Само преди седмица си вади зъб. Неприятно, но не толкова болезнено. Дупката точно отпред на зъбите е неприятна гледка, особено, когато се опиташ да се усмихнеш. Не беше проблем, но мислите ѝ нахвърляха различни варианти за решаване на проблема.
Изведнъж телефонът извъня. Вдигна слушалката а в главата и мълниеностно профуча: „Кой може да ме търси по това време?“
Стрелките безжалостно отмерваха всяка „пропиляна“ минута и се устремяваха към горния край на циферблата на часовника.
– Диди, какво правех вчера в устата ти, – прозвуча приглушено женски глас.
Така наречената „Диди“ позна веднага гласа. Това беше нейната приятелка Мира, която редовно се грижеше за зъбите ѝ.
Това, което чу от слушалката ѝ се стори малко странно. Чудеше се дали да се засмее или да приеме по-сериозно нещата. Явно имаше някакъв проблем отсреща.
– Извинявай, че те притеснявам толкова късно, но просто забравих…..
Тя редовно записваше на едно листче, какви зъби е лекувала на пациентите, дата и така нататък…., но се беше случило нещо необикновенно.
– …. Как да ти обясня, – продължи отчаяно Мира по телефона, – записала съм датата и името ти, но другото е толкова нечетливо, а нямам спомен. Какво ти правех? Пломба, кариес ли имаше?
– Зъб ми вади, – спокойно обясни Диди.
– Добре, но кой зъб беше?
– Преден, – Диди се опитваше да помогне на приятелкта си.
– От ляво ли беше или дясно? – продължаваще да пита Мира, авно нищо не можеше да си спомни.
– Успокой се, ляво беше.
– Чувствам се като глупачка. Сякаш някой нарочно е изстрил всичко от паметта ми.
Диди съчувстваше на Мира и самата тя често забравяше, но бяха дреболии, а това беше свързано със нещо по-сериозно.
„Какви времена настанаха, – мислеше си Диди след като приключи разговора. – Та тя не е единствената, която се оплаква, че забравя. Та ние сме още млади ….. Накъде е тръгнал света? Какво ще стане утре с нас?…“

Мъж внимателно разглежда изложените украшения в бижутериен магазин. Между продавачът и клиента се завързва доста интересен диалог.
– Тази седмица в нашия магазин има отстъпка 20% за всички бижута, – казва продавачът. – Сигурен съм, че приятелката ви ще бъде във възторг, ако и купите нещо!
– Аз нямам приятелка, – промърмори недоволно мъжът.
– Нямате приятелка?! – озадачен казва продавача, след като е забелязал колко красив и представителен е мъжът пред него.
– Не …… Жена ми не позволява.
Какъв порядъчен джентълмен! Какво ще кажете?!

Една жена отишла на гости при приятелката си. Тя я заварила качена на едно столче да приковава рафта с пирони в кухнята.
– Какво правиш? – попитала гостенката. – Защо се мъчиш сама, а не накараш мъжа си?
– Омръзна ми да го моля вече цяла седмица. Той винаги има един и същи отговор: „После“.
Когато рафта бил прикован, жените седнали да пият чай.
След известно време мъжът се прибрал. Видял, че рафта е закован, обърнал се и излязъл.
Късно вечерта той се върнал пиян в къщи.

Очевидно е, че хищникът се е промъкнал в къщата на британеца през специалния отвор за котката, направени във вратата.
Леон Смит намерил неканената гостенка сутринта в кревата си. Първоначално той си е мислел, че приятелката му иска да го прегърне и когато решил да отговори на ласката й докоснал лисича козина.
Смит веднага се събудил и видял, че на кревата му лежи голяма лисица. Тя се държала съвсем спокойно и го гледала право в очите.
Лисицата останала в дома на лондончанина около десет минути, но колко време е била там преди пробуждането му е неизвестно. Смит я изгонил от спалнята, а след това и от дома си.
По-рано медиите съобщиха, че местен жител е нападнат от лисица в дома си, когато бил в тоалетната.

Те нямаха гаражи и за това поставяха колите си близо до входа. И тъй като благосъстоянието на повечето хора в блока се увеличи, броя на колите силно нарасна. За това местата за паркиране бяха строго разпределени и всеки поставяше автомобила си на своето място.
Една неделя пристигна младеж с нова луксозна кола. Тя бе снабдена със спойлери, тонирани стъкла, дискове и какви ли не нововъведения. Беше полирана и изглеждаше скоро измита. На кратко, всичко по нея блестеше. Младежа я паркира на едно от „запазените“ места.
Когато се стъмни „притежателят“ на мястото за паркиране откри чужда кола там и се обърка. Човекът нямаше къде да паркира, защото мястото му беше заето. Той започна да дава сигнали, за да накара „нарушителя“ да премести колата си от там.
В това време младежът си имаше среща със приятелката си в един от апартаментите. Нещастния шофьор обикаляше чуждата „красавица“ и около десетина минути подаваше сигнал, но отзвук нямаше. Мъжът се замисли, погледна „натрапницата“ и каза:
– Сега ще ти покажа на тебе!
И изчезна във входа. След известно време се появи отново, в ръка носеше шишенце с валериан. Поля капака и покрива на пречещата му кола и се оттегли.
След пет минути сигнализацията подейства. Множество котки се  качиха върху колата и замяукаха пронизително. Младежа излезе, разгони котките, но след малко те пак се събраха върху нея. Това се случи нееднократно. Накрая на младежа му писна, не издържа и замина. По това време“красавицата“ представляваше тъжна гледка, издраскана, обилно напоена с изпражнения и….