Веднъж Сократ разговарял с една прекрасна хетера. Тя му казала:
– Аз съм по-силна от теб, сине на Софроникс. Ти не можеж да изземеш моите приятели, а аз ако искам мога да примамя твоите.
– Това е напълно разбираемо, – казал Сократ, – ти ги караш да слязат от планината, а аз ги принуждавам да се изкачат към добродетелите, а това е стръмен и необичаен път за мнозина.

Да запомниш името на някой, с когото се запознаваш има голямо значение. Човек се чувства горд, когато го помнят и наричат по име. Запомнянето на имена, не е само вежливост, но дава големи възможности в контактите с хора, особено ако това се отнася до бизнес.
Ето четири начина, които могат да ви помогнат да запомните името на даден човек.
1. Когато ви представят човек, не забравяйте да произнесете името му на глас. Например, можете да кажете: „Приятно ми е, че се запознах с вас Петър Николов“. Вие имате оше един шанс да повторите името на човека, когато го представяте на свои приятели или познати.
2. Можете и да си създадете някакъв мнемонически код, който създава нужната ситуация за самото запомняне. В случая използвате следните начини: създаване на ритъм, записване, произнасяне на името по букви, дори от зад напред.
3. Използвайте името на човека, докато общувате с него, но не се увличайте да го правите често, защото името ще настройва неприятно слушателя и ще изглежда някак странно.
4. Направете асоциация между името на човека и някаква особена негова външна черта. Възможно е във външността му да няма нещо забележитело, тогава обърнете внимание на начина му на говорене, избора на думи и изрази.
Вярвам, че тези съвети ще ви помогнат да завържете нови познанства и ще разшири мрежата ви от приятели.

Двама приятели разговаряли. Единият настойчиво твърдял:
– Аз трябва непременно да скоча в тази пропаст.
– Но защо ще го правиш? – опитвал се да го спре другият, поразен от неочакваното му решение. – Ти ще се убиеш!
– Първо, там на дъното на пропастта има зелена трева, аз ще мога да развъждам животни. Освен това там има прекрасна гора, така че ще си построя дом. А освен това там има ручей, ще направя градина и ще отглеждам плодове и зеленчуци. Няма какво повече да чакам, скачам! Другият се опитал да го задържи, но той се откъснал от ръцете му и с радостен вик скочил в пропастта.
Дом така и не построил …..

В началото на 1990 г. жителят на Източен Мидленд, район на Англия, Фил Шоу бил поставен пред сериозен избор: да си остане в къщи и да се занимава с любимата си работа – гладене на дрехи или да иде с приятелите си на излет.
Като напълно здравомислещ човек, Шоу решил да направи и двете неща едновременно. Заедно със туристическите си принадлежности взел със себе си дъската за гладене и ютията.
Така се родило ново увлечение, екстремално гладене, което за 15 години е спечелило доста привържаници.
Поклониците на тизи вид спорт, ако така можем да го наречем, изгладили ризите си на каяк, високи върхове и даже посред оживена магистрала.

Мъж решил да отиде на риболов. Всъщност това било кодово название на среща с приятели на чаша. За да покаже, че нищо лошо не върши и е много загрижен за семейството си, взел сина си със себе си.
Докато бил на реката, под сянката, където
си пийвал с приятелите си, петгодишният му син бил оставен на свобода. Детето се къпало, пекло се, но изгоряло на слънцето.
Когато мъжът разбрал, че е станала беля, взел момчето и го завел в близката болница.
Там се оказала една възрастна медицинска сестра. Тя намазала с мехлем изгорялото и нещата се подредили. По време на лечението медицинската сестра не се отказала да приложи наставления към безотговорния баща:
– За децата си човек трябва да се грижи. Лятото настъпи, малките не мислят много за силното слънце и му се радват …..
Вечерта мъжът се върнал в къщи. Застанал пред жена си виновен и уплашен, а малчуганът зъл като куче.
Жената попитала:
– Какво се е случило?
– Ето какво, – намръщен, свил устни, казал синът назидателно, – докато татко ловеше риба под сянката, лятото ми се нахвърли отгоре ….