Срещнаха се двама приятели. Срещата им била съвсем случайна. Желанието да се разхождат сред зеленина и птича песен ги събра в парка.

Сашо се беше много променил. Косите му отдавна бяха загубили цвета си. Напоследък не чуваше добре, а това го отдалечаваше от хората, защото всеки път трябваше да ги моли да му повтарят, какво са казали.

Радо беше запазил външно стойката си, въпреки, че старите травми се обаждаха при смяна на времето. Но нещо беше станало с гласа му и той се бе изгубил.

Среща след толкова години, но как двамата приятели ще могат да си кажат нещо? Единият не чува, а другият не може да говори.

Те се хванаха за ръце и усетиха как едновременно обмениха обич.

Приятели от преди 35 години и то не какви да е.

Те нямаха нужда от слух и говор, за да се разберат, макар и след толкова много години ……..

Какво забелязвате?

На две от снимките се излъчва жизнерадост, любов, радост от споделянето……

А на другите две, нещо се е загубило…. Усещате ли в тях щастливото и безгрижно детство?

Да, технологиите и техниката ни улесняват, но губим човешкото у себе си. Забравяме да общуваме помежду си.  А това засяга и децата, отчуждава ги от семейството, приятелите. Отдалечава ги от истинските ценности.

Накъде сме тръгнали? Не трябва ли да се върнем назад, за да намерим това, което сме загубили? ….Или така ни е по-добре – самотни, зомбирани и не осъзнаващи какви сме.

В училище Атанас не беше от „зубрачите“. За това след училище веднага отиваше при приятелите си.
Момчетата не си губеха напразно времето, уреждаха си забавления цяла програма.
Те организираха нещо от рода на конкурс, за бързо ядене на колбаси, който провеждаха край брега на морето.
Приятелите предлагаха на почиващите да се съревновават с тях за пари.
Когато някой се хващаше на въдицата, изведнъж се появяваше Атанас, който се слави с изключителния си апетит.

Никой не може да го надмине по скорост и количество изядени колбаси.
Той винаги излиза победител!

Учени са установили, че кучета познават лицето на собственика си на снимка.
Финландски учени провели експеримент, в който те наблюдавали не само поведението на кучетата, но също така и движението на очите им. Установило се, че „приятелите на човека“ отличават на снимка познатите хора. Освен това, домашните питомци концентрират погледа си върху очите на познатия човек или своя собственик, запечатани на снимката.
По-рано беше установено, че кучетата могат да различават цветове и дори нюанси на яркост, противно на мита за черно- бялото зрение.
През октомври тази година, американски експерти са направили класация на най-интелигентните кучета, в които влезли 10 породи. Най-умната порода се е оказала бордер коли. Кинолозите признават, че тя е най-съобразителната, най-работоспособната и най-активната. Притежава невероятна интуиция. В тази класация са влезли немската овчарка, бладхаунд, бигъл, лабрадор ретривър, нюфаундленд, белгийска овчарка, сибирското хъски и австралийската овчарка.

Това момче на снимката се казва Лу Вегнер. Той е на 16 години.
Лу се снима във филми, пее и преди две години по време на снимки решил да поработи като доброволец в приюта за животни в Лос Анджелис.
– Моето сърце се разкъсваше от болка, – казва Лу, – когато виждах тези кучета как плачат в клетките си. Аз знаех, че скоро ще ги приспят…“
Лу станал свидел на това, как един тинейджър обесил кучето си, а друг хвърлял камъни по бременна котка. Той поискал тези „малолетни паразити“ да бъдат отведени в камерата, където „приспивали“ на никого ненужни животни.
Скоро след това Лу основа организация Kids Against Animal Cruelty – „Деца срещу жестокостите към животните“. Сега тази организация наброява 12 хиляди членове и 50 хиляди помощника. Има филиали в много щати.
– Ние сме войни, – казва Лу. – Ние воюваме за правата на животните.
През последните две години, Лу и приятелите му са успели да спасят от евтаназия 20 000 кучета и котки.
– Но толкова много животни „приспиват“ в Америка всеки ден, – с горчивина заявява Лу.
Неговата организация се бори активно срещу така наречената детска жестокост.