Знаете ли в коя страна е построен мост по проект на Леонардо след пет века?
Художникът Веборн Санд построил е норвежката община Ос пешеходен мост по проект на Леонардо да Винчи.
Великият майстор разработи този мост, с дължина 240 метра, за султана на Османската империя Баязид II. Той искал моста да бъде построен в Константинопол през залива Златен рог.
По това време проектът не бил реализиран.
Едва след пет века норвежци, макар и в умалени размери, са го внедрили в живота.

Той извади изпод стъклото микроскопичен механизъм, освети го със лампа и като го гледаше внимателно през лупата, започна да работи с малък стоманен инструмент. След миг обаче се отпусна назад на стола си и закърши ръце с такъв ужасен вид, че от това дребните черти на лицето му станаха внушителни като на великан.
— Боже! Какво направих! — възкликна той. — Тази груба намеса! Тя ме обърка и замъгли съзнанието ми. Направих грешката, фаталната грешка, от която се страхувах от самото начало. Всичко отиде напразно, къртовският ми труд в продължение на месеци, целта на живота ми. С мене е свършено!
И той продължаваше да седи, вцепенен от отчаяние, докато лампата замъждука и творецът на прекрасното потъна в мрак.
Така се получава, че идеи, които съзряват във въображението и изглеждат прекрасни и неизмеримо ценни, в досег с практицизма се разбиват и унищожават. За твореца е необходимо да притежава силен характер, който е почти несъвместим с деликатността. Той трябва да съхранява вярата в себе си в скептичен свят, който го наранява с пълното си недоверие. Трябва да се опълчи срещу хората и да бъде единствен свой защитник както по отношение на дарбата си, така и спрямо целта, към която тя е насочена.
Когато най-после отново вдигна поглед към светлината, физиономията му бе студена, безчувствена и неизразимо променена. Животът трябва да се регулира като-механизъм с балансиращи тежести.
Настъпилата промяна бе напълно за добро. Наистина, сега той се отдаде на работата си с мрачна упоритост.
В дните си, изпълнени с безделие и мечти, той бе смятал за възможно в известен смисъл да вдъхне живот на механизмите и от комбинацията с новия вид жив организъм да постигне красота, отговаряща на съвършенството, което природата си бе поставила за цел да постигне във всички свои създания, но не си бе направила труда да го осъществи. Той обаче като че бе загубил точна представа за начина, по който можеше да се направи това, както и за самия проект.
— Напълно се отказвам от тази работа — казваше той. — Всичко бе една илюзия, с каквито младите хора често се залъгват. Сега, когато поумнях, само мога да се смея, като се сетя за нея.
Бедни и нещастни човече! Това са белезите, че е престанал да мечтае. Той бе загубил вярата си в нетленното и сега се гордееше като всички нещастници в подобни случаи с трезвостта, отричаща дори видяното със собствените очи и се доверяваше безусловно на това, което ръката му можеше да пипне. Такава е трагедията на хора, чиято духовност умира у тях и оставя практицизмът, който ги приобщи все повече към неща, които единствено са от значение за него. Но у него духът не бе умрял, нито отлитнал. Той просто спеше.
Въпреки усещането си за сила, страхът да не би смъртта да го изненада, преди да е завършил делото си, го подтикваше към още по-голямо усърдие. Този страх навярно изпитват всички хора, които са се посветили на нещо толкова възвишено според тях, че животът придобива значение само с осъществяването му.
Ако обичаме живота сам за себе си, почти не мислим за кончината си. Но когато животът ни е нужен, за да постигнем дадена цел, тогава осъзнаваме неговата крехкост. Наред обаче с това чувство за несигурност изпитваме и силна вяра, че сме неуязвими за смъртта, докато сме погълнати от дело, за което сякаш сме предопределени и чието незавършване ще предизвика всеобща скръб.
Може ли философът, изцяло обладан от вдъхновяващата идея, която ще преобрази човечеството, да предположи, че ще бъде призован в отвъдния свят и смисленото му съществуване ще секне точно в мига, когато си поема дъх, за да изрече заветните думи? Ако той умре по този начин, ще трябва да минат много векове, докато друг ум се яви, за да открие истината, която навярно е щяла да бъде изречена тогава.
Но историята предлага множество примери, когато най-ценният дух, приел човешки облик в дадена епоха, си отива твърде рано, без да му се даде време да изпълни земната си мисия дотолкова, че да бъде забелязана от простосмъртните. Пророкът умира, а човекът с безчувствено сърце и ленив ум продължава да живее. Поетът прекъсва песента си недопята или я продължава в небесните селения далеч от ушите на простосмъртните. Художникът оставя идеята на платното си недовършена.
Това буди у нас тъга. По-добре е недовършените земни замисли да не се доразвиват другаде. Това често помятане на най-съкровените човешки проекти може да се приеме като доказателство, че земните дела, колкото и да са одухотворени от благочестие и божествена дарба, нямат друга стойност, освен като занимания и проявления на духа.

