Двадесет хиляди балона са били необходими на австралийката Наоми Лакмайе, за да се издигне във въздуха пред очите на зрителите.

Необикновеното представление се случило в един от театрите на Сидни. Авторката му го е нарекла „Страх от щастието“. Тя е уверена, че понякога, за да бъдем щастливи, ни пречи страхът да направим нещо ново.

Идеята на художничката е свързана с нейното физическо състояние, защото тя не може да се движи без инвалидна количка.

Наоми признала, че в действителност за нея е било много страшно да се откаже от обичайната опора и да се довери на балоните, но сега тя чувства, че „умее да лети“.

Веднъж във Виенската опера херцогът на Уелинктън Артър Уелсли слушал Бетховен.

Изпълнявала се „Битката при Витория“. Великият композитор украсил произведението си със звуци, имитиращи грохота на оръдията и шума на битката.

След представлението руският посланик попитал херцога:

– Музиката приличаше ли на истинска битка?

– Господи, разбира се, че не, в противен случай аз първи бих избягал веднага.

Веднъж на един от гастролите си Фигнер трябвало да пее своята коронна партия на Дон Хосе в „Кармен“. В деня на спектакъла, той се почувствал зле.

Частният театрален предприемач нежелаейки да отмени представлението, бързо се уговорил с втория тенор:

– За всеки случай се подгответе за изпълнението на Дон Хосе в тазвечерния спектакъл.

Вечерта Фигнер се почувствал по-добре и той уведомил театралния предприемач, че е готов да пее.

Предприемачът от радост забравил да предупреди тенора дубльор, който също се готвел да пее.

Завесата се вдигнала. Фигнер се появил на сцената и изведнъж видял, че от противоположния край на кулисите излиза вторият Хосе.

Фигнер изобщо не се смутил:

– Извинете, – казал той на дубльора, – вашият бик е следващия.

И запял все едно нищо не се е случило …

Наближава Нова година. Сред подаръците навярно ще има и шоколадови бонбони. Бонбоните изяще, но кутията не хвърляйте. Тя може да ви потрябва за си направите театър.

От кутия със среден размер, можете да направите сцената на домашния театър. Другото е въпрос на замисъл и интерпретация.

От кутия за бонбони се получава отличен мини вариант на сцена, която може да вземете със себе си, когато отивате на път или в болницата.

Героите, можете да нахлузите като шапчици на пръстите си.

Ако това ви се струва трудно, нарисувайте участниците в измислената от вас пиеса на хартия, а след това рисунките прикрепете към тънки пръчици, които свободно можете да движите по време на представлението.

Думата цирк произлиза от прилагателното „кръгъл“ –  circus.

Понятието цирк може да се срещне не само в европейската култура, но и при народите на Азия и Африка. Даже у вожда на ацтеките Монтесума испанецът Кортес открил  музей с чудовища. Марко Поло се възхищавал на лъвове, които се кланяли на великия хан.

През всички времена в двора на управниците винаги е имало астролози, некроманти, шутове и странстващи акробати с дресирани животни. Именно по това време се е зародил цирка. Може да се каже, че всички управители са си имали свой собствен цирк.

Циркът за древните римляни, е едно от най-грандиозните събития и зрелища по това време. Основният интерес на зрителите бил прикован към състезанията с колесници. След това се появили и други атракции като борби на гладиатори и такива с животни.

Циркът в Древния Рим е изиграел значителна роля. Той е бил единственото забавление за хората.

Внукът на Кловис I, след разпадането на Римската империя организирал цирк в Париж. Хората са можели да видят  жонгльори и акробати, шутове и клоуни, но цирка не станал популярен и скоро бил закрит.

Нещо подобно на съвременния цирк се е появил във Франция през 18 век. През 1774 г. двама ездача от Англия организирали представление с клоуни и дресирани животни, а също и пантомима.

Може да се каже, че родното място на съвременния цирк е Франция, или по-скоро Париж, от където цирковите представления се разпространяват из Европа.