В английското графство Кеймбриджшир прасе, което е взето от кланицата, решило, че е куче. Намиращо се в жилищен дом сред кучета, животното започнало да имитира поведението им.
Прасето на име Фелла било купено от фермера Емили Кейтс и нейният приятел Дастин Грациотти.
Двойката, която се придържала към вегетарианските възгледи, искала да покаже, че прасетата могат да се използват не само за храна.
Идвайки в дом, където живеели три малки кучета, Фелла се научила да се разхожда на каишка, да изпълнява командите „седни“ и „чакай“. Интересно е, че прасето се е опитвало и да лае.
В храната на Фелла влизат варени зеленчуци и банани. Емили казва, че свинята спи в спалнята заедно с кучетата и ѝ позволяват свободно да се движи из стаите.
– Все едно е да си гледаш куче. Фела е много чиста и за нея е лесно да се грижиш, – казва Емили.
Сега прасето, което скоро е навършило една година има размери на немска овчарка и продължава да расте.
Емили и Дъстин са купили Фелла за 100 долара миналата година, когато животното е било на три месеца.

Ние не можем да си представим, колко световни шедьоври са изчезнали в пожари, наводнение, войни или поради незнание. В най-добрия случай са се оказвали в частни колекции.
Караваджо е един най-големите реформатори на живописта на XVII век. Той е основател на реализма в този вид изкуство и негови картини са пострадали не веднъж.
През 1969 г. в Палермо, от параклиса на Сан Лоренцо е изнесена картината му „Рождество със Св. Франциск и Св. Лаврентий“.
Откраднатата картина била дадена  за съхранение на семейство Пулар, което я е държало в съвсем неподходящи условия. Картината дълго била гризана от прасета и плъхове. Най-накрая нейните „собственици“ решили да я изгорят.
Тази история не е измислена. За съдбата на картината е разказал един завербуван мафиот. Но края ѝ е толкова трагичен, че човек трудно би се помирил с него.
Тази картина на Караваджо и до сега стои на първо място в списъка на откраднатите италиански шедьоври и на трето място в световната класация.

Вечерта беше невероятно топла, а небето изпъстрено със звезди. Срещата на Ваня и Митко продължи доста дълго, но въпреки че тъмнината беше погълнала умореното слънце, двамата искаха да останат още малко заедно. Митко предложи:

– Хайде да отидем до близката закусвалня.

Избраха си по една пържола с малко гарнитура и седнаха на една маса, почти незабележима за хората, които влизаха,  притисната в ъгъла на заведението.

Ваня взе едно от хлебчетата и го разчупи на две, но Митко грабна ножа и разряза своето на две равни части.

Ваня погледна ножа в ръцете на Митко и се засмя:

– Знаеш ли едно време в Германия не е било прието да се реже картоф с нож.

– Много странен обичай, – каза Митко, за него това беше съвсем неразбираемо.

– Обичаят датира още от 19 век…, – започна Ваня, но после спря.

– От къде си сигурна, че това е истина? – с насмешка каза Митко.

– Попитах за това един мой приятел германец, който ми даде много странно обяснение, – каза Ваня неуверено.

– Вероятно е някