Часовникът на кулата удари полунощ. София се въртеше в леглото и още не можеше да заспи. Мяукането на влюбен котарак, самотно скитащ на покрива, се промъкваше през отворения ѝ прозорец.

София стана, включи нощната лампа и се наведе над „съкровището“ си. Това бе дървено сандъче с наранена тук там дърворезба, в която тя съхраняваше множество събрани думи и изречения.

Всеки път, когато прочиташе нещо интересно от вестник или книга, записваше си го или изрязваше, ако това беше възможно, а след това го поставяше в сандъчето си. Тя запазваше всичко записано, което ѝ се бе изпречило на пътя, внимателно и грижливо, както скъперник  съхранява малкото си спестявания.

Щом се върнеше от работа, изваждаше сандъчето и започваше да препрочита готварски рецепти, пожълтели изрезки от вестници, стари плакати, откъси от романи, театрални сцени и стихове…..

Винаги заключваше вратата, защото я беше страх, че някой ще я изненада, когато се занимаваше с това.

За София четенето беше мания. От думите и изреченията, от всяко късче хартия, тя черпеше нови мисли, откриваше нови светове. Те изникваха пред нея като духа от бутилката.

Така тя се потапяше и бродеше в други, различни от нейния, по-добри светове, бягайки след усилената работа през деня в кръчмата. Това бяха светове изпълнени с тайни и загадки.

Тази вечер пред София не се откри никакво очаровани или вълшебство. Писмените знаци останаха мъртви букви върху стара хартия, който упорито отказваха да разкрият тайните си.

Причината не бе в думите и изреченията, а в самата София. Тя бе объркана. Препрочиташе многократно еди и същ ред, но бе неспособна да разбере написаното, само защото днес през деня Антон ѝ бе направил предложение за женитба.

В това състояние, тя не можеше да заспи. Дали да приеме предложението му? Мисълта да има съпруг събуди у нея приятни усещания.

Женитбата щеше да промени из основи битието ѝ. В живот ѝ щеше да влезе човек, който ще се грижи за нея. Той ще опознае всичките ѝ навици и предпочитания…. София отдавна копнееше за такава близост.

Антон ли бе мъжът, когото бе чакала? София го харесваше. Той се отнасяше любезно и с уважение към нея. Но дали би могла да го обикне? За това тя го бе помолила за известен период от време, в който да си помисли.

Все още се колебаеше, смущаваха я картини от семейния живот на други хора, на които бе станала свидетел.

Така я завари утрото, а през деня я чакаше много работа …..

В едно село живеел младеж. Той бил безнадеждно влюбен в първата красавица на областта. Девойката покорила всички сърца на младежите в околността. Тя много се гордеела със своята красота и на никого не отдавала предпочитанията си.
Тогава младежът решил да стане войник, силен и смел. Станал офицер, отличил се в битки, получил множество награди и се надявал девойката да склони и да стане негова жена. Но тя даже не погледнала към него.
Младежът решил да стане богат. Девойката не би устояла пред скъпите подаръци. Отишъл да се учи при един търговец. Скоро започнал и свой бизнес, забогатял, но когато се върнал и поднесъл подаръци на девойката, тя равнодушно ги приела.
Без да губи надежда младежът решил да придобие мъдрост. Тръгнал по света да събира знание. След няколко години се върнал като мъдрец, когото уважавали всички. Не отишъл в дома на красавицата, а се установил в дома си и започнал да споделя придобитите знания.
Минало време, девойката така и не се омъжила, смятайки, че за нейната красота са недостойни направените й предложения. Но всеки ден огледалото отразявало отминаващата привлекателност. Вече никой не искал да я вземе за жена. Прекомерната гордост и арогантност отблъсквали хората. Останала сама, тя дошла при мъдреца и го попитала, иска ли да я вземе за жена. И той се съгласил.
Хората се възмутили:
– Защо си вземаш за съпруга свадлива жена, която ти е направила толкова много зло?
Мъдрецът се усмихнал и казал:
– Аз виждам само доброто в нея. Ако не беше тя, аз не бих станал такъв, какъвто съм сега.

Думата „идиот“ има гръцки произход. Първоначално тя служила за обозначаване на човек, който не се интересува от политика.
Когато в Атина започва да се развива демокрацията, ораторите започват да употребяват тази дума в презителен контекст.
Когато я употребявали, се подразбирало, че идиотът не постъпва така поради лични предпочитания, а поради недостиг на ум.
Така думата „идиот“ придобила съвременното си значение.

Прототипът на устройството е показал, че е подходящ за еднократен запис и надежно съхраняване на информация за неопределено време при неограничен брой прочитания.
Изследователи от Центъра за Функционална наноструктури в Технологичния институт в Карлсруе и Тайванският университет в Цин Хуа са използвали ДНК от сьомга, за да създадат материал, притежаващ електрическа бистабилност – възможност да съществува в две различни проводими състояния при едно и също налягане. Това свойство позволява да се кодира цифрова информация.
Въпреки че ДНК в живите системи сама по себе си е носител на информация, в дадения случай тази молекула е заинтересувала изобретателите като биополимер със специфичните си химически и физически свойства., т.е. като строително скеле.
На базата на ДНК, учените от Германия и Тайван са произвели тънък полимерна плака, който съдържа сребро. Този биополимерен композит се затяга между два електрода.
Полученото по този начин устройството показва рязко увеличение на проводимост, проходящия ток нараства стотици пъти при повишение на прага на напрежение от 2.6 волта.
Освен това процеса е протекъл под ултравиолетово лъчение. Под негово въздействие разсеяните атоми на среброто в плаката се събират в наноразмерни клъстъри, на които помагат молекулите на ДНК, с които са си взаимодействали йоните на този метал.