На Олимпиадата в Сейнт Луис през 1904 г. японецът Савао Фуни за първи път скачал овчарски скок.
Той смятал, че по всякакъв начин  може да прескочи летвата.
Снабдил със здрав прът, забил го в пясък пред летвата, която трябвало да преодолее. Покачил се по него и скочил от другата страна на препятствието.
Съдията обяснил, че преди да прескочи летвата, трябва да се засили, като пробяга известно разстояние. Фуни пробягал малко разстояние, но повторил същата процедура по прескачането. Той бил отстранен от състезанието.
Обиден спортистът заявил, че несправедливо се заяждат с него заради азиатския му произход. В японската преса се появила статия изразяваща възмущение от нечестния съдия.

Луна, Глупак, Маг…… Общо 78 карти. Това са ключовете към „тайнствения“свят. Тези, които вярват в тях, смятат, че им помагат да осъществят мечтите и желанията си, че те могат да им дават съвети, даже да предсказват бъдещето.
Уолд Амберстоу работи в едно училище в Ню Йорк. Повече от 40 години той практикува изкуството Таро. Според него най-доброто, което могат да дадат тези карти е, че дава обща картина на света и могат да ни разкажат за природата на човека, неговото психологическо и духовно състояние. Те свързват това, което иначе не бихме били свързали никога на едно място. Правят света по-лесно разбираем.
В началото Таро е създадена като карти за игра и въпреки своята дълга история  едва в последните десетилетия се е изяснила историята за нейния произход. Предполага се, че е измислена в Китай и след това е дошла в Европа от мюсюлманските страни. В Европа в началото на 12 век, азиатски символи са заменени с изображения на царе и подчинени. Таро възниква по време на Възраждането, в началото на 15 век.
Едва в края на 18 век окултисти се заинтересували от картите Таро и започна да променят дизайна и терминологията в съответствие с техните цели. Днес, милиони хора търсят професионално Таро, което да дава отговор на въпроси за живота.
Всяка карта Таро има свое значение и сила. Картите са толкова изразителни, че всеки, дори и нищо да не разбира от тях, само като ги погледне разбира, че те самите „говорят“. Картите Таро се използват за психологически съвети и предсказване на бъдещето.
Науката обяснява картите Таро като ловък трик на мошеници. Те могат да се използват като спомагателно средство за манипулация на човека.
Екстрасенсите и маговете взимат по една карта и казват обичайните фрази: “ Пред вас се открива целия свят, в живота има много възможности и вие трябва да бъдете много внимателни, когато правите избора си. Правете по-малко грешки, ако искате животът ви да бъде забележителен, и т.н. “
Привържениците на Таро са готови да спорят с това и ще кажат, че всяка от 78 карти изразява различни човешкото състояние, разнообразни гледни точки и всякакви перспективи за бъдещето и настоящето. Основният процес при гадаене на Таро е да научите истинското значение на картите без тълкуване, а след това добавете малко подходяща интерпретация съответстваща за случая.
Учените са направили няколко теста с картите Таро и са стигнали до извода, че това не е научно, а потенциално вредно знание. На границата между гадаенето и измамата може да стане много опасно. Единственият критерий за оценка при гадаенето е оценката на клиента. Ако той казва: “ Да, това е вярно “ или “ Да, това съм аз“, това се нарича персонално одобрение. А ние знаем от психологията, че одобрението е надежден инструмент за справяне с реалността на ситуацията.
Някои са склонни да вярват, че картите Таро са опасен капан, когато клиентът започва да зависи от отговора. Хората започват буквално да следва всички съвети, като по този начин загубват контрола над живота си. Те се доверяват на карти Таро, както и на всякакъв вид гадаене.
Според учените, картите Таро не са единствената система за предсказване, на която не си струва да се вярва. При обикновена проверка, гаданието не се отличава от обикновено впримчване.

Тази дума сме я наследили от литовците. Под „подъл“ човек те разбирали индивид с долен произход.
През XVIII век словосъчетанието „подли хора“ е официален термин. В държавните документи с този израз за обозначавали „нередовните“ граждани. Такива, които не принадлежат на основния състав от населението.
По правило те били черноработници, преселници от провинцията, неквалифицирана работна ръка, които живеели в града полулегално.
Едва в края на XVIII век думата „подлец“ е добила друго значение.
Днес я употребяваме в смисъл на мръсник, негодник, измамник, злодей, престъпник, човек, който е нетърпим за околните.

Карлос Инка, потомък на императорът, се оженил за испанката Дона Мария Есквил. Кастилката била на мнение, че съпругът й не бил достатъчно амбициозен и не й осигурявал положението, което подобава на нейния и неговия произход.
Горкият Карлос бил хокан непрекъснато от досадната си жена, докато една нощ му писнало, завързал очите й и я отвел във вътрешния двор на хасиенда.
Под студената светлина на звездите, когато всички наоколо били потънали в сън и не се мяркала жива душа, Карлос започнал да насочва жена си, държейки я за раменете.
Макар че се излагал на многобройни опасности, сред които мъчения и дори смърт от ръцете на другите индианци, потомъкът на императорът все пак разкрил тайната си.
Завъртял жена си три пъти и като се уверил, че напълно е загубила ориентация, я повел надолу по някакви стъпала до тайната подземна стая вътре или под крепостта Саксайхуаман. Махнал превръзката от очите й и най-сетне й запушил устата.
Двамата стояли на прашния каменен под на древно помещение, претъпкано със златни и сребърни слитъци, изящни бижута и храмова утвар. Покрай стените били подредени статуи в естествена големина, изобразяващи отдавна измрели Върховни инки. Липсвал само златният Слънчев диск, почитан от старите инки най-много от всичко.
Вероятно Карлос Инка е бил един от пазителите на тайната на инките, изплъзващи се на испанците и други ловци на съкровища в продължения на столетия.

Тази железопътна мрежа се простира от Ванкувър до Монреал. Тя минава през такива големи градове на САЩ като Минеаполис, Чикаго и Ню Йорк.

В началото идеята за строителството й е било само едно безразсъдно перчене. В действителност това е било едно от най-смелите решения в историята на железопътните пътища.

Всичко започва през 1867 г., когато източните провинции на страната се обединяват в конфедерация. На запад от тях лежат безкрайни прерии и неизследвани гори. Зад тях, на тихоокеанското крайбрежие се намирала Британска Колумбия властите, на която дълго се колебаели, на коя страна да се присъединят, към САЩ или Канада.

През 1881 г. започва строителството под ръководството на Уилям Ван Хорн, американец от холандски произход. Пътят през прерията е прокаран много бързо, само за 15 месеца. От базата за снабдяване във Уинипег на запад се движели монтажни влакове. Всеки от тях бил натоварен със строителни материали за една нова миля от пътя.

Строителството на Канадската Тихоокеанска железопътна линия е било голямо достижение на инженерното дело. Преминаването на огромни разстояния, усвояването на нови райони, преодоляването на скалисти хребети и планини, освен това строежа е водел със себе си цивилизация, настаняваща се все по на запад, всичко това е било епопея изпълнена с романтика.

По пътя се срещат тунели, виадукти и дълги мостове.

Двупосочен мост пресича река Св. Лаврентий близо до Монреал. Той има дължина 1115 м. Максималното разчистване над водата е 17 м. Мостът има стоманена конструкция поставена върху каменна основа. Открит е през 1912 г.

Лебриджският виадукт през река Бели в провинция Алберт има дължина 1624 м. Състои се от 67 участъци на стоманени опори. Максималното ниво на водата в реката е 90,7 м.

Дължината на Канадската Тихоокеанска железопътна линия обхваща 27 340 км непосредствено на територията на Канада.