В турско време еснаф се е наричало сдружение на майстори от един на същ  или сродни занаяти, например като хлебари и симитчии. Членовете на еснафа се събирали всяка година на общо събрание, наричано с думата от италиански произход лонджа, на което избирали свой „първомайстор“, нещо като председател на еснафа, негов помощник и еснафски съвет от 3–4 членове. Първомайсторът ръководел заседанията на еснафския съвет и задължително участвувал в него при приемане на нови майстори, калфи и чираци.  Изпълнявал ролята на съдия в спорове между майстори от еснафа. Имал право да наказва. Например, да затваря дюкяна за няколко дни или да наложи глоби в полза на църквата. Той контролирал общата каса и т.н.
Провъзгласяването на нов майстор и член на еснафа ставало с одобрението на всички майстори, най-често на угощение, давал от калфата-кандидат.  Там първомайсторът му препасвал една занаятчийска престилка, знак на майсторството, а кандидатът внасял в касата на еснафа сума от около 400–500 гроша.
В Сливен, оживен икономически център, са се сдружавали и дребните търговци, продаващи еднородни стоки. Еснафите в града са били около петдесет, като най-богатите и най-влиятелните измежду тях били абаджийският, тюфекчийският ,т.е. на оръжепроизводителите, месарският, бакалският, кожарският и пр

Брюс Бартън разказва, как веднъж му се случило да изпълни важна задача в областта на журналистиката. Трябвало да напише серия от статии За евангелиста Били Санди.
Избрал три града. Разговарял с търговците, които му казали:
– По време на богослужение и след това хората идваха и си плащаха сметките, които са толкова стари, че ние отдавна ги бяхме отписали.
След това Брюс Бартън посетил председателя на търговската палата в града, където три години пребивавал Били Санди.
– Аз не принадлежа към никоя църква, – казал председателя на търговската палата, – и никога не съм влизал в църква, но ето какво ще ви кажа. Ако сега някой покани Били Санди в този град и ако знам за работата му това, което знам сега, и ако на църква не й достигнат средства за неговата дейност, само за половин ден бих събрал тези пари от хора, които изобщо не са влизали в църква. След като си замина, Били Санди остави много по-различна морална атмосфера.
Брюс Бартън искал да напише критични статии за Били Санди, но в своите статии му се наложило да отдаде дължимото на очистващата сила на християнското благовестие.
Същността на истинското християнство не е знанието, нито в силата на доброто, не и в повърхностната промяна на поведението, което изисква света, а в окончателно отхвърляне на греха.
Християнството не може да остане само  вътрешно душевно преживяване, то трябва да бъде живот пред очите на хората.