В африканското езеро Чад се влива река Шари, която по време на пролетните и летните дъждове носи толкова много вода, че езерото се препълва. Когато водата прелее в източния край на езерото, тогава Чад изпраща излишъка от своите води на североизток, в котловината на пустинята Сахара, което прави тази котловина много плодородна.
Ако Бог препълва чашата ни с добро, радост и благословение, трябва да си спомним за хората, които се намират в котловината на мъката и бедите и да им дадем от нашите благословения.
Ние угаждаме на Бог, като вършим добро и всичко необходимо за тези, които са край нас. Истината и доброто са неразделни.
Някой попитал християнина Нистерий, приятел на Антоний:
– Какво добро да направя?
Нистерий отговорил:
– Не са ли всички дела равни? Писанието казва, че Авраам е бил гостоприемен и Бог беше с него. Илия обичаше тишината и Бог беше с него. Давид беше кротък и Бог беше с него. Така че, виж какво Бог иска за душата ти и внимавай в сърцето си.
Прави добро на приятелите си, за да те обичат още повече. Прави това и за враговете си, така че да станат някога твои приятели. Когато говориш за врага си, не забравяй, че ще дойде ден, когато той ще ти бъде приятел. Божията воля е да живеем щастливо със другите, а не взаимно да си носим притеснения и смърт.
Сърдеченото „добро утро“, любезното „лека нощ“, дума на съчувствие или утеха, насърчение или съвет, една чаша студена вода, учтивост, дружеско ръкостискане – всичко това е помощ и доброта. Там, където има хора, се появява възможност да направиш добро някому.
„И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра“.

Нищо не тревожи сърцето и не напряга нервите така, както излишните грижи. Те са като старец, който носи торба с пух, но се е изгърбил така, все едно е понесъл чувал с олово.
Притеснението за това, какво може да се случи, превръща и най-малката трудност в огромен проблем. Напрежението при обмислянето на трудностите, които могат да възникнат, изчерпва всички сили у човека.
Вместо да се отдаваме на „излишните грижи“ и постоянно да се безпокоим за бъдещето, по-добре да се осланяме на обещанието на Исус: “ Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“.
С каквото и да е обременено сега сърцето ти, дай го на Исус и повярвай, че той ще се погрижи за всичко.
Позволи твоите грижи да бъдат заменени с Неговия мир.

Станислав дълго я моли да не се среща с жена му особена сега по празниците. Ирина не се съгласяваше само и само, за да го ядоса. Накрая отстъпи и каза:

– Имам една идея, но за нея ми трябват пари и то много, а колкото до срещата ще си помисля.

Така и не се срещна с жена му. Какво щеше да постигне, ако го беше направила? Единствено да го подплаши. Едва сега разбираше, това, което трябваше да се досети още в самото начало, Станислав никога нямаше да напусне жена си и децата си.

Той просто си бе поиграл с нея. Беше я използвал и се бе позабавлявал с нея. Типичен женкар. Как него усети и не разбра какво представлява. Тя беше заслепена и се остави да я води като наивна глупачка. Най-много се ядосваше, че беше готова да му повярва на всяка негова дума.

В желанието да му спести болката и притеснението, когато забременям отиде и абортира. Трябваше да му каже, вместо да премълчава и да казва, че всичко е наред.

Замисли се за всички мъже, с които се бе запознала. Можеше някой от тях и да обикне, но тя ги бе сравнявала със Станислав и пренебрегна потенциала им.

Искаше ѝ се да го мрази, но любовта не може да се угаси с едно щракване на пръстите или изключване на телефона.

В главата ѝ дойде идея да започне нов бизнес, но и трябваха много пари, за това като „отмъщение“ измисли среща с жена му, за да го накара да поизтръска малко банковата си сметка,

Той разбираше, че това е изнудване, но другото, което можеше да се случи, беше много по-катастрофално за него. Той ѝ даде пари и повече не се видяха.