Катя влезе в стаята и всичко се изпълни с нейната заразителна радост.
Ще кажете, всеки може да се радва, но тази жена скоро се бе възстановила от тежка операция.
Когато Милена я видя, тя си спомни за всичките пъти, когато Катя бе плакала с нея.
„Каква жена, – помисли си Милена. – Винаги нежно ме е поправяла и не ме е оставяла без насърчение. Когато усещаше, че е наранила чувствата ми, искаше веднага прошка“.
Милена се сети и за думите на Катя, които тя често ѝ казваше:
– Сподели честно борбите си. Въпреки всичко имаме много причини да хвалим Бога.
Катя се приближи до Милена и я прегърна нежно, казвайки:
– Здравей, скъпа.
След което двете поговориха малко. Разговорът ѝ завърши с молитва.
Двете се разделиха. Катя си тръгна тананикайки си и както винаги търсеше кого да благослови.
Докато чакаме завръщането на Исус, ще се изправим пред много трудни ситуации, но винаги ще имаме причини да се радваме на всеки ден, даден ни от Бога.