Западните медии започват да изразяват съмнения, относно палестинските претенции за броя на загиналите в операцията „Нерушима скала“, на цивилни в Газа.
Британската радиотелевизионна компания Би Би Си и вестник «The New York Times» съобщават на 9 август: Структура на Хамас в ивицата Газа настояват, че израелската армия стреля безразборно, но убитите мъжете са няколко пъти повече от жените.
Това доказва, че Армията за отбрана на Израел е унищожила по време на операцията „Нерушимта скала“ няколко стотин терористите от Хамас. Mъртвите терористите са били откарани до болниците в Газа, облечени в цивилни дрехи, а не в традиционните камуфлажни за Хамас.
Нека си спомним, че след операцията „Оловно лято“ в края на 2008 и началото на 2009 г. от Хамас са казали, че са загубили само 50-60 бойци, но след това се е изяснило, че теротистичното движение е загубило 500-600 човека.

Шейх Адмад Адван, който се е представил за мюсюлмански учен, живеещ в Йордания, е написал на своята лична страница в Фейсбук, че няма такова  понятие като „Палестина“ в Корана. Аллах е предназначил Святата земя за децата на Израел до Съдния ден (Коран, Сура 5 – „Трапеза“, стих 21) и „Ние направихме децата на Израел наследници на земята“ (оран, Сура 26 „Поети“, стих 59).
„Аз говоря на тези, които нарушават Книгата на своя Господ – Корана: откъде взехте названието „Палестина“, лъжци проклети, когато Аллах я нарече „Свята земя“ и я завеща на децата на Израил до Съдния ден. Не съществува в Корана такова понятие, като „Палестина“. Вашите претенции за земята на Израел са лъжа и представляват обида към Корана, евреите и тяхната земя. За това нищо няма да получите и Аллах ще ви изтощи и унизи, защото Аллах е Този, Който ги защитава (евреите)“.
Шейха добавя:
„Палестинците са убийци на деца, възрастни хора и жени. Първо те нападат евреите, а след това използват децата, старците и жените като човешки щит и се крият зад тях без жал към децата си, сякаш не са техни. И това правят с цел да покажат на общественото мнение, че евреите изкат да убият децата им. Това видях със собствените си очи през 70-те, когато те атакуваха йорданската армия, която ги защитаваше и укриваше. Вместо да кажат благодаря на армията, те поставиха децата си пред нея, за да накарат света да повярва, че убиваме децата им. Такива са привичките и обичаите им, тяхната злоба, камените сърца спрямо децата им, лъжите им спрямо общественото мнение, за да получат неговата подкрепа“.
Следва да отбележим, че посоченият по-горе шейха е посетил Израел и се е срещнал с еврейски религиозни учени. Сайта „Израел на арабски език“ е провел с него интервю, където той е казал, че причината за неговата отвореност към еврейския народ „произхожда от моето признание на неговия суверенитет в моята земя и моята вяра в Корана, който разказва и подчертава това на много места, думите на Аллах „О, народ (т.е. децата на Израел), влез в Святата земя, която Аллах е определил за теб“ (Коран, Сура 5 „Трапеза“, стих 21) и думите му: „Ние направихме децата на Израел наследници на земята“ (Коран, Сура 26 – „Поети“ стих 59) и много други стихове.
Адван добавя: „Евреите са мирни хора, които обичат света, които не са враждебно настроени къ него и не са агресори, но ако ги нападнат, те ще се защитават, причинявайки колкото се може по-малко загуби на атакуващите. Това е голяма чест за тях, че Аллах ги е избрал в света, т.е. от народите до Съдния ден. Аз съм разяснил причините за избора на Аллах в моите книги и брошури. Когато Аллах ги е избирал, не е направил това от вежливост и Той не е бил несправедлив към другите народи, а просто, защото те го залужават“.

В баснята на Крилов „Обоз“ се разказва за два коня, превозващи грънци, слизащи по стремен хълм. Първия кон много бавно, но сигурно успял благополучно да стигне в долината без да строши нито един съд. А вторият му се присмивал, че бил муден като рак. Той се пъчел, че без да се бави ще свали товара си долу, но резултата бил плачевен. Не останал нито еди здрав съд, целия товар отишъл в канавката. И баснята завършва с думите, че този, който се присмива на другия има същата слабост, но когато се заеме със същата работа я прави два пъти по-зле.

Въздържането, да обвинявате и хулите някого, е скъпоценно умение. Ако вие сте правели нещо добре, то не се присмивайте на други, че не успяват да го правят като вас. Не се хвалете предварително, че можете да направите нещо по-добре от друг, важното е краят да бъде успешен.

Гърците определят думата „самохвалство“, като качество, което човек претендира, че има, а всъщност не притежава. Теофраст има изследване на характера на такъв човек. За него това е човек с големи претенции. Той се хвали с търговски сделки, които съществуват само в неговата глава; с връзките си с влиятелни хора, които никога не е имал; благотворителност и обществени заслуги, които никога не е извършвал и никога не е заслужавал. За дома, в който живее такъв човек казва, че е много малък за него и той трябва да си купи по-голям.

Самохвалството е лоша препоръка. Похвалата е добра, когато идва от чужда уста и е искрена.

Самохвалството и мъдростта са несъвместими.

Когато бях малка баба ми винаги се сърдеше, когато в дома ни откриеше увехнали цветя. За нея те придаваха на дома мирис на смърт.
Но заедно с увехналите цветя трябва да изхвърлим и обидите, злобата, претенциите си спрямо другите.
Изхвърлете всичко ненужно и отживяло, като изсъхналите цвета във вазата. Оставете само радостта, мира и любовта.
Днешната действителност често ни сблъсква с някой травматичен опит, но ако се оставим на вълните на преживяното, ставаме нещастни и обидени неудачници. Така емоциите ни се приспособяват към реалността.
Увереността в собствените ни сили може да създаде друга действителност, свързваща ни с успеха и радостта в живота.
Разбира се, няма живот без абсолютно никакви проблеми. Животът не е гладък и равен път, без завои и натъртвания. Обратите и паданията не ви дават основание да отпуснете безпомощно ръце, да страдате и да вините живота, че не е достатъчно лоялен и добър към вас.
Малко усилие, увереност и правилна насока, създават условия за успех и радост в живота. Условията са прости и изпълними. Има ли смисъл да скимтите и да се оплаквате, да се самосъжалявате и да проклинате живота си.
Не забравяйте, че живот ви зависи изцяло от вас. Че вие ​​и само вие го градите, със собствените си мисли и ориентация.  Ако това наистина е така, тогава навярно разбирате, че сами сте отговорни за това, което трябва да бъде и което става в живота ви.