Хрянът има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това кореноплодно растение са безпорни.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хран върху абцеси за бързо оздравяване. При отоци на шийните жлези са правели компреси с хран и ряпа, взети в различни количества и настъргани на ренде.

При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства. Сварявали са настърган хрян в квас от захарно звекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.

Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените му съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минерални соли на калий, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта,  и органичните съединения.

От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие, убива много видове микроби, буквално за няколко минути.

В корените на хряна има и лизоцим,това е белтъчно вещество действащо като антибиотик. У здравия човек лицозимът се съдържа в слюнката, в лигавицата на устата и очите. При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него.

Хрянът добре повлиява при простуда и грип, в такива случаи е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед,

Хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътищата. Дъфченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес.

Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компреси с хрян действат отлично и при болести на ставите.

При високо кръвно налягане, виене на свят и болки в гърдите се прилага следната рецепта: В половин литър вода се слагат две супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скалидки чесън. Сместта ври на бавен огън в продължение на половин час. Кисне един час и се прецежда. Вземат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.

Коренът на хряна се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности.

Хрянът, понякога смесен със сметана, се сервира с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба.

Използва се в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача.

Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разтройство.

Корените на хряна почти нямат аромат. Когато се нарежат или настържат обаче дразнят синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.

В детството ми при простуда нагряваха носа ми, а в чорапите ми слагаха горчица. И това помагаше. Днес лекарите наричат това безполезно лечение, атавизъм.
„Бабините“ методи наистина ли са безполезни?
На такива средства им трябва повече време, за да се види забележим ефект.
Съвремените фармакологични средства действат много по-бързо. Освен това, сега фокусът на лечението не е затопляне, а активиране на нарушените функции. При бронхити, например, се препоръчва вибромасаж, който спомага за бързото расейване на възпалението.
Но ако „бабиният“ метод „грее душата“ не се отказвайте от него.
Важно е да сте убедени, че само сте простудили, а нямате бронхит. В противен случай не заменяйте лекарствата само със затопляне.

Лавандулата оказва доста благоприятно въздействие върху човешкия организъм.

Тя има нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекциознно и пикочогонно влияние. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия главно на етеричното масло.

Лавандулата се използва при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.

В българската народна медицина лавандулата се прилага при шизофрения, събиране на газове, гастрит, безсъние, виене на свят, а също така и при ускорено сърцебиене, главоболие, и стомашни болки.

Външно лавандулата се прилага при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол и гаграра при гърлобол.

Маслото от лавандула, разтворено в спирт, се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм.

За вътрешно приложение е добре да се приготви отвара от 1 супена лъжица от билката лавандула, която се залива с 400 мл вряла вода. Кисне се 1 час, след което се пие по 100 мл 15 минути преди ядене. Процедурата с отварата от лавандула се прилага 4 пъти дневно.

Широкото приложение на лавандулата днес е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете от 0,8 до 1,5 %, което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на съпуни, в производството на бои, лакове и дуги.

Като подправка се използват листата на лавандулата или стръковете с цвета и листата. Растението има силна, но приятна миризма с горчиволютив вкус.

Голяма популярност има в италианската, френската и испанска кухня.

Използват се сушени и пресни листа. С тях се ароматизира задушено месо, риба, зеленчукови супи. В сосовете задължително се използва сушена лавандула.

Лавандулата прекрасно се съчетава с копър, градински чай и мащерка. такъв букет е силен и е предназначен за гурманите.

Отдавна с лавандула се ароматизират вина, ликьори и безалкохолни питиета.

Цветовете на растението поставени между дрехите прогонва молците.

Финният аромат на лавандуловото масло се подчертава, като се разреди със спирт.

Лечението със студ е било известно още по времето на Хипократ. Лед се е използвал за спиране на кръвотечението в по-тежки наранявания. Правилното прилагане на този метод може да доведе до успех срещу много болести, възможно е да се удължат годините на младостта и красотата.
Научно направление и методи, които са свързани с излагане на изключително ниска температура  се нарича криотерапия.
Криотерапия успешно се прилага в много области на медицината, особено в дерматологията и козметологията. Действието на студа е мощен стимул за кръвоносните съдове и капиляри. Той снема нервното претоварване, стреса, подобрява функцията на кожата, стимулира имуната система.
Терапевтичният ефект на криотерапията се основава на краткосрочно излагане на студ върху тялото. За такъв малък период от време може да се охлади само повърхността на кожата, което елиминира възможността да се получи дори банална простуда. Първо се наблюдава остър спазъм на кръвоносните съдове, а след това внезапното им разширяване.
Благодарение на термичен шок се подобрява периферното кръвоснабдаване, ускорява се обмена на веществата, а в кожата попадат хранителни вещества, витамини, аминокиселини и микроелементи.  10 минути след процедурата, че чувства прилив на топлина в тялото, активира се храненето на кожата и нейното „второ дишане“.
Изключително ниски температури от 160-180 ° C минус са създадени с помощта на парите на течен азот. Той има силен бактерициден ефект и повишава имунитета на кожата. Криотерапия помогне при лечението на себорея, както на лицето, така и на скалпа, премахва възпалението, намалява производството на кожни мазнини. Криогенни процедури спомагат за укрепване стените на кръвоносните съдове и са отлична профилактика на разширени вени и целулит. Рязката промяна в температурата спомага за освобождаването на хормоните на щастието – ендорфини.
Криотерапия лекува широк спектър от нарушения в организма, като заболявания на опорно-двигателния апарат, ревматоиден артрит, остеохондроза, радикулит, хормонални нарушения,  лечение на диабет, затлъстяване, хроничен бронхит, кожни заболявания, дерматит, псориазис, атопичен дерматит, мазна  кожа на главата, заболявания на нервната система, стрес, депресия, хроничен гастрит, проблеми с потентността.
Студеното лечение е мощно средство за профилактика на грип, настинки, разширени вени и целулит.
Криомасажът помага да се отървем от бръчките, увисването на кожата и стимулира растежа на младите клетки, подхранва кожата и помага за предотвратяване на стареенето. Криохирургията помага без хирургическа намеса да се премахват брадавици, папиломи и други неоплазми. Също така, замразяването с течен азот се използва успешно като алтернатива при отстраняване на сливиците.
Въпреки че криониката е много полезна, тя има противопоказания. От нея трябва да се въздържат тези, които са претърпели инсулт, инфаркт или рехабилитацията след тях. При тромбоза, треска, злокачествени тумори  криотерапията е противопоказна.

Пилешкият бульон може да лекува простуда. Не вярвате ли?

Разбира се бульона не замества лекарствата, но последните изследвания показват, че той е много полезен при простуда.

В него се съдържат вещества, с мощни противовъзпалителни свойства. Те не само облекчават подуването и зачервяването, но и помагат да се спре развитието на болестта

Така че смело пийте пилешки бульон и бъдете здрави.!