Какво ви тревожи и не ви дава спокойствие? Навярно ще кажете: „Нищо“.
Но всеки от нас има нещо, което го тревожи, не му дава мира. Обикновено това са мислите за настоящето и най-вече за миналото, в което се осъждаме и не можем да си простим.
Единственото, от което трябва да се боим е Бог. Нужно е да осъзнаем Неговото присъствие.
Майката винаги присъства в съзнанието на детето си, дори и когато то не мисли специално за нея. Така трябва и ние да живеем, да се движим и да съществуваме в Бога.
Ако Бог е винаги с нас навсякъде, в нас не може да проникне нищо, нито безпокойство, нито мъка, нито вълнения…. Осъзнавайки това разбираме, защо Нащият Баща толкова сериозно говори за греха на безпокойството и опасенията.
Как може да не Му се доверяваме, когато Той ни е оградил отвсякъде? Ако Бог е навсякъде с нас, ние имаме надеждна броня срещу всички атаки на врага.
В скръб, в недоразумение, при клевета, във всяко подобно нещо, ако нашият живот е скрит с Христос в Бога, Той ще ни пази. Ние сами се лишаваме от това чудно откровение, а трябва непрестанно да общуваме с Бога.
„Бог е нам прибежище“  и нищо не може да проникне през тези стени, ако ние сами не позволим това.

Невъзможността за бягство от Божието присъствие най-добре е илюстрирано от разговора на равина Йосе и една благородна римлянка. Тя му казала:
– Моя бог е по-велик от твоя, защото когато твоя Бог се яви пред Моисей в горящата къпина, той закри лицето си, но когато видя змията, която е моя бог, той избяга от нея.
Равинът отвърнал:
– Когато нашият Бог се изяви пред Моисей в горящата къпина, той нямаше къде да се скрие, понеже Той е навсякъде, а що се отнася до змията, която е твоя бог, човек трябва да отстъпи две или три крачки и ще избяга от нея.