Всеки родител има свой собствен опит, който той е получил в детството си. Мнозина копират модела на възпитанието от семейството си.
Някои пък обратно, стремят се към противоположни методи на възпитание от тези провеждани в тяхното семейство. Те се стараят да намерят собствен подход към този проблем. В детството им родителите им често са ги принуждавали за едно или друго, за това те премахват всякакви ограничения и позволяват прекалено много неща на децата си.
Сериозни различия във възпитанието при родителите могат да възникнат поради различните им характери. В повечето случаи бащите се гневят, искат моментално изпълнение на заповедите и безпрекословно подчинение. А майката е мека по характер и угажда на всички капризи на детето.
Какви проблеми може да предизвика такава ситуация?
Детето е под напрежение. То не знае никога какво да очаква. Дали ще го накажат или похвалят за дадена постъпка. В такива ситуации детето започва да манипулира родителите си. То започва да хитрува и лъже.
Ако бащата се обърне строго към детето за неизпълнение на зададена работа, то обидено и със сълзи на очи тича при майка си, заявявайки, че баща му е лош. На детето му трябва внимание, сладкиш или подарък. Майката се съгласява, че бащата е много строг и по този начин му подкопава авторитета пред детето.
Бащата се ядосва и в семейството назрява конфликт. Той се чувства ненужен. Такива хора имат низко самочувствие, а зад маската на „деспота“ обикновенно се крие наранена натура.
Бащата също се нуждае от внимание, не по-малко от това към детето.
Родители, които в детството са преминали през насмешки, неудачи и унижения, искат в своите деца да видят непримирими личности.
Не познаващи в детството си нежност и любов, те не разбират, че силна личност може да се изгради само, когато има доверие, разбиране и одобрение от най-близките.

Terra Motors предлага усъвършенствувано „зелено“ решение на проблема за транспорта в индийските градове. Електрорикшата е екологичен транспорт, който ще запази автентичността на азиатските градове.
Рикшата е неразделна част и запазена туристическа марка за много азиатски страни. Въпреки това, през последните години, все повече започват да се появяват бензинови версии на тези триколесни превозни средства, които създават смог и замърсяват  околната среда.
Японската компания Terra Motors е разработила иновативен модел електрорикша, която ще спомогне да се запази околната среда и да се спести от разходите за гориво. Тази кола може да бъде от голяма полза за стотици милиони хора в пренаселени и замърсени градове.
Според статистиката, в Индия рикшите осигуряват около 20% от всички пътувания. В допълнение към екологичните проблеми, този вид транспорт води до непрекъснато увеличаване броя на убитите в движението по пътищата. Ето защо на Индия е толкова необходим по-безопасен и екологично чист градски транспорт.
Електрорикшата R6 от Terra Motors е предназначена за индийския пазар и може да бъде първата лястовичка за развитието на устойчив градски транспорт.
Според компанията, на рикшата могат да се превозят шест души на разстояние от 100 километра с пълно зареждане на батерията. Максималната скорост на автомобила е 30 км / час, а това е напълно достатъчно, за претъпканите индийски градове.
Оловните акумулаторни батерии могат да се зареждат 80 % само за два часа, а пълното зареждане отнема седем часа. Като се има предвид тесните пътища на Делхи, японците правят възможно  завиването само на 3.2 m. В комплекта са прибавени чехли за дъжд, които могат да се обуят при неблагоприятни климатични условия.
Заслужава да се отбележи, че темата за създаването на модерни рикши не за първи път се разглежда от дизайнери и инженери. По-рано е създадена уникалната рикша Eclipse, създадени въз основа триколесен велосипед.

Учени от Швейцарско техническо училище в Цюрих са открили способ значително да се увеличи времето за работа на батерията до разреждането ѝ. Това може да се постигне чрез заместване на традиционния материал, от който се правят електродите.
Според изследователите, използването на борванадатно стъкло, стъкло съдъжащо боратни и ванадатни компоненти, за производство на електроди помага на батерията да работи между две зареждания два пъти повече. Освен повишената ефективност, материала може да издържи многократни цикли на зареждане/разреждане и е достатъчно стабилен, за да се използва в съвременната електроника.
Компоненти на базата на ванадий отдавна се разглеждат като потенциални кандидати, тъй като те могат да увеличат производителността на батериите. Но проблемът е, че след няколко цикъла на зареждане / разреждане, те стават нестабилни поради кристалната структура на материала. Проблемът бил решен чрез добив от ванадиен пентаоксид и сол на борна киселина борванадатно стъкло.
В допълнение към големия капацитет и стабилна структура, материалът се характеризира с достъпност и лекота на получаване. Това означава, че разходите за подмяна батерии не може да засегне материала. Теоретически, откритието позволява да се увеличи времето за работа на джаджи или електомобил за едно зареждане 1,5-2 пъти.
Трябва да отбележим, че преди да почне да се използва откритието на швейцарските учени могат да минат 10-20 години.

Група от химици от Унниверситета в Хюстън са разработили молекула, която спонтанно се събира в лека конструкция и има микроскопични пори.
Тъй като въглероден диоксид е най-големият проблем, няколко други съединения, са стотици и хиляди пъти по-мощни в своя парников ефект на единица маса. Тези съединения включват фреони, които се използват като охлаждащи течности и общи флуоровъглероди. Те са стабилни органични съединения, в които един или повече водородни атоми са заместени с флуорни атоми.
Групата учени е открила малка молекула на основата на флуора, която образува структура с много малки пори, около 1.6 пм в диаметър. Те са разработили молекула, която самостоятелно се събира в структура, способна да хване парниковите двойки, 75 на сто от теглото им. Тази молекула може да се използва за улавяне на фреони в хладилните системи.
Порести материали с аналогични размери са били направени и при предишните изследвания, но те били тежки и поради наличието на метали, са били чувствителни към водата.
Предимството на новия материал е, че той е устойчив на вода и се състои от индивидуални молекули, които се задържат заедно с помощта на слаби взаимодействия. Последното свойство ги прави по-леки. Освен това, молекулата е устойчива на температура от 280 градуса по Целзий.

Днес виждаме такова стъкло навсякъде в дома си, в автомобила, в строителството и промишлеността. Трудно бихме си представили, как живота си без това полезно изобретение.
Защитното стъкло е открито през 1903 г. от много талантлив човек. Композитор, учен и писател събрани в една личност Едуард Бенедикт.
Това е станало съвсем случайно, когато французина изтървал обикновенна стъклена колба, а тя останала цяла, даже не се напукала.
Оказало се, че преди в нея се е намирал разтвор на колодиум, който отдавна се е изпарил, но на стените на колбата е останал тънак слой от него.
Бенедикт започнал да мисли как да приложи изобретението си. В автомобилната индустрия на колите слагали обикновени стъкла, които се чупели при катастрофа и травмирали шофьорите.
За Бенедикт откритото от него стъкло решавало проблема, но за автомобилните производителите приложението му за тогава било много скъпо.
И едва през 1944 г. авиокомпанията Volvo  е възприела да слага такива защитни стъкла на автомобилите си.