Студент от иконимическия факултет, който бил христианин споделил впечатления си с свой приятел:
– Колкото и пити да препрочитам Евангелието всеки път намирам нещо ново!
– И какво си открил последно? – попитал приятелят му.
– Ами, например, че борсата е съществувала още преди 2000 години.
– Къде е написано това? – останал изумен приятелят му.
– Нали помниш мястото, където Исус разказваше за човека, който дължеше десет хиляди таланта?
– Е и …..
– Имай в предвид, че за пари от порадъка на 10 хиляди, селскостопанските работници са се трудили през целия си живот.
– Да и какво от това?
– Пределно ясно е! Така можеш да изпаднеш, само ако е имало борса.

Боби седеше на пейката пред вратата. Днес не му се правеше нищо. Скучаеше и премяташе някаква сламка в ръцете си.

– Хей , Боби, – привика го шепнешком Пепи.

Пепи беше стар негов приятел. Боби свърна натам, а Пепи го бутна в една стая. В средата ѝ се намираше дървена маса, а на нея стоеше кашон.

Пепи посочи кашона и каза:

– Подарък.

Боби пристъпи към кашона и погледна. Вътре беше послано одеалце, а на него лежеше кученце на кафеви и бели петна. Ушите му бяха невероятно дълги.

– Какво е това? – попита Боби озадачен.

– Това е част от поколението на спринг шпаньолката на Чочо. – каза Пепи, като внимателно наблюдаваше приятеля си. – Той сметна, че имаш нужда от животинче и то непременно женско.

Боби се надвеси над кашона. Кученцето го погледна съсредоточено. Той направи опит да отмести погледа си от малкото, но това се оказа доста трудна работа. Кученцето се прозя и се търкулна по гръб. Явно очакваше да го почешат по коремчето.

– Вдигни го, Боб, – подкани го Пепи.

И той го направи. Кученцето го близна по бузата, зарови нос във фанелата му и заспа. Боби  погледна Пепи, който се опитваше да скрие усмивката си. След това погледна животинчето, което спокойно спеше в ръцете му и сви само рамене.

– С какво да го храня? Как се казва?  – попита Боби.

– Ти си стопанина, ти решаваш, – отърси ръцете си Пепи

Две минути по-късно Боби беше на тротоара с кученцето в ръце. Не му беше лесно, защото малкото беше заспало, а той внимаваше да не го събуди, но все някак ще се прибере.

Започна да си задава въпроси: „Как се възпитава куче, за да не прави пакости в къщи? Дали от него ще излезе добър пазач?“

Хубавото беше, че новият му приятел през целия път спа.

Боби качи животинчето в апартамента и го пусна в антрето. Кученцето огледа обстановката и вдигна глава. После тръгна към спалнята. Боби го последва.

Кученцето седна на пода и погледна към леглото. Боби каза:

– Не – и поклати глава в знак на отказ, но кученцето беше на друго мнение.

Понесе се напред, но се удари в рамката на леглото и се приземи на носа си. Боби се засмя, а малкото само изквича. Може би трябваше да излае, но нещо май не се получи.

Боби се облегна на вратата и започна да наблюдава следващия опит на новия си приятел, да превземе матрака. Отново не му достигнаха няколко сантиметра, но този път се приземи на дупе и седна примирено в краката на новия си стопанин.

– Какво искаш? – закачливо го попита Боби.

То изви глава и размаха весело опашка. Това беше знак, че му се играе, но Боби реши, че му се пишка и го занесе на определеното място за това, но кучето се дърпаше и скимтеше.

Най-накрая Боби го взе и го постави на леглото. Кученцето обиколи кревата и си избра място на възглавницата. Няколко секунди по-късно вече спеше дълбоко.

Боби изгаси лампата и затвори вратата на спалнята.

Твоят мъж не може да се досети, какво очакваш от него при определени действия. Така че той не винаги може да разбере от какво си се обидила или разстроила.
Ако той не желае да пие чай с теб в кухнята, не е толкова страшно. Вероятно предпочита да бъде с приятелите си, а вие защо да не отидете с приятелки на кафе?
Прегръщайте се по-често. Понякога прегръдката може да изрази много повече от думите. Тя не само сближава, но и дава усещане за душевно равновесие и увереност, че си разбран и обичан.
Не завършвай деня с „разглеждане“ на неудачите през деня, спомнети си добрите неща, колкото и малко да са били. Освен това, вие знаете, че това, което изглежда тежко вечерта, може леко да се разреши сутринта.
Не си спомняй миналото. Отношенията понякога стават много сложни. Ако мъжът ти е бил виновен за нещо и ти си му простила, не му напомняй какъв подлец е бил, а вие колко велиодушна сте били с него.
Винаги намирайте време за любимия човек. Правете нещо заедно!
Не забравяйте да благодарите, че той, вашият съпруг, е направил това, за което сте го помолили. Ако благодарите, следващият път той ще направи много повече за вас.

Много хора престъпват прага на църквата, остават на службата, помолят се и всичко това, за да освежат малко душата си.
Веднъж на една от службите дойде една баба. Тя се приближи до свещеника и го попита:
– Отче, колко свещи е необходимо да се сложат пред Господа?
Бабите често се допитват до свещеника и искат точно да им се обяснят нещата, за да не сбъркат.
Свещеникът помисли малко и ѝ отговори:
– Сложи за себе си. На Господа нищо не му е нужно, Той си има всичко.
Един мъж, който беше наблизо и чу думите на свещеника беше озадачен:
– Наистина ли нищо не можем да Му дадем? Няма ли у нас нещо макар и малко, което да Му дадем?
– Как да няма? – избърза да се присъеддина и една по-млада жена към разговора. – А добротата?
– Не, никой в сърцето си няма доброта, – каза тъжно свещеникът.
– А честност, порадъчност? – продължи жената да настоява.
– Разберете, – въздъхна дълбоко свещеника, – ако човек не е отворил сърцето си за Бога, в него няма честност, почтеност, нито жалост към другите.
В живота ние често сме твърде заети и мързеливи, за да отиде в църквата, да си поговорим с Бога в молитва. Отиваме при Него само, когато живота ни е притиснал и не очакваме вече помощ от никъде.
Представете си, когато имате много близък приятел, не го държа в резерва, когато ви е много тежко. Вие общувате с него, ходите му на гости, споделяте мъка и радост. Всеки празник на приятелят ви е и ваш празник. Ето така трябва да се научим да общуваме с Бога, докато още имаме време.

Вечерта се случи много тъмна. В мрака едва се различаваха силуетите на хората. Но в кръчмата слаба светлина осветяваше лицата на хората седнали по масите. Двама мъже бяха седнали пред два бокала вино и тихо разговаряха. Когато единият привърши другият каза:

– Знам за какво говориш, – каза замислено мъжът, след като разбра каква задача бе възложил Цезар на приятеля му. – Последователите на Христос са известни като назаряни, също и християни, въпреки че предпочитат да се наричат хора на пътя.

– Назаряни? Християни? Хора на пътя? Сигурен ли си, че говорим за едно и също нещо? – попита недоверчиво първият.

– Без съмнение, – каза вторият. – Името назаряни идва от Назарет, селище в Галилея, където е живял техния ръководител, някой си Исус. Той се нарича още и Христос или помазаник на гръцки. От там и името им християни последователи на Христос.

– А това за пътя?

– Те смятат, че тяхната религия не е съвкупност от ритуали и вярвания, а начин на живот. С начина си на поведение те благодарят на Бог, че им е подарил бъдеще.

– Особени хора, – каза първият.

– Знаеш ли как наричат мястото, където поставят своите  мъртъвци?

Приятелят му поклати глава.

– Използват гръцката дума „за място, в което се спи“. – тихо се разсмя втория. – Вярват, че телата на мъртвите са заспали в очакване да бъдат вдигнати от Христос за живот.

Той знаеше какво мислят евреите за мъртвите, но че труповете просто спят…….това беше пълен абсурд.