В мексиканския зоопарк се е родило зонки – изключително рядък хибрид между зебра и магаре джудже.
Малко хора са чували за зонки, най-малкото защото такива животни, на практика не съществуват в природата. Ние говорим за хибрид от мъжко магаре ( Donkey ) и женска зебра ( Zebra ). Съвсем наскоро в мексикански зоопарк са е родило малко зонки.
То е родено на 21 април и са го нарекли Кумба. Зонки е изключително рядко явление в природата, защото хромозомите на зебрите и магарета практически са несъвместими. Как такъв хибрид може да се роди, е загадка за биолозите.
Още по- забавен е фактът, че бащата на Кумба е пигмей магаре. Сексуалното сношение с не много по-голяма женска зебра вероятно изглеждаше много странно, но е дало резултат и се е получило доста здраво поколение.
Въпреки, че зонки не се срещат в природат, понякога в зоопарковете се опитват да кръстосват зебри и магарета.
В Италия, например е регистриран друг зонки на име Иппо, а има зеброида в зоологическите градини на Китай, Япония и Съединените щати.

Това е едно от най-необичайните същества в природата. Като цяло изглежда сякаш има бъг в дизайна си.
Това насекомо има вид на пчела, но размаха на крилете му напомнят на пеперуда. Това би било оправдано с мотива, че пчелата и пеперудата са насекоми, но за да се оправдае съществуването на такова насекомо, което е сходно с птицата, това е много по-трудно.
Когато посетите Британските острови, можете да се спрете и да почувствате мирис на флокс и да наблюдавате пърхащи колибри.
Ако се вгледате по-внимателно, сред тези жужащи, заети същества, гълъбовата опашка изглежда точно като тях.
Тя също виси във въздуха, но няма клюн. Вместо това има дълъг език, известен като хоботче, който е разделен от център до края и служи  за облекчение при почистването.
Гълъбовата опашка се отличава от останалите такива насекоми по това, че  е дневно такова, не се крие от дъжд и не умира при снасяне на яйцата си.

Всички народи обичат да срещат Нова година. Но през различните времена тя се е срещала по различно време.
Славянските народи са отбелязвали Нова година на 1 март. Природата се събужда и надвива зимния мраз. Възражда се и се готви за нов живот. Тогава са се покланяли на Перун. Украсявали идолът с венци и край него палели огньове. Празникът бил съпроводен от пир, песнопения, хора и състезания.
След приемането на християнството дошъл и новият европейски Юлиански календар. Нова година се празнувала също на 1 март, но според византийския календар тя се празнувала на 1 септември. Тогава реколтата е събрана, работата е свършена и започвала нова година.
Но всичко това се провалило поради намеренията на Юлий Цезар. Той трябвало спешно да назначи нов консул, а закона разрешавал това да се прави само веднъж в годината и то след празниците на Нова година.
Това се случило в края на декември, а да чака до март Цезар никак не можел. Той не могъл да измисли нищо по-добро и обявил, че Нова година ще се празнува от 1 януари.
Първоначално това ставало само в Западна Европа, но след това се възприело и от всички страни на континента. Била възприета и традицията за празника да се украсяват елови и смърчови клонки, които се окачвали в домовете. Празникът се съпровождал с оръдейни изстрели и фойерверки. Масовите празненства, зимните забавления, танците и маскарада станали задължителни за празника.
По-късно се появили Дядо Мраз и Снежанка, но започнали да раздават подаръци на децата много след това, първоначално били само новогодишни атрибути, носещи щастие и удоволствие.
Това е историята…. За това сега се празнува Нова година, в средата на зимата, със сняг и студ.

Унгарският художник Ричард Мравик е роден на 17 юли 1973 г. Той учил в обикновено училище, а след това в техническо, за да стане механик. След завършването му ремонтирал автомобили в местния гараж.
Когато станал на 18 години постъпил в армията, а след това отново се върнал на предишната си работа, но поради закриване на гаража бил уволнен.
Имайки голям запас от време хванал четката и маслените бои и започнал да рисува.
Въпреки, че никой не го е учил на това, неговият талант върху платното веднага бил разпознат. Пред пейзажната живопис на Ричард Мравик никой не може да остане равнодушен. Той открива на зрителя целия свят, необикновено богат с красота и разкрива скритите тайни на природата. Така донася на хората радост и предизвиква незабравими впечатления.
В неговите работи се среща веселото зелено лято, ярката златна есен, пухкавата мразовита зима и прекрасната нежна пролет.

Природата е толкова непредвидими, че не може да се предскаже какво ще се случи в следващия момент.
Учените прогнозират края на света и го обосновават с научни факти:  аномалии в температурния режим, повишаване на нивото на водата в океаните, образуването на озоновата дупка, тектонични промени … и много други напасти.
Сбраното е, че сме склони да им вярваме, може да няма край на света, но все пак нещо ще се случи.
Ето ви и пример. Измирането на динозаври. А и такива дупки на земната повърхност не се образуват просто така……