Децата са като някоя завоевателна армия. Те нахлуват в нашето пространство и след някакви си 70-80 години напълно го завоюват.
Те са невероятни със заключенията си, защото нямат достатъчно опит и знания в този свят.
Изключително остроумни и находчиви са, бързо се ориентират в обстановката и „мъдро“ отчитат обстоятелствата.
Ето ви и пример за това:
Питат тригодишната Надя:
– Надя, каква ще сте станеш, когато пораснеш?
С чувство на достойство тя отговаря:
– Надежда Петрова!

Съвременият интериор е много взискателен към мебелите. Желателно е те да са функционални, компактни и оригинални.
Ще ви представя няколко стола, които отговарят на тези критерии. Те се носят удобно в чанта и пестят място в къщата.
Стол скрит в пода
Един от множеството оригинални столове е този прибиращ се в пода.
Тези шезлонги са удобни за ползване на верандата.
Столове събиращи се в маса
Навярно бихте оценили добре столове и маса, които се събират в едно. За да се пести място в стаята е много добре ако столовете могат да се пъхнат някъде. Този модел на маса с четири стола напълно ще удовлетвори това изискване, особено ако става въпрос за малко помещение.
Филцови шезлонги
Този вид столове са подходящи за отворено пространство, на верандата или голям апартамент. Геометрична модел е готов всеки момент да се превърне в шезлонг, където можете да се дремне.

Физическото пространство или дадено място могат силно да повлияят за задържане на информация в паметта.
Изследователи са показали, че паметта значително може да се подобри, ако се пресъздадат условията, при които е получена информацията.
Ето защо свидетели се водят на местопрестълението или ги молят да си спомнят физическите характеристики на външната обстановка.
Професор Алан Бедели е доказал, че водолазите най-добре си спомнят експерименталната информация, която са получили под водата, когато отнова са се оказали под водата.
Учените говорят за памет „зависеща от състоянието“, имайки впредвид психическото състояние на човека при формирането на спомените.
Спомнянето наинформация е много лесно, когато човек се връща в същото състояние, което е бил. Мястото или дадена обстановка могат да повлияят на нашето настроение. Физическото възвръщане на мястото може да се окаже двойно по-ефективно, тъй като ви помага да се „върнете“ в предишното си емоционално състояние.

Това е къща, която помага да се чувствате едно цяло с природата.
Домът е мястото, където можете да бъдете себе си, спирате да се чувствате все едно сте пред прожекторите и можете да се отпуснете. Но само ако къщата не е напълно прозрачна, като стъклените сгради, проектирани от бюрото Santambrogio Milano.
Както било планирано от архитектите, тези къщи трябвало да стоят на горска полянка на брега на морето.
Ако живееш в стъклена къща, ще имаш постоянното чувство за единство с природата.
В тези пространства винаги има много въздух и светлина. Нямате чувство, че сте заключен в бетонна кутия.
Интериора напълно съответства на дизайна на конструкцията. Леки прозрачни мебели с нюанси на сиво и синьо, и голямо празно пространство.
Друго предимство е, че в такива къщи не е необходимо да се мисли за декорация на стените.
Разбира се, да се живеят постоянно в такива сгради не винаги е удобно, но стъклената къща се възприема като място за релаксация. Сливане в едно с природата. Това е една страхотна идея.

Слънцето жареше върховете на дърветата, а ние скрити в техните сенки вървяхме нагоре. Неусетно стигнахме една малка църква. В нея се вливаше внушителен поток от вярващи. Повечето бяха труженици на полето и предприятията със семействата си.

Въпреки мърморенето на някои от спътниците ми, че произнесената в църквата проповед е недодялана и бездушна, на мен ми подейства невероятно освежаващо.

Тук нямаше помен от престорено смирение. Богомолците изпълняваха своята част, като огласяваха с гласовете си малкото пространство в прослава на Бога. Те не издевателстваха над благородното и величаво звучение на псалмите и литургията, а бяха съпричастни към това, което вършеха.

Тук хората се молеха искрено, четяха се откъси от Словото, но най-хубавото беше, че цялата проповед звучеше свободно, а не се четеше със забит поглед в нея.

И с учудване открих, че си повтарям думите на Яков: „Истина е, че Господ присъства на това място! Това не е нищо друго освен Божий дом и това е врата към небето!“