В Сидни в една къща живеят елен и гълъб, които са приятели.

Майката на еленчето е била убита от ловци. Тогава една австралийка взела малкото на убитото животно, за да се погрижи за него.

До този момент гълъбът вече живеел в дома на тази жена.

Еленчето бързо се сприятелило с гълъба. Понякога птицата се качва на гърба на еленчето и така двамата обикалят дома.

Еленчето не може да се върне в дивата природа, защото на територията на Австралия неговия вид няма широко разпространение.

По време на Първата световна война гълъбът Cher Ami станал приятел на войските. Той доставил 12 важни съобщения в Франция.

Но най-значителната мисия на този гълъб било доставянето на съобщение през октомври 1918 г.

По това време повече от 500 войника се оказали в плен в тила на врага, без храна и боеприпаси. Командирът се страхувал, че съюзниците при бомбардировките могат да ги улучат, за това решил да ги предупреди за местонахождението си.

Първите два гълъба били свалени, но Cher Ami успял да премине и доставил съобщението.

Обстрелът бил спрян, отрядът бил спасен, а гълъбът получил медал за храброст.

След смъртта му през 1919 г., тялото му било запазено и поставено в Смитсъновия институт.

В наши дни има много варианти, когато искате да проверите приятеля си за алкохол, преди да седнат с него в автомобила Да вземеш кръв от пръста му е най-точния от тях.

Но сега изследователи от Университета Калифорния в Сан Диего са разработили временна електронна татуировка, която може точно да определи съдържанието на алкохол в човешката пот за няколко минути.

До сега такова устройство не е било достъпно.

Преди са измислили трансдермални, проникващи в кръвта през кожата, гривни с подобна цел. В очакване да се получат резултатите може да се чака няколко часа.

А новото устройство, наречено Wang Mercier, не само е по-малко тромаво, но по-малко са и разходи по него.

Състои се от временна , гъвкава татуировка, която се прилепва към кожата и печатната платка с размер по-малък от дъвка е прикрепена към татуировката с помощта на магнити.

Двама приятели се оплакват един на друг.

– Това живот ли е? – клати глава единият.

Другият не остава по-назад и започва своята тирада:

– Казвам им, че не пия, всички ми предлагат алкохол. Казвам им, че съм на диета, докторът ми я предписа, всеки гледа да ме натъпчи с разни деликатеси.

– Какво се оплакваш толкова? – засмя се първият. – Хората са загрижени за теб.

– Но кажа ли им, че нямам пари, – продължи другият невъзмутимо, – дали тихо говоря или лошо ме чуват…..

Той ни взе и ни се довери. Навярно си казвате:

– Но това не е много мъдро от Негова страна, да ме избере, защото в мен нищо няма. Кой съм аз?

За това ви е избрал. Докато си мислите, че във вас има нещо, Той не може да ви избере, защото тогава вие служите на своите собствени цели. Но ако му позволите да ви доведе до границата, зад която свършва надеждата, тогава може да ви изберете и да ви доведе до Ерусалим и това ще означава, че ще изпълните Неговите цели, а тях той няма да обсъжда с вас.

Ние сме склонни да мислим, че ако човек има някакъв естествен талант, то от него ще се получи добър християнин. Но въпросът не е какво имаме, а това какво Бог ще вложи в нас. Става въпрос не за природни таланти под формата на воля, специални знания или опит – всичко това няма значение.

Смисъл има само едно нещо, че Бог ни отвежда към наследството си и ни прави неговите приятели.

А приятелите на Бога са тези, които разбират, че са нищи. Бог нищо не може да направи с човек, който си мисли, че е в състояние да Му даде нещо.

Ние като християни, въобще нямаме „наши“ дела, ние имаме едно дело – Божието.

Не знаем към какво се стреми Бог, но на нас ни е нужно, каквото и да стане, да бъдем заедно с Него. Нищо не трябва да пречи на взаимоотношенията с Бога, но ако има такова, трябва да го отстраним и да въведем ред в тях.

Главното в християнството, не са нашите дела, а отношенията ни с Бога и тази атмосфера, която тези отношения пораждат.