В една църква решили да проведат евангелизационно събрание на някакъв християнски празник. Залата била препълнена. Имало вярващи и невярващи.
Проповедникът говорел върху Матей 25: 32-34, където се обяснява за кози и овце. Ентусиазиран той обяснил, че има две категории хора – вярващи и невярващи.
В края на проповедта спомняйки си, че това е евангелизация, призовал хората към покаяние:
– Ако има тук кози, вдигнете ръце.
Имало гора от ръце ….
Ако Бог ви изпрати някъде, а вие си останете в къщи, защото сте твърде загрижени за съдбата на близките ви хора, вие със своето непослушание сте лишили хора от възможността да чуят проповеди и учението на Самия Исус Христос.
Ако сте послушали Христос и сте се доверили на Бога, Господ Сам ще дойде да проповядва във вашия град. Когато не Го послушате, сте Му попречили.
Бързо прекратете всички спорове и в никакъв случай не се противопоставяйте на Господа с това, което наричате „дълг“.
„Аз знаех, че Бог ме изпрати там, но мой дълг е да остана тук“.
Тези думи означават само едно, вие не вярвате, че Христос ви е говорел сериозно.
Веднъж един старец и един от неговите ученици влезли през портата на един голям град, за да разкажат на хората там за християнската вяра.
Един християнин, жител на този град отишъл при старецът и казал:
– Нужни ли са на някого тук твоите проповеди. Хората тук са с натежали сърца и се противопоставят на словото на истината. Те не искат да се учат. Не си губи времето с тях.
Старецът го погледнал и казал:
– Прав си.
След няколко минути при старецът дошъл друг християнин и казал:
– Не се съмнявай, ти ще бъдеш добре посрещнат в този град. Хората те чакат и се надяват да чуят скъпоценните думи на Евангелското учение, идващо от устата ти. Те жадуват за знания и са готови да служат. Техните умове и сърца са отворени за теб.
Старецът му отговорил съвсем спокойно:
– Прав си.
Ученикът не издържал и попитал старецът:
– Обясни ми, защо и на двамата каза едни и същи думи? Та те казаха съвсем различни неща?!
– Прав си, – казал старецът. – Вероятно си забелязал, че и двамата казаха истината, съответстваща на тяхното разбиране за света. Първият вижда във всичко само лошото, а втория търси доброто. Двамата възприема света такъв, какъвто очакват да го видят. Всеки от тях изхожда от своя опит за разбиране на света. Нито един от тях не излъга. Те и двамата казаха истината, само че не цялата.
Един от белезите на едно страхотно семейство е, че членовете му си помагат един на друг в растенето.
Как става това?
Ще ви дам два начина, които помагат на хората да се развиват. Това важи във всяка една област на живота.
1. Чрез пример. Исус направи това при обучението на учениците.
„И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас“.
Вашите деца не искат да чуят поредната проповед. Те искат да видят примера на Исус в живота си.
2. Чрез разговори. Ако не сте критични в разговорите с децата си за реалните проблеми, те няма да израстват. За съжаление, повечето разговори, които имаме с деца са около планове, хранене или домашна работа, а не за нещата, които наистина има значение в живота.
В Библията се казва:“Тия думи (Божиите заповеди), които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“.
Сега ще ви кажа два начина, които не работят, за да помогнат на хората да растат:
1. Чрез критика. Заяждането не действа. Ако осъждате другите също няма да се получи нищо. Критиките и оплакванията са напълно неефективни за промяната на човека.
Защо? Защото, когато критикуваме, се фокусираме върху това, което не искам, а не това, което желаем.
„И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно“.
2. Чрез сравняване. Всеки е уникален. Няма никой в света като теб! Ето защо сравняването никога не дава резултат. В действителност, това е смърт за всяка връзка и взаимоотношение.
Всеки човек трябва да съди собствените си действия и да не се сравнява с другите. След това той може да се гордее с това, което сам е направил.
Помислете сериозно за разговорите, които сте имали в семейството си. Говорихте ли с тях това, което наистина има значение в живота?
Сутринта йеромонах Филип вървеше, както обикновено към храма. Той пристигаше първи там.
Изведнъж забеляза закачен лист хартия на вратата. А там с разкривен почерк беше написано:
„Готви се, отче, дойде последният ден!“
Посланието не го зарадва, но не го и уплаши. Филип си помисли: „Обичайно за такава работа перчене и нищо повече“.
Те се появиха в началото на службата. Бяха около петнадесет човека.
Хората започнаха да си шепнат. Всички застанаха така, че ако нападнеха свещеника, да бъдат близо до амвона.
Литургията си вървеше. Прочете се от Евангелието и Филип излезе да проповядва:
– Един човек направи сватбено тържество за сина си и мнозина бяха поканени, но между тях имаше човек, който нямаше сватбарска дреха. Стопанинът мина между гостите и забеляза този човек …
В този момент в църквата влезе главатаря на бандата. Край него крачеха двама млади и яки мъже. Те изгледаха Филип застрашително. Всичко в свещеника изстина, коленете му започнаха да треперят.
Но след това Филип си помисли: „Защо се страхуваш от него? Ти си поставен тук за свещеник, литургия да отслужиш. А той кой е?
И Филип продължи да проповядва, дори по-емоционално от обикновено.
Стигайки до мястото за човека без сватбарска дреха, той се обърна към главатаря на бандата, като го посочи с пръст и каза високо:
– Този кой е? И защо е дошъл? – огледа се към олтара и „заповяда“ на невидимите си слуги: – Вземете го и го изхвърлете навън…. във външната тъмница.
Главатарят всичко друго очакваше, но не и такъв отпор, да го нахокат публично. Той се сниши и без да каже дума, на бегом се изнесе от вратата навън, но бандата му остана до края на службата. Мъжете не показваха никаква агресивност. Те слушаха с наведени глави.
Проповедта ли ги бе смутила или им подейства решимостта на хората в църквата, но на другия ден нямаше и следа от тях.