Представете си, влизате една сутрин в градината си и виждате наколко купчинки пръст, увехнали цветя и зеленчуци.
Този вредител е голяма напаст. Той е навсякъде и същевременно невидим.
Ясно е, големи щети в градината идват от къртиците. Те унищожават растенията, като подкопават корените им.
Къртиците се хранят с насекоми и червеи. Интересно е, че това, което поглъщат, надвишава собственото им тегло. За една година къртица изяжда 20-23 килограма дъждовни червеи.
Ако къртица завземе дадена територия, тя ще се постарае със всички възможни средства да оцелее и да я запази. В днешно време е станала много интелигентна, не закача химичните примамки и съвсем не се бои от ултразвуковите репеленти.
Някои слагат тютюн в дупката, парцал напоен с керосин или я поръсват с мента и пелин.
Ако това не даде резултат, открийте от къде е дошла къртицата у вас. Внимателно открийте тунела ѝ и сложете капани във входните отвори, в различни посоки и ги покрийте внимателно. Рано или късно „паразитът“ обезателно ще попадне в тях.

Минчо живееше със семейството си в града. Родителите му рано починаха, но на село остана баба му Кера. Тя го отгледа, докато порасна и се задоми.

Днес беше събота и той реши да прескочи до нея, да я види.

Старата жена го посрещна радостно. Поговориха си за неговата работа, за тая и оная комшийка, за скоро починалите в селото, …

Когато Мирчо реши да си тръгне, баба му се засуети. Тя никога не го изпрашаше с празни ръце, но днес долапа ѝ беше празен, а козата не беше си дошла, та да му издои малко мляко.

Какво да прави? Не беше редно да го изпраща так.

Изведнъж тя хитро се усмихна и хвърли пред себе си стар хляб. Няколко кокощки от съседния двор плахо пристъпиха към примамката. Грабваха по малко парченце и се дръпваха настрани. Скоро кокошките се престрашиха и започнаха да кълват по-близо.

Баба Кера с една цепеница удари тази, която беше най-близко и бързо я омота в престилката си. Останалите кокошки крякайки, се разбягаха.

Съседката Дина, дочула тревожните крясаци, започна да кътка кокошките си. Чуваше се как ги брои.

– Керо, – извика тя, – у вас ли е червената ярка?

– Няма я,  Дине, няма я, – каза баба Кера,

А през цялото време се кръстеше и повтаряше като скоропоговорка:

– Прости ми, Господи. че излъгах! Прости ми, Господи, че излъгах!

Баба Кера отряза главата на червената кокошка, натопи я в горещата вода, оскуба я. След това бързо я уви във вестник и я подаде на Минчо,

– На да си свариш чорбица. Да прости Господ, но нали така казват: „Който има две ризи, да даде едната на този дето нема“, а Дина има много кокошки.

Ето така изтълкува Божията повеля баба Кера.

Не е нужно да правите нещо лошо, за да ви нападне дявола. Това е, което той постоянно прави. Библията го нарича „клеветникът на нашите братя и сестри“. А той не иска нищо повече от това, освен да атакуват тези, които обичат Исус.
Но често нашият собствен нечист живот отваря вратата на нашите сърца за неговите атаки. Той знае, че ако успее да вмъкне само крака си във вратата чрез някаква примамка, ние сме загубени. Ще ни пробутва всички видове изкушения от порнографски филми, книги и песни с непочтенно съдържание – всичко, за да ни направи неефективни в Божието дело на земята.
Ето защо нагръдник на правдата, както казва Павел, е толкова важно нещо.
Aко римски войник отива на бой винаги ще поставя нагръдника, за да защити сърцето си.
И ние трябва да го правим. Павел ни казва, че правдата, или чистотата на мотивите ни, е нашата броня. Когато ние се молим на Бог да ни даде чисто сърце и чисти подбуди, ние поставяме този нагръдник на правдата.
Сатана се страхува от човек с чисто сърце. Такъв човек не е идеален, но е лицето, което иска да направи правилното нещо и да държи правилните мотиви. Хората, които държат чисти сърцата и мислите си, не трябва да се страхуват от дявола, защото той се страхува от тях.
Чистота не означава съвършенство. Бог очаква чистота на мотиви, а не съвършенство в действията. Това означава, че когато правите нещо, вие искате да го направите правилно. Не можете да имате Божието благословение за семейството си, бизнеса си, или всяка друга област от живота си, освен ако не сте чисти по сърце.
Ако отворите сърцето си към алчност, вие ще следвате пътя към унищожение. Тогава сатана може да ви накара да искате повече и ще ви убеди да не плащате данъците си. Той ще ви накара да направите сенчестия бизнес или нечестна сделка. Оставете вратата към сърцето си открехната чрез гордост и ще получите аплодисментите и похвалите на другите, но не и одобрението на Бога.
Без чисто сърце, сме слаб противник за сатана. Ние трябва да бъдем силни, за да се изправим срещу атаките на дявола, а за това е необходимо да се предпазим с Божията броня на правдата.

Окачването на примамка върху паяжината не е рядкост за паяк от вида Cyclosa. Някои от тях създават „скулпторни автопортрети“ със същия цвят и размер, все едно че са самите те.
Освен това, „чучелата“ отразяват светлината, както и тялото на паяка. Биолозите предполагат, че тези необикновени конструкции са необходими за отвличане на вниманието на хищниците.
При едно от изследванията си, учените открили в паяжината, нещо напомнящо на мъртъв паяк.
Но след като го поогледали по-отблизо, забелязали, че причудливата конструкция, напомняща труп на членестоного е покрита с гъбички. Учените много се изненадали, когато видели чучелото с размери около 2,5 см да се движи.
Оказало се, че тази илюзия от листа, изсъхнали насекоми и всякакъв боклук, обгражда насекомо с много по-малки размери, около 6 мм. Паякът скрит зад своето изобретение  го „управлявал“ с помощта на мрежата си, както кукловод марионетка.
Изследвайки площта от около 3 кв. км, биолозите открили още 25 подобни „марионетки“.
Учените смятат, че те са открили нов вид паяци от рода Cyclosa. Въпреки, че те не са единствени, които си създават чучела, тези членестоноги са първите, които са се научили да ги задвижват.
Учените предполагат, че изкуствените паяци служат за примамка, която се явява част от защитния механизъм.

В тази къща всичко е преобърнато наопаки и от вътре и от вън. Тя стои на покрива си, а за вход служи прозореца на таванското помещение. Идеята за създаването й е на архитекта Даниел Чапевски. Построена е в Шамбарока през 2007 година.
Но защо? Кому е нужна тази къща?
Автора представя този дом като символ на комунизма, всичко е преобърнато с главата надолу. Тя е символ и на нашето време – всичко е с краката нагоре. Объркването е налице, миналото се е смесило с настоящето.
Тази идея е примамка за любителите туристи. Който влезе в този дом му се завива свят. Строителите при построяването й не са могли да стоят в нея повече от 3 часа.
В света има няколко подобни сгради. Такъв е обърнатия развлекателен център във Флорида. Обърнати къщи има и в Калифорния и в Южна Корея. В Япония дори са обърнали кафене с главата надолу.