Австрийският дипломат фон Ринг разказвал, че първото представление на знаменитата опера на Вагнер „Валкирия“ във Виена за малко да бъде отменена.
Работата била в това, че съгласно замисъла на постановката в тази опера на сцената трябвало да се появят черни коне и то истински.
В придворните конюшни конете били дресирани, но били сиви, а на Вагнер му трябвали черни.
– Вие искате да ме опозорите! – тропнал с крак той на директора. – Няма да допусна такова издевателство, дори ако моята опера въобще не бъде поставена във Виена, отколкото да се играе със сиви коне.!
– Но операта вече е подготвена, толкова много средства са изразходвани вече ….
– Това не ме интересува!
И само намесата на фон Ринг помогнала да се разреши конфликта… Дипломатът дал „дипломатически“ съвет:
– Оцветете сивите коне с черен цвят.
Вагнер във възторг грабнал ръката му, раздрусал я и извикал:
-Вие ми спасихте живота!
Конете боядисали и спектакълът се състоял….

Това е едно интересно преставление, което може да се наблюдава само в Тайланд. В него се представят крадки тематични номера, в които често участват и зрители от публиката.
Слоновете играят футбол, карат велосипед, рисуват и даже правят масаж. Разнообразието от номерата се определя от фантазията на дресьора.
В края на шоуто можеш да останеш със слоновете и да получиш интересна фотосесия. Снимка на слон или в неговите“обятия“, люлеенето на неговия хобот е оригинално занимание.
След представлението обикновенно зрителите хранят „актьорите“. За да ги храниш, често се налага да си купиш храна, която на самото място струва около 10 бата.
Понякога туристите си купуват връзки банани предварително, за да доставят няколко щастливи минути на слоновете и да се отблагодарят за удоволствието, което са им доставили.
Обикновено слоновете се дресират от малки. За изпълнение на номерата се удостояват само „най-способните“. Тези, които нямат артистични данни разкарват туристите на гърбовете си.

Великият княз Михаил Павлович, не обичал Глинка и не могъл да понася музиката му.
Когато трябвало да накаже своите провинили се офицери и да ги остави под арест, той ги изпращал на преставления, в които давали операта на Глинка „Руслан и Людмила“ и им казвал:
– По ужасно мъчение за вас не мога да измисля!….

Сервантес 11 години писал единственото си голямо произведени за театър. Накрая пиесата била завършена.
В определения ден Сервантес се отправил към театъра. Той отишъл зад кулисите и се объркал. Служителите влачели декорите. Директорът се карал с касиера.
А в ъгъла седнал на един варел, някакъв човек тресково пишел върху куп листа, след което избягал.
– Кой е този? – попитал Сервантес. – Какво изобщо прави?
– А това е Лопе пише нова пиеса за вечерното представление, – отговорил запитаният.
Авторът на „Дон Кихот“, се завъртял на пети и дълбоко замислен напуснал театъра.
Неговият съвременник, Лопе де Вега  е написал в своя живот около 1500 пиеси, много от които все още не са слезли от сцената.

Основателят на цирка в съвременния смисъл на думата, е Филип Астли, който през 1768 г. създава „Амфитеатър Астли“ и дава първото представление в Лондон.
Неговият конкурент Джон Хюз решил да използва друго наименование, за това взаимствал от римляните думата цирк. Хюз открил своя „Кралски цирк“ в близост до „Амфитеатъра“, за да привлече повече зрители.
В отговор на такава силна конкуренция Астли разнообразил тогавашната програма, която се състояла предимно от акробатични номера на коне, с жонгльори, хора ходещи по въже, гимнастици и клоуни.
Така циркът добил съвремените си черти.