Бог бе създал всичко и то беше добро, но не всичко бе предназначено за човешка консумация.

Разговорът, който промени хода на историята, гъделичкаше ушите на Ева и я караше да копнее за още.

И така доброто стана недостатъчно.

Ето как звучаха и съблазнителните предложения на омайния глас предизвикваш Ева:

– Ти не си достатъчно мъдра, можеш да станеш още по-мъдра. Не си задоволително обичана, защото Бог не ти е дал достъп до всичко. Не си значително силна, тъй като Бог има повече власт от теб …….

Забраненото винаги е примамливо. То ни кара да търсим повече, убеждавайки ни, че нямаме достатъчно.

Грехът дойде на този свят чрез един човек и оттогава се борим с неговото привличане.

Ева послуша този, който не бе компетентен за развитието на нейния живот.

За съжаление, оттогава следваме примера на Ева.

Вижте всеки ден рекламите ни убеждават, че се нуждаем от повече неща. Това, което имаме е недостатъчно. Нужно ни е още и още, и още, ….

Тези лъжи позволяват на дявола да прекрачи прага на всяко сърце.

А когато Бог създаде човека, това „беше много добро“. Имаше красота, добра храна и свобода. Нямаше грях и срам.

Имаше мир и открито общуване с Бога.

Мъжът и жената бяха подчинени на Него, докато двамата замениха Божието добро със лъжата за по-добро.

„Повече“ не беше част от Божия замисъл. Бог беше дал на мъжа и жената всичко, от което се нуждаеха и това беше напълно достатъчно.

Бети гледаше ту голямата кутия, ту малкото нещо, което извади от нея.

– Когато видях подаръка си, красиво опакован с червена панделка, си мислех, че вътре има нещо голямо, а то … – разочаровано повдигна рамене тя.

Баба чу думите ѝ, усмихна се и я попита:

– Бети, ами ако вътре нямаше нищо?

– О, бабо, това би било пълна подигравка.

Старицата погали внучката си и добави:

– Понякога, когато гледаме външната форма, очакванията ни са големи….

– А защо не? – намръщи се Бети.

– Това е като човек, който е добре облечен, държи се прилично, но от вътре ….

Бети пак я прекъсна:

– Така е. Мислех си, че Сашо е добър, но се оказа завистлив и зъл, особено ако му направиш забележка.

Бабата се засмя:

– Човек без Бога, колкото и да се представя външно, отвътре е празен. Попадне ли в проблемна ситуация, излизат наяве най- лошите му черти.

– Празен?! – като ехо повтори Деси.

– Само Бог може да запълни тази празнина в човека и да го промени към по-добро, – поклати глава бабата.

– Бабо, като си помисля и аз не винаги съм добра, – въздъхна тежко Деси.

– Иди при Исус и Го помоли да те обнови, така че да бъдеш пример за подражание.

Деси заяви твърдо:

– Ще го направя!

Днес тя празнуваше десетия си рожден ден.

Млада жена водеше малко момченце за ръка. Магазина бе препълнен, но тя упорито дърпаше рожбата си, която питаше:

– Мога ли да взема това?

А след това упорито настояваше:

– Моля те? Моооооооооооляяя!

Молбата на детето се бе превърнал в крясък.

То знаеше, че ако вдига шум, майка му, за да се отърве от крясъка му, може и да му го купи.

Но тя бе упорита жена и влачеше към изхода крещящото дете.

Дразнещо е, нали? Защо децата го правят?

Защото работи, макар и не винаги, зависи от родителя.

Така и понякога хората се молят за нещо веднъж и смятат, че това трябва да е достатъчно.

Нека вземем за пример от това дете. Не да бъдем хленчещи и досадни, а постоянни, да искаме и да продължаваме да искаме с вяра.

Какво става , когато поискаме и не го получим? Ние се обезсърчаваме.

Когато не го получиш веднага, Божият отговор не е „Не, не можеш да го имаш“, а вместо това е „Не, още не е готово“.

Ами ако ти още не си готов за това? Или какво, ако е „Имам нещо по-добро за теб“?

Би ли променило начина, по който се молиш, ако осъзнаеш, че това не е правилният начин, точното време или правилното нещо за Него да каже „да“ на тази молитва?

Бог не е нашият вълшебен джин в бутилка, който само чака да натъркаме Неговата вълшебна Библия с няколко подбрани християнски звучащи думи. Бог е толкова много повече от това.

Не се сърди на Бог като детето в магазина, но следващия път, когато се молиш, не забравяй, че постоянството е ключът към побеждаващи молитви.

В хладната, дъждовна вечер Митко седеше до сина си Петър и двамата разговаряха.

– Знаеш ли, че от ливански кедър е построен храма на Давид? – попита бащата.

– Освен това той и синът му Соломон, от същото дърво направиха домовете си, – допълнили Петър.

– А можеш ли да си представиш този красив гигант, да се даде като пример за гордост? – бащата погледна въпросително сина си.

– Дали може едно великолепно, благоуханно дърво да се превърне в самодоволно и самовлюбено творение? – възкликна Петър. – Разбира се. Не от Твореца зависи какво ще е предназначението на творението.

– Така е, – съгласи се бащата. – Когато то се предоставя в Божите ръце, кедърът е истински стимул за околните и тези, които са в присъствието му. Но …..

– Ако се погледне и види, колко съвършено е изваяно и колко превъзходно е създадено, има опасност вместо ухание за здраве и аромат за сила да се превърне в пример за самодоволство, – прекъсна го Петър.

Бащата се усмихна и попита:

– Случвало ли се е така, че виждаш прекрасно творение, а после се разочароваш от него?

Петър въздъхна:

– Понякога, …. въпреки, че не ми се е искало да стане така.

– А можем ли да се застраховаме против гордостта– – попита бащата отново.

– Когато сме с Господа, трудно бихме се възгордели, – усмихна се Петър.

– За това не бива да отклоняваме очите си от Него, – бащата потупа сина си по рамото.

Данчо лежеше мъртъв на масата в спешното отделение.

Лекарите само повдигаха рамене.

– Направихме всичко според силите си.

– Жалко, че не можахме да помогнем на това момче.

Внезапно вратата на стаята се отвори. Влезе бащата на Данчо, Марин.

Той видя сина си и вместо да се разплаче или развика, започна да говори за живота …

Скоро за учудване на лекарите, Данчо отвори очи.
Марин вярваше, че Бог е чудо и той се подготви за него, като изпълни стаята с думи на живот.

През цялото време, докато Данчо се изправи, баща му не изрече нито една дума за смърт.

Бог е вградил сила в думите.

Ето ви един отрицателен пример.

Сатана измами Адам и Ева. Думите му не бяха верни, но това не отне силата им и те разкъсаха връзката между Бога и човеците.