карпентер костите са много слаби. Тя се придвижва с количка. Дребна е на ръст, но е трябвало да претърпи множество операции, за да се имплантират метални пръчки в краката, ръцете и гърба.
През тази година е издала първия си албум с 10 песни. Музиката й е вдъхновяващо свидетелство, което е докоснало много хора.
Шест месеца след като се е явила на прослушването, за да участва в една група и е била приета в нея, тя е казала, че е написала песен. Берихил разказва, че го попитала дали е слушал някоя нейна песен. Малко след това взела китарата и изпяла песента си „Ти си ми нужен“. Скоро била поканена в студио, където песента била записана.
– Аз се моля и благодаря на Бога за всеки нов ден в живота ми и за моето прекрасно семейство. Ако съм изправен пред болката по време на деня, аз обикновено просто спирам и се моля тя да спре, и ако тя продължава аз вземам лекарството,- каза Тейлор – Имам много висока поносимост към болка, бели ме всяка кост и все пак Бог ми дава сили всеки ден. Смятам да следвам Господа и да отида там, където Той ме води. Надявам се да напиша още песни.. Знам, че Бог има план за бъдещето ми и Му се доверявам напълно.
Карпентер заяви, че нейните песни са дадени от Исус.
– Исус е единственият ни източник на любов, сила, надежда и мир. Когато пея, Светият Дух пее през мен и докосва сърцата на хората и им дава надежда, – каза тя
Телескопична въдица
Идеята за направата й дошла в главата на обикновения машинист, една неделя, когато искал да отиде на риболов.
В Бристол, където живеел Хортън, бил пуритански град. Там не се разрешавало никакво развлечение на гражданите в неделя, включително и риболов.
Но Еверет не искал да се откаже така лесно от идеята си, за това направил въдица от метални тръби, които се вмъквали едни в други, превръщайки се в обикновенна пръчка.
По такъв начин той спокойно ходел на риболов, докато останалите не разбрали за неговото изобретение.
Тогава му дошла идеята да патентова въдицата и да започне масово производство на удобни въдици.
Свободата
Човек е широко етичен. Той иска да влиза в чисти подлези, спокойно да се разхожда по красиви улици, да възпитава децата си, да има добра работа и хубава заплата. Въпреки това, за такава свобода, никой не иска да се бори, тъй като това изисква да започнете от себе си.
Не е нужно да се размахват лозунги, да се борим с властта, а по-добре да очистим боклука от подлезите и в собственото си сърце. Говорилникът трябва да се превърна в чистач. Никой не обича да почисти след себе си, но почти всички вярват, че в страната трябва да се променят няколко души и нашите главите, домове и улици ще бъдат освободени от боклука.
Убеждението, че друг е виновен за неговите неудачи, вярата. че всичко може да стане с магическата пръчка, е неотменна черта от характера ни.
Ние постоянно очакваме чудо, подвиг. Искаме свободата и щастието да дойде при нас с оглушителни фанфари, а от развалините на Бастилията да се издигне нов човек – чист, светъл и красив. Това е утопия.
Бог не ни е дал магическа пръчка, а свобода да отговаряме за своите действия, способността да водим достоен живот, начините да преобразим света и да го направим по-добър. Не е нужно да размахваме юмруци и да извършваме героични постъпки, а да вземем метлата и да оберем боклука, който се е насъбрал около нас.
Жезълът на Хермес и сурвачките
Един от най-известните шумерски царе е Гудва. Твърди се, че е бил владетел на земите от Нипур до Урук. Но не е независим, а само наместник на кутийските царе.
Гудва разгръща огромна строителна дейност и организира множество търговски експедиции. С кораби докарва различни стоки като кедрово дърво от Ливан, злато от Мала Азия и мед от Иран. По вода се пренасят строителни материали, нужни за изграждането на храма на Нинригсу.
Върху купата на цар Гудея, срещаме един от най-древните символи – кадуцеаят. Той представлява пръчка около, която са овити две змии в противоположна посока. На практика това е жезълът на Хермес, познат със своите тайни, „херметически” знания. Същата форма има и българската сурвачка.