Корабът „Издържливост“ по-рано бе предназначен за лов в северните морета. Построен по чертежите на норвежката ветроходна двигателна шхуна „Фрам“, „Издръжливост“ е смятан за най-здравия дървен кораб, след нея в света.
В морето Уедъл „Издържливост“ навлезе в зоната на големите ледове. Безброй ледените полета, големи и малки, приличаха на огромен пъзела, които  нямаше край.
Корабът продължи през леда бавно, с голямо усилие. Колкото по-близо се приближава до бреговете на Антарктида, толкова по-често се срещаха плаващи ледове, представляващи огромни ледени полета с дебелина метър и дълъги половин километър.
„Издържливост“ си пробиваше път през ледовете в продължение на седемстотин морски мили. На 18 януари 1915г, той трябваше да спре. Корабът заседна в плътно натрупани ледени късове, а отзад прохода, който си бе прокал се превърна в голям плаващ лед. След шест дни „Издържливост“ бе обграден от всякъде с лед. Шакълтън съобщи на екипа, че плановете се променят:
– Експедицията ще прекарат есента и зимата в Южното полукълбо, които продължава от март до август на „Издръжливост“. Надявам се, през пролетта леда да отпусне хватката си и да освободи кораба. А до тогава всички ще се занимаваме с различни дейности и ще обучаваме кучета.
Пътешествениците ловяха риба, хващаха пингвини, правеха научни изследвания. Те се придвижваха по леда много внимателно. През май и юни хората преживяха и полярната нощ.
През това време ледът все по-силно почна да натиска корпуса на кораба. На 27 октомври 1915 г. смелият кораб, до последно борещ се с леда,  за малко си почина, но по палубата се появиха пукнатини и в трюмовете нахлу вода.
Хората не можеха да гледат без болка загиващия кораб, който премина такъв дълъг и опасен път, за да посрещне смъртта си тук.
Независимо от всичко, хората от смелият екип на Шакълтън успяха да се спасят.

Представете си, че вашият мозък е бетон, който след известно време ще се втвърди.
Понятие за „втвърдяване“  ще получите, като погледнете на болшинството 70-годишни старци, неспособни да усвоят таймера на микровълновата печка, възприемащи връждебно всичко ново, извършващи през годините еднотипни действие или възпроизвеждащи шаблонно мислене.
Тези „пътечки“ в главите им са се превърнали в дупки и тунели в скала и да „се пробие“ проход към следващата пещера е практически невъзможно.
Вашата задача е непрекъснато да разбърквате тази „мислителна смес“, не давайки ѝ възможност да се втвърди.
Когато се поотпуснем малко и започнем да използваме енграми, някаква част от мозъка ни се втвърдява, а ние дори не го забелязваме.

В тунизийската пустиня като мираж се появило голямо пространство с тюркоазена вода и то само за една минута на място, където преди е имало само горещ пясък.
За местните жители, изгарящи от четиридесетградусова температура,  това било голямо изкушение, тък като това им давало възможност да се поразхладят. Много скоро всички опасения по повод тайнствения басейн били преодолени.
Стотици хора бързо се спуснали към езерото, което станало известно като Лак де Гафса или Гафса. Край езерото се появил плаж. Хората запонали да се къпят, гмуркат и да скачат от скалите в езерото, без да обръщат внимание на предупрежденията, че водата може да бъдат замърсени с канцерогенни химикали, да съдържат патогенни бактерии или дори да бъде радиоактивно замърсена. Дори и след като водата станала мътно зелена, хората продължавали да пристигат на тълпи.
– Някои казват, че това е чудо, а други го наричат инцидентно проклятие,  – казва Лахдар Соуид, тунизиец журналист.
През първите няколко дни, водата е била кристално чиста, имала е тюркоазен цвят. Сега тя е зелена и пълна с водорасли, което означава, че езерото не се пълни с повече вода.
Възникналото езеро е открито от трима овчари.
Смята се, че то е дълбоко 18 метра и се разпростира върху площ от един хектар.
Местните геолози предполагат, че езерото се е появило в следствие на сеизмична активност. Възможно е, да е възникнал пробив над нивото на подпочвените води, който е открил проход на водата към повърхността на скалата.
Други предполагат, че каньонът просто се е образувал от събралата се дъждовна вода.

В Израел откриха голям тунел, водещ от Газа към територията на еврейската държава.
Според военните, това едва ли е най-дългия проход,  но той може да се използва за организиране на терористични нападения на израелска територия.
Според представители на Хамас, тунелът е стар подземен проход, намерен от израилтяни преди два месеца.
Той е бил открит по естествен начин, а не от действията на израелското разузнаване.
Според изявление на Хамас тунел е неизползваем, тъй като се е сринал в резултат на атмосферните условия и това е, което е позволило на военните да го открият.
Тунелите от Газа в Израел са сравнително рядко явление, много по-голяма слава получиха проходите от Газа към Египет, по които на палестинска територия са получили голямо разнообразие от стоки, включително, според израелското разузнаване и оръжия.

В Алпите се намира прохода Св. Бернар, който е много опасен за минаване. Снежни бури там има и през лятото, а през зимата се появяват съвсем неочаквано. Пътешествениците минали от там, объркват пътя и намират смъртта си в снега.
Над проход на самия връх се издига известния манастир Санбернар, чиито обитатели след всяка снежна буря се отправят с добре обучени кучета в помощ на застигнатите от бурята. Много от хората биват спасени, а други отравяни само, за да бъдат погребани.
Веднъж монасите намерили жена, почти гола, държаща вързоп от дрехи, от който се подавала малка главичка на дете. Изгубила пътя, чувствайки се обречена на смърт, жената свалила всичките си дрехи и увила детето, надявайки се, че то може да се спаси. Благородните санбернари я намерили, но детето също било мъртво.
Майчината любов е голяма и жертвена. Майката с цената на своя живот е готова да запази живота на детето си, но любовта на Бога към човека е още по-голяма.
Всяка човешка любов, колкото и голяма да е има мярка и граница. Само Божествената любов няма предел. Неговата любов е подарък и всеки Негов дар е любов. Това е толкова велико, че дори не можем да си го представим. Бог ни е възлюбил не заради някаква необходимост, но само поради естествената си Благодат. Обикнал ни е извън всякаква зависимост от каквото и да било, Сам по Себе Си. Любовта Му е толкова безмерна, колкото и непостижима.
Размислете, тази любов е чиста, без смесица от очакване на каквото и да е от наша страна, тя е безкористна и пълна. Какво друго можем да му дадем в замяна освен сърцата си?!