Това е удивителния свят на Карл Уорнър.
Той е известен австралийски фотограф, работещ в Лондон. Карл е автор на знаменитите „foodscapes“. Това са хранителни ландшафти, направени от истински продукти.
Въпреки, че Карл познава основно „храната“, той може да създаде шедьоври от всякакви подръчни средства. От тях той прави необикновени фотоси, които разкриват света около нас.
Има различни биогорива. И най-лошото от тях е точно толкова вредно, колкото и замърсяващите изкопаеми горива. Въпреки това, са необходими добрите биогорива за борба с изменението на климата.
Има добри и лоши биогорива. Номерът е как да се разграничат едно от друго. Това е особено трудно, когато се опитваме да вземем в предвид естествените гори и влажни зони, които могат да бъдат унищожени, когато се стремим да повишим добивите на биогоривата. Но изглежда, че се доближаваме до истината: палмово масло и соята са неприемливи като източник на биогориво.
Комисии от ЕС разглеждат какво е нивото на въглероден диоксид отделящо се при биогоренето. Тук се взема под внимание и косвеното влияние на тези продукти.
Биогоривата намаляват вредните емисии, но трябва да отделят и по-малко въглеродните такива в сравнение с обичайните горива.
Прототипът е способен да разлага и поглъща попадналите на повърхността вещества. Според изобретателите, новият материал е полезен при създаване на самопочистващи се плотове, дори и цял списък от необичайни изделия.
Учени от швейцарския технологичен институт в Цюрих са разработили тънка полимерна филмова лента, съдържащ благородна плесен. Материала е подреден по такъв начин, че плесента не може да се разпространи извън лента. Но тя може да премахне редица органични замърсители на повърхността, както и остатъците от храна на масата или петна от разлят сок.
За материал изследователите са използвали гъбата Penicillium roqueforti. Тя се прилага в хранително-вкусовата промишленост, по-специално, по време на зреене на сиренето рокфор.
Тези гъбички експериментаторите са нанесли на тънка филмова лента, а отгоре са я покрили с друг полимер, в който са разпределени множество наноразмерни пори. Последните са твърде малки, за да могат гъбичките да излязат на повърхността, но са достатъчно големи за да поемат вода, органични съединения и въздух.
Реакцията на биоматериала е тествана за захарен сироп. След две седмици на лентата не е останало нищо от сиропа.
Интересното е, че след като захарта е свършила, растежа и размножението на гъбичките се е заменило със хибернация. След прибавяне на нова порция те отново са се събудили.
Неактивна плесента може да се намира между двата слоя от полимери много дълго време. Всичко, което е нужно за да не умре е да се подържа малко влага в атмосферния въздух.
Такива многослойни ленти могат да послужат за множество биологично активни материали. Например, от тях могат да се създадат покрития за медицински инструменти, опаковка на хранителни продукти, да се използват при оформянето на интериора на дадено здание….
За да получат напитката в компанията са работили 5 години.
Продуктът има вкус и мирис на истинско уиски, а на външен вид по нищо не се отличава от обикновеното. Това звучи странно, защото спирта съществено влияе на вкуса на напитката.
В състава на уискито освен традиционите вода, глицерин, натурални и изкуствени ароматизатори, млечна киселина и карамел влизат абсолютно неразбираеми и плашещи съставки, като 1-бутанол, калиев сорбат, аспартам и ацесулфам К и фенилаланин.
Трудно може да се твърди, че е създадено безалкохолно питие при положение, че в него се съдържа 0,2-1% спирт. Съществуват няколко технологии за получаване на безалкохолна бира, но и при малкото съдържание на спирт безалкохолното питие придобива друг вкус.
Въпреки всичко безалкохолното уиски било подкрепено от Американския съвет за ислямска храна и продукти. Все пак то може да се окаже добро решение за хора, които не употребяват алкохол поради религиозни причини, при тежки медицински заболявания или когато човек просто трябва да седне зад волана.
За прогреса са необходими технологии, които не само ще намаляват разходите, но ще гарантират и защитата на околната среда.
Архитектът Vikas Pawar е проектирал Еко небостъргач, който снабдява с чиста вода, храна и енергия жителите на индийския град Нойда. Небостъргач се състои от две усукани свързани кули, които кръжи във въздуха, окачени на мостове.
Спираловидните елементи добавени за естетическа красота, служат за отглеждане на хранителни продукти. В покритите галерии на горните нива се намира масивна инсталация на ветрени генератори.