Дъщерята на Михаил Сара бе диагностицирана с рак.
Бащата гордо заявяваше:
– Изобщо не се съмнявам, че Бог ще я изцели.
Съпругата му Дора и синът им Петър вярваха и изповядваха едно:
– Нашето подчинение на Бог ще доведе до изцелението на Сара.
След пет години борба момичето почина.
Михаил и Дора потопени в мъка по дъщеря си, се питаха:
– Какво се е объркало?
– Разочарован съм, – признаваше си Михаил. – Имам чувството сякаш Бог ме е разочаровал.
Дора само въздишаше, а същевременно дълбоко и тихо роптаеше:
– Нали е писано, че тези, които почитат родителите си и се доверяват на Господ, ще имат дълъг живот?!
Сара бе демонстрирала голяма вяра по време на страданието си.
Михаил не можеше да се примири:
– Не не мога да приема фактите за мрачната реалност на мъчителните страдания и смъртта на дъщеря ми. Къде е Бог, когато всичко това се случи? Защо лоши неща се случват на добрите хора?
Когато животът се обърка, човек по-ясно разбира уникалната природа на нещастието.
Трагедията сполетяла Михаил и семейството му, разкриваше нуждата от по-голяма рамка на разбиране относно връзката между Бог, вяра и болка.
Михаил се надяваше, че вярата му ще бъде нещото, което ще го избави от страданието, но тя се оказа нещото, което го доближи до Бог.
Проблемите често ни изкушава да гледаме на Бог като „вълшебна пръчица“.
Отчаяно търсим отсрочка и се опитваме да намерим идеалните думи или действия, с които да предизвикаме Бог, да ни даде това, което искаме.
Вярата не е това, което използваш, за да получиш това, което искаш. Тя е това, което трябва да имаш, когато не получаваш това, което си поискал.