Отново се срещнаха двама стари приятели, едно време са учили заедно в един и същи клас. Поразходиха се и седнаха. Разговаряха за работите и за семействата си.
Оказа се, че и двамата са се развели и то съвсем скоро. Тази тема беше още свежа за тях и те се понесоха по нея.
Първият каза за развода си:
– От тази кал още не мога да се отърся. Караниците при развода бяха ужасни, особено при подялбата на имуществото. Жена ми откачи. Всеки ден списъкът от съвмесно придобитото преписваше, едва не включи и хлебарките вътре. Бяха я подучили, такова заявление да напише, че  съм я унижавал, пари не съм ѝ давал, за детето не съм се грижил и т.н. А приятелките и в съда всичко потвърдиха, още съм в шок.
Вторият се засмя и каза:
– При мен се случи точно обратното. Преди две години си купихме нов апартамент. Моята решила под наем да го дава. Така миналата година, аз му направих ремонт, снабдих го с хладилник, телевизор, климатик и т.н. През цялото време се чудех, защо слагаме скъпи тапети, мокети, нали ще го даваме под наем? Моята се опъна, сега се предлагали много жилища за квартири, всичко трябвало да бъде, както трябва. Техниката прилична, телевизор в кухнята и в стаята и балкона с изолация. А по това време тя подала заявление за развод. При нея всичко било готово, само да събере дрехите в торбата и чао.
Слушаш ги и си мислиш: „Хората имат различни съдби, а резултата, уви, един и същ…..

На централна гара в автобуса се качили две весели старици приятелки. Те попитали:
– Как можем да стигнем до археологическия музей?
Шофьорът им казал точно на коя спирка да слязат.
Скоро двете възрастни жени решили да слязат една спирка по-рано от посочената. Шофьорът по говорителя им съобщил:
– Тази спирка се намира далеч от музея. Трябва да слезете на следващата. След това да измините 20 метра напред и 50 метра на дясно и от дясната страна на улицата се намира музея….
Всичко това било обяснено твърде високо, ясно и разбрано, че и глухия би го разбрал. Хората в автобуса слушали всичко това с тъжно покорни лица, на които било изписано: „Старост – нерадост“.
Една от старите дами намигнала на останалите пътници и казала на шофьора:
– Много благодарим за информацията. Но ние всичко вече забравихме.
И двете стари жени бързо изхвръкнали от автобуса.
Трябва да отбележа, че тези възрастни жени изпреварили и пристигнали до музея по-бързо от един мъж с дъщеря му.
Ех да можех и аз да бъда такава старица!

– Ало, мога ли да поговоря с Бог?
– Свързвам ви!
– Здравейте! Слушам ви внимателно!
– Господи, Нова година наближава. Моля те, изпълни желанията ми!
– Разбира се! Но първо ще те свържа с  отдела по изпълнение на желанията, за да разбереш какви грешки си допуснала в миналото!….
Метален глас продължава:
– Почакайте, моля, сега ще ви свържем с оператора на желанията….
Изчакване….
– Здравейте! Какво искате да узнаете?
– Здравейте! Към вас ме пренасочи Господ. Той ми каза, че преди да пожелая нещо ново, трябва да прегледам това, което съм искала преди това…..
– Разбирам, една минута само….
А ето  всички ваши желания до сега. Чувате ли ме?
– Да, разбира се.
– Започваме от миналата година:
1. До гуша ми дойде тази работа! – изпълнение: „разболяване“.
2. Мъжът ми не ми обръща внимание! – изпълнено: „не обръща“.
3. О, да имах поне малко пари! – изпълнено: „малко пари“.
4. Приятелките ми са глупачки! – изпълнено: те са глупачки.
5. Ех, да имах поне някаква квартира! – изпълнено: На 10-я етаж под самия покрив. Той тече. Молила за „каква да е“.
6. Много ми се иска да си имам каква да е, малка кола! – изпълнено: Получи „Запорожец“ произведен доста отдавна.
7. Иска ми се малко да изляза в отпуск, където и да е! – изпълнено: При свекървата на село, тя има нужда от работна сила.
8. Какво е това? Никой не ми подарява цветя! – изпълнено: Не подарявайте!
Искате ли да продължим нататък? Тук написаното цяла година може да се чете.
– Не, не, всичко разбрах! Свържете ме с Твореца!
……
– Господи, всичко разбрах! За в бъдеще ще следя за всяка своя мисъл, дори и най-малката! Помогни ми да мисля позитивно. Разбрах, че Ти  винаги ми помагаш и изпълняваш всичките ми желания! Сега искам да помисля малко. Мога ли да се обадя по-късно?…
По телефона се чу весел смях…
– Разбира се, скъпа. По всяко време!