Водолази са открили най-голямото съкровище от златни монети, близо до средиземноморското крайбрежие на Израел.
Находката съдържа около 2000 златни монети, с общо тегло 9 килограма и предполагаема възраст около 1000 години.
Най-голямото богатство от златни монети са открити в Израел на морското дъно в древното пристанище в Кесария.
Членове на клуб по гмуркане са открили древните монети, когато са се гмуркали край пристанище от римската епоха. Когато случайно попаднали на монетите, те веднага не осъзнали стойността на находката, но когато разбрали, че са от залто, веднага са съобщили на директорът на клуба по гмуркане за археологическото откритие.
Пристигналите експерти са преброили около 2000 монети от различни страни, по-голямата част са били от Близкия Изток и Северна Африка, отнасящи се към 909-1171 г.
Морският археолог Kobi Sharvit предполага, че потъналия кораб е пренасял данъци или е бил търговки.
В Израел са отказали да уточнят паричната стойност на монетите, като са заявили, че откритието „е толкова ценно, че е безценно“.

Полицейското управление на Ерусалим миналата седмица иззе два големи контейнери, маркирани като коледни украшения до арабските християнски жители на столицата, в които бяха транспортирани  голям брой „хладно оръжие.“
Контейнерите са пристигнали в Израел от доставчика в Китай преди повече от две седмици. Купувачът от северния квартал на Ерусалим Бейт Ханина  отишъл да получи пратката, но след като се появило подозрение от страна на митническите служители в пристанището.
Няколко дни по-късно, полицията обискира склада, където били иззети контейнерите. Те наистина били с коледни орнаменти, а под тях били скрити 18 000 фойерверки, 5200 командоски ножове, 4300 фенерчета прикриващи  5500 електрошокови устройства поразяващи с ток с високо напрежение и 1000 самурайски мечове.
Всичко това е било на път към арабските квартали на Ерусалим, където жестоките бунтове са се превърнали в ежедневие. В последно време са ескалирали в смъртоносни нападения срещу еврейските жители на града.
Операцията е започнала конкретно, за да се спрат фойерверките, които били използвани все по-често за атакуване на полицейски служители, синагога и други еврейски цели.

Монтажът на Никарагуанския канал, който ще свързва Атлантическия и Тихия океан, ще започне на 22 декември с изграждането на дълбоководно пристанище на територията на тихоокеанското крайбрежие в южния департамент Ривас.
В пристанището на Бритас ще започне началния етап за реализацията на проекта. След приключване на този етап ще се изпрати необходимата техника за изграждане на канала, общата стойност на който е 50 милиарда щатски долара.
Както е заявил представител на хонконгската компания HK  Canal Nicaragua Canal Development Investment, която е изпълнител на грандиозния проект, изграждането на канала няма да засегне крайбрежната фауната на Никарагуа, нито неговите туристически центрове. Според него, шлюзите в Бритас ще бъдат разположени на 7 км от брега на централноамериканската република и през тях ще премине моста, който ще обеспечи напълно транспорта на Панамериканскара магистрала, която ще свързва Никарагуа със съседна Коста Рика.
В същото време, проектът предвижда прочистване на езерото Никарагуа, през водите на които ще преминава канала. Предполага се, че изкопаната земя и утайката ще се използва като тор за 26 хил. дка земеделска земя за създаване на два изкуствени острови на територията на огромния водоем..
Като част от проекта ще бъде гарантирана защитата на биологичното разнообразие край границата с Коста Рика. Според проектантите, изграждането на канала трябва да „гарантира минимална загуба в социалната сфера и в сферата на опазването на околната среда“.
Очаква се строителството на междуокеанския канал в Никарагуа да отнеме пет години, а в рамките на изпълнението му ще създадат 50 хиляди работни места. Още 200 хиляди хора да си намерят работа след приключване на проекта, по време на изграждането на допълнителната инфраструктура – магистрали, пристанища, летища и туристически комплекси.
Дължината на канала ще бъде 278 километра. Той ще свързва тихоокеанското крайбрежие на Никарагуа с границите на Карибско море.
Предполага се, че ширината водната артерия ще бъде 230-520 м, а дълбочината му ще стига до 30 м. Никарагуанският канал ще осигурява преминаването на 5100 кораби годишно с голяма водоизместимост. Пътят от Тихия океан до Атлантическия океан ще се изминава за 30 часа.
Две пристанища, които трябва да бъдат изградени на Тихия и Атлантическия бряг на Никарагуа, ще бъде в състояние изпращат по междуокеанския път 2,8 милиона тона товари годишно.

Ще ви разкажа за кораб, наречен Деш изчезнал през 19 век, който отново „се появил“ през 20 век.
През 1813 г. САЩ воювал със Великобритания. Опитвайки се да преодолее съвършенния британския флот, правителството на САЩ разрешило неговите граждански съдове да атакуват британските кораби.
Тези кораби са били наричани капери, а в действителност членове на екипажа им са били пирати в служба на държавата. Каперите са могли да изпреварват противника с няколко часа. Те приближавали до вражеския кораб на разстояние от няколко изстрела.
Като правило, завземането се провеждало без кръвопролития, защото търговските кораби не са имали оръжие в достатъчно количество, а екипажите им не били добре обучени за бой и се предавали бързо.
За един от най-успешните капери се е смятала бързоходната шхуна Деш. Нейният трети капитан бил Джон Портър. Той наскоро се бил оженил. И когато екипажът се готвел за отплаване, той се простил със своята жена Елиза
Задачата на кораба се заключавала в следното. Капитани заложили пари и решили да определят, коя от шхуните е най-бърза.
Деш веднага изпреварила Чемплей и се превърнала в черна точка на хоризонта.
Но изведнъж се разразила силна буря. Изплашени от лошото време, екипажът на Чемплей върнал шхуната на пристанището, а Деш останала в морето. На брега жената на капитана усетила беда.
Шхуната Деш така и не се върнала, но и днес рибари разказват, че в безветрен ден на хоризонта се появява силует от мъглата …..

Нищо не може да замени това очарование, което изпитваш при четенето. Това е едно чудесно преживяване, ефикасно лекарство за меланхолията.
Потапяйки се в четенето имаш чувство, че разговаряш с някого и помежду си споделяте интересни неща. Наслаждаваш се на съзвучието, удивяваш се на новите мисли, които не са ти идвали наум. Жадно поглъщаш новото.
Това общение с книгата спира времето и обсебва цялото пространство. То ви очарова.
Четенето, това усещане не може да се сравни с нищо друго, нито с киното, нито с компютърните игри, нито с Интернет. Защото четенето включва ума, сетивата и чувствата ти, а тялото през това време бездейства.
Четенето е като любовта. Ти се гмурваш в историята, външния свят се изключва, а тревогите остават на втори план.
Оставате само вие, книгата и ти. Кой знае, може би за това четенето е по-малко популярно. Да четеш това е енергоемко, това е риск, защото юздите преминат в други ръце и най-важното ти не знаеш как ще завърши историята. Но, въпреки всичко, това е едно голямо и невероятно приключение, от което човек трудно може да се откаже.
Разбира се четенето не е лекарство, то не може да премахне причините за синините и нараняванията, нито да реши непреодолимите предизвикателства в живота. Но дори и любовта не е гаранция за безоблачен живот.
Четенето е като пристанище или убежище, където можеш да починеш преди новите битки в реалността.