Испанските експерти от Политехническия университет във Валенсия са създали начин за замразяване на сушени продукти. С негова помощ може да превърнете плодове и зеленчуци в прах, който съхранява всички полезни свойства на натуралните продукти.
Според учените, използването на праха има следните предимства:
Могат да се употребяват точно по 400 грама от плодовете и зеленчуците ежедневно.
Някои от продуктите, които са на разположение само в определени сезони, сега ще могат да се използва през цялата година.
Не е тайна, че поради особения вкус не обичаш всички плодове или не могат да се намерят от тях необходимите количества. Прахът решава този проблем.
Той може да се добавя в вода, мляко или с него да се поръсват други продукти.
Този продукт запазва всички полезни свойства на плодовете и зеленчуците. Наскоро бе създаден прах от киви, грейпфрут и ягоди.
Той е по-евтин, отколкото килограм екзотични плодове и затова ще бъде достъпен дори и за тези, които обикновено не могат да си позволят такива продукти, особено през зимата, когато цените се качват.
И накрая, ежедневна консумация на плодове и зеленчуци помага за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет втори тип и затлъстяване.
Все пак трябва да се отбележат и някои „но“. По приятно е да изядеш един портокал, отколкото да погълнеш няколко лъжици прах. В САЩ, където е на мода здравословения начин на живот, налагането на праха все някак ще се преживее, но трудно бихме си представили средностатистическия българин, използващ този прах за храна със съоветните качества.

С корупцията трябва да се води борба, но не с наказателни мерки, а създавайки такива правила, които би било по-лесно да се спазят, отколкото да се заобиколят.
Корупцията в България е спирачка за икономическото развитие. Тя засяга не само дребния и средния бизнес, а е с мащабите на национална катастрофа. Хората смятат корупцията за най-опасния проблем в страната.
Много знаят какво означава думата „корупция“, лично са се сблъсквали с нея.
Българите смятат, че повечето длъжностни лица са подвластни на корупцията и най-много корумпирани има в полицията, в митниците, в правозащитните органи, в съдилищата, в КАТ, във висшите органи на властта.
Като че ли ръководството на страната иска, но не може да се бори с корупцията.
Мащабите на корупцията в България са за милиарда долара годишно.
Това е голяма част от държавния бюджет.
Повечето от българите не се обръщат към съда, защото там се налага да се плащат твърде много подкупи и няма справедливост.
Дори децата в България са готови за корупция. В институтите, където подготвят нископлатени държавни служители, се влиза много по-трудно, отколкото там, където се подготвят високоплатени специалисти. Защо ли децата се стремят да получат професии, за които се плаща повече? Или тук се прави някаква друга сметка? Дайте да не прилагаме тази презумпция за виновност към нашите абитуриенти.
Корупцията у нас трябва да стане срамно явление.
Да, в страната ни тя се разширява и вие сами можете да прецените, че всичко започва от нас. Е…. някога е започнало, но все някога трябва и да свърши.

Повечето от хората, когато им се поставят някакви въпроси или са изправени пред поредния проблем обикновено ги решават традиционно, опирайки се на миналия си опит.
Например, ако ви попитата: „Колко е половината на 13?“, повечето от вас ще отговорят 6,5.
Обикновено се опираме на знания получени от преди, така изключваме другите възможности и сме напълно уверени в правилността на решението си. Гениите сблъсквайки се с даден въпрос се питат: По колко различни начина мога да представя този проблем? От какъв друг ъгъл мога да погледна нещата? Колко други начини има за разрешаването му?
Така разсъждавайки човек може да открие няколко начина за решаването на даден въпрос, а някои от тях могат да се окажат уникални. Ето няколко решения на поставения по-горе въпрос, относно половината на 13.
6.5
13 = 1 и 3
XIII = 11 и 2
XIII = 8
Тук важна роля играе мисълта, която трябва да изследва всички подходи. Креативните хора генерират много алтернативни варианти и догадки. За това повечето им идеи се оказват дълбоки и многообещаващи.
Геният намира нова гледна точка, която до сега никой не е изследвал. Такъв човек е способен да свързва неща от различни области. Например Джон Атанасов е забелязал мигането на лампички в едно заведение, което породило у него мисълта за 0 и 1 – двоичен код, което спомогнало за създаване на компютъра. Тесла успял да види връзката между слънцето и електродвигателя, така той създал двигател с променлив ток, в който магнитното поле на двигателя въртейки се, наподобавало въртенето на слънцето.
Навярно знаете играта, когато от една драскулка трябва да нарисувате нещо. Вариантите са различни, защото всеки ще види в нея разнообразни форми.
Хората стават гении, защото знаят „как“ да мислят, вместо „какво“ мислят.

„Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ (Битие 32:27 NLT)

Има криза, за да ни насочи в правилната посока, а след това тази криза се използва, за да развива нашия характер. Едно нещо, което сигнализира, че се нуждаем от промяна е, когато изповядваме, че самите ние сме проблема. Спираме да обвинява други хора, и признаваме, „аз съм проблема в живота си.“ Докато не разберем това, не може да има голяма промяна в живота ни. Това е пробив, от който ние се нуждаем.
Бог попита Яков, „Как ти е името?“ Това е много странно искане, защото Бог явно знаеше името на Яков. Ние трябва да разберем, че в древните култури,  името е било изява на характера, това което наистина представлява човек. Вашето име може да е висок или къс, или смел или мързелив. Това име, което сте получили   ви характеризира. Това не е просто нещо, което звучи хубаво, то представлява вашия характер.
Това е проблемът, защото „Яков“ означава „измамник, манипулатор, лъжец“. И Яков живя дълго с това име. Когато Яков каза: „Моето име е Яков,“ Това е акт на изповедта. „Аз съм манипулатор.“
Трябва внимателно да се вникне в това: Ние никога не ще бъде в състояние да се променим, докато ние открито и честно  не признаем грешките си, нашата слабости, нашата вина, нашите дефекти, изповядвайки това пред себе си, други хора и пред Бога.
Помислете върху това:
Какво трябва да призная за себе си? Пред кого трябва да го призная?