Един човек ходел винаги с намръщено и тъжно лице.
– Защо този човек не се весели като останалите хора? – питали се наоколо.
– Защото, – казал опитен познавач на човешката природа, – му се е случило някакво нещастие или негов ближен е имал успех.
Руската поговорка казва: „Съседа не ми дава да спя, добре си живее“.
Завистта е равносилна на убийство. Тя е причината за първото човекоубийство. Голямо зло връхлита хората, които завиждат. Прониквайки в душата на човека, тя приспива съвестта. Кара човек да преброи съчиците в очите на хората, а след това отделя смъртоносна отрова, която отравя човека с подозрителност, горчиви мисли и обиди. На очите се появяват криви огледала, които изкривяват истината.
Сърцето на завистникът е пълно с възмущение, неговият език обвинява невиния, както Аарон и Мариам упрекваха най-кроткия човек на земята  Моисей. Но по-лошото е това, че на пръв поглед завистта изглежда незабележима, но води до предателства и убийства.
Завистливите хора са по-лоши и от зверовете. Животните нападат, когато са гладни или раздразнени, а завиждащия когато е облагодетестван, а с благодетеля си се отнася като с враг.
Един от пороците и недостатъците на човешкия характер е завистта. Тя често се порицава, но същевременно и щателно се скрива. Това е пагубно чувство, крайъгален камък на светския живот.
Завистта е злокачествена язва на душата. Ако човек успее да преодолее това чувство, той ще израсте духовно.

Живот сред смъртта, рай сред ада, вест която трудно можем да разберем с ума си, по-лесно ще я уловим със сърцето. Когато ни овладее всекидневната суета и с неизпълнимите обещания, равнодушие и умора или когато се сблъскваме с болести, насилия, предателства, нещо вътре в нас ни подсказва, че това не е края, че има и нещо друго, много по-голямо, което изцелява, утешава и обнадеждава.. После може да се появи чувство, макар и за минута, че сгъстените облаци скриват слънцето и че във всичко ставащо има цел и смисъл. В такива моменти е много важно да уловиш усещането и да почнеш да търсиш отговор. В противен случай суетата и злото ще свършат своето дело. Ще внушават идеи за безсмислеността на ставащите неща, ще отнемат силите и ще убият надеждата.
Всеки, който не е падал като жертва на отчаянието и чийто живот не се е превърнал в още по-безсмислено съществувание, живее с надежда за по-светло бъдеще: „Някой ден ще стана по-добре…ще изчезнат проблемите….ще утихне душевната болка…всички ще ни разбират и ще ни обичат“.
Но това „някога“ ни води в бъдещето, в областта на възможното, отвлича ни от настоящето и реалното. То има реални шансове да се превърне в „никога“, ако ние се предадем и престанем да търсим отговор днес и сега.
Изглежда Голгота и трите дена до възкресението са станали истинско изтезание за тези, които не са се постарали да разберат думите: „Царството Божие е сред вас“ или повярвайте на пророчествата за Христос и неговото възкресение.

Сексуалното влечение на баща към дъщеря се смята за ненормално. Това изобщо не може да се нарече любов, а по-скоро извращение.
Възрастни мъже много лесно склоняват малките към секс, защото в случая не им пука за любов, те задоволяват само страстите си.
От зародената похот в главата на мъжът страда семейството и жена му. Все едно са ги използвали и изхвърлили като непотребен материал. А това е предателство и нравствена разюзденост.
Това не са един или два случая в обществото. Това е болест на нашето време. По-страшна е от рака, хепатита и СПИН, защото засяга същността на човека.
Кога в обществото ще се заговори за чест, почтеност и здравословен начин на живот?
Като, че ли е установен един постоянен сценарий. Мъжете оправдават своята късна любов, а изоставените жени обидено мълчат.
Мъже, защо така постъпвате с жените и децата си? Къде отиде любовта на младостта ви или вие изобщо не можете да обичате?….