Проектът за подводен хотел е разработен от полски дизайнери.
Хотелът ще се състои от няколко елемента, които имат формата на диск. Те ще бъдат разположени над повърхността на водата и под нея.
В хотела се предвиждат 20 двуместни стаи, които ще се намират на дъното. Посетителите направо от стаята ще могат да наблюдават морските обитатели.
Един от дисковете разположен над водата ще се използва за въртолетна площадка.
Това не е първият подводен хотел, който се планира да бъде построен, навярно сте чули или чели и за друг подобен проект – Хидрополис.

Архитектурата на бъдещето предлага съвсем различни обекти в сравнение с тези, които сме свикнали да виждаме. Мостът се състои от два паралелни и независими пътя, които се пресичат в центъра му. Единият от пътищата е предназначен за пешеходци, а другия за велосипедисти.
Пресичането на платната в центъра на моста обезпечава безопасността по време на движението.  Има се пред вид, че колкото повече се наближава точката на пресичане, толкова по-бавно става движението.
Уникалната конструкция на моста е не само необичайна и интересна, но е надеждна от гледна точка за стабилност и сигурност. Захранването на моста се осъществява чрез слънчева и ветрена енергия. Така мостът се явява екологически чист, което го прави много популярен.
За сега не се знае дали проектът ще се реализира в действителност.

Изглежда времето на двигателите с вътрешно горене отминава. Почти всеки ден в света се появяват все нови и нови модели на електромобили, а скоро преминаха успешно и тестовете за самолет с електродвигател. При това той работи със слънчеви батерии.
След електрически автомобили, започнаха да се появяват и други превозни средства. Например, електрически велосипеди, автобуси и дори хеликоптер с електрически мотор. Сега се появи и самолет работещ със слънчеви батерии. Това е вторият прототип на един и същи екип от конструктори.
Преди малко повече от година компанията SolarWorld, и PC-Aero проведе първият успешен старт на съвместния си проект – самолет Elektra One. Този апарат може да се издигне във въздуха и да лети 30 минути. Тогава това е било голямо достижение на „зелените“ технологии – първото въздушно превозно средство без използването на двигател с вътрешно горене. След усъвършенстването му, дължината на полета е достигнала 4 часа.
Новият проект е увеличил максималните достижения на своя предшественик два пъти. Той може да лети в продължение на осем часа и да измине около 1000 км. Достигането на този показател е за сметка, както на заредените акумулатори, така и със слънчевите панели, поставени върху корпуса и крилата на електрическия самолет.
Теглото на самолета е около180 кг. Той е изработен от въглеродни композитни материали и има по-голям размах на крилете от своя предшественик. Освен това той може да вдигне във въздуха почти 100 килограмов товар. Така че почти всеки средностатистически човек може да лети с него.