Много успешни хора не са били такива в началото на своя  жизнен път, а някои дори и в средата на живота си.

Когато Маркони, независимо от Попов, изобретил радиото, разказал на приятелите си:

– Ще се предават думи на големи разстояния по въздуха.

– Ти си луд, – казали приятелите му и го завели на психиатър.

Но след няколко месеца неговото радио спасило живота на много моряци.

Спомнете си за това, когато ви изглежда, че нищо не се получава от това, което правите.

Нека всичко да се развива и усъвършенства. Да се сбъдват и най-съкровените мечти, колкото и налудничави да изглеждат!

Някакво безпокойство притесняваше Филип. Нямаше причина за вълнение, но се чувстваше нервен и напрегнат.

А и кучето му толкова възпитано и послушно животно се раздираше от лай.

– Какво му става на Бенджи, – недоумяваше Филип. – Никога не е бил толкова шумен. Сигурно нещо сериозно го е разтревожило.

Най- накрая той реши да отиде да види, какво смущава кучето.

Отвори вратата и замръзна. На двора право пред него седеше пума. Голяма „едноцветна котка“. Тя имаше добре развити мустаци и големи очи.

Филип се изпоти, а след като се съвзе, реши:

– Ще отида да взема камерата, за да заснема тази красавица.

Когато се върна, сърцето му едва не падна в петите. Животното реагира на звука на отварящата се камера, но слава Богу, размина му се.

Тези хищници понякога достигат два метра на дължина. Невъоръжен човек по-добре да не им се мярка на пътя.

За радост на Филип, пантерата не му обърна особено внимание. Изглежда не беше гладна и не си търсеше плячка.

Въпреки всичко, тя седеше на неговата веранда, цели 20 минути и си почиваше. Дори лаят на кучето не я смущаваше.

След известно време стана и си тръгна. Както внезапно бе дошла, така и си отиде.

Лаят на кучето заглъхна, а Филип запази незабравимите кадри от тази невероятна среща.

По-късно пред приятели, когато го питаха:

– Напълни ли гащите?

Смело отговаряше:

– Е, не беше толкова страшна. Не представлявах никакъв интерес за нея. Тя бе невероятно красива….

– Какво ли си видял? Очите на страха са големи. Сега само фантазираш, нали си отървал кожата ….  – смееха му се приятелите и го потупваха по рамото.

Хейли  от Бангор, отпразнува 18-я си рожден ден сама.

На празникът на девойката никой не дошъл. И ще попитате: Защо?

Защото Хейли е аутист. Въпреки всичко сестра ѝ я описва като „удивителен човек“.

На рождения си ден Хейли седяла и чакала, кога ще дойдат приятелите ѝ. Тя искала да ги зарадва, да им достави удоволствие, но никой не дошъл и тя седяла сама.

Девойката сама изяла тортата, заливайки се в сълзи. Умът ѝ е на нивото на дете, но и такъв човек може да усети, кога е отхвърлен.

Може ли такива юноши да бъдат отхвърлени по този начин? Нима те не се нуждаят от малко радост, щастие и любов.

Ако видите човек подобен на Хейли, не го подминавайте с отвращение….

Доставите поне малко радост на такъв човек и ще се почувствате по-щастливи….

Докараха жена за операция. Доктор Петров обикаляше отделението и отиде в стаята на тази жена. До леглото ѝ седеше дъщеря ѝ.

Двете започнаха да задават различни въпроси на доктора.

– Докторе, кога ще бъде операцията?

– В други ден, – отговори докторът.

– Докторе, ние гледахме хороскопа и видяхме, че звездите са разположени, така че операцията трябва да се направи утре, когато е най-удачния ден за майка ми.

– А вие моя хороскоп гледахте ли? – попита Петров.

– Не, – отговориха смутено жените. – Но защо е нужно да го гледаме?

– Работата е там, че тази вечер съм на рожден ден на приятел. Разбира се , аз мога да направя операцията утре, но ръцете ми ще треперят.

Изглежда звездите някак бързо се пренаредиха, защото жената веднага се съгласи да бъде оперирана в други ден.

Независимо от обстоятелствата, никой от възрастните не може постоянно да бъде до заболялото си дете в болницата.

Шведския студент Линус Сандблад е разработил много мил робот за болни деца, наречен Kompis. В превод от шведски Kompis означава „приятел“.И наистина това миловидно творение е разработено, за да стане приятел на болно дете.

Kompis може да занимава детето с музика, фотография, пеене, рисуване или решаване на пъзели. В същото време се явява и средство за комуникация. Благодарение на робота възрастните могат да имат постоянна връзка с детето.

Студентът разработил робота за гледане на разболели се деца, се надява в скоро време неговото изобретение да влезе на практиката в педиатричните отделения.