Музикалната композиция „Печалните птици“ е един от шедьоврите в творчеството на Морис Равел, френски композитор един от водачите на музикалния импресионизъм.

Това е спомен от разходка в гората близо до Фонтенбло, където той е слушал подсвиркването на дроздовете, което, според приятелите му, композиторът много точно е пресъздал в музиката си.

Равел е внесъл в пеенето на птиците субективно начало, украсявайки го с изискана хармония. Тези очертания от натура, обогатяват психологичното съдържание, излизащо от пределите на безкрайността.

Произведението привлича с тънкостта на звучните арабески и колоритната клавирна разработка.

Едвард Григ е норвежки композитор, диригент и пианист на романтизма. Творчеството на Григ се формира под влияние на норвежката народна култура и красивата природа на север.

Сред най-известните произведения на Григ е музика за драмата „Пеер Гинт“, концерт за пиано и оркестър, сонати за цигулка.

„Пеер Гинт“ е камерна и симфонична музика, специално написана за едноименната театрална пиеса на Хенрик Ибсен.

От началото партитурата се е състояла от пет действия и съдържа 26 парчета, но след това голяма част от тях са се загубили до 1980 г.

Днес осемте най-популярни музикални композиции образуват две сюити.

Най-големият хонорар на Шуберт едва стигал, за да изплати дълговете си и да живее няколко седмици.

Имуществото на композитора, описано след смъртта му, се побрало в четири изречения:

3 вечерни фрака, 3 палта, 10 панталона, 9 жилетки.
1 шапка, 5 чифта обувки, два чифта ботуши.
4 ризи, 9 шалове, 13 чифта чорапи, 1 лист, 2 покривки.
1 матрак, 1 възглавница, 1 одеяло.

През есента на 1828 г. Шуберт най-накрая се съгласил да направи концерт от собствени произведения. Нуждата от пари и слава се усещала още по-силно.

От концерта получил 800 флорина. Това бил най-големият му хонорар в живота.

Шуберт веднага си купил пияно, за да замени наетото под наем, отишъл на концерт на Паганини, изплатил си дълговете и след няколко седмици се оказал в същото бедно състояние.

Сонатата за пияно, известна като „Лунна“, самият Бетовен  не е наименувал.

Тя била регистрирана под номер 14 с подзаглавие „В духа на фантазията“.

След смъртта на композиторът критикът Лудвиг Релщаб сравнил първата част на сонатата с „лунна светлина на езерото Люцерн“.

След това този епитет „Лунна“ се закрепил за цялото произведение.

Когато разглеждаме скулпторите, които се считат за шедьоври в световното културно наследство, изпитваме възхищение и наслада.

Но знаете ли, че всяко такова произведение си има своя загадка?

Всяка известна статуя си има своя собствена история.

Когато Рафаел Монти замислял „Мраморният воал“, той търсел нужният камък, за да изпълни замисъла си.

На скулпторът, му били необходими двуслойни блокове.

Монти майсторски работел, снемайки бавно горния слой. По-плътната каменна текстура, той използвал за основа на скулптурата, а от тънкия горен слой направил воалите.

Статуята изглежда невероятно реалистична. Сякаш всеки момент ще духне вятър и ще развее каменния воал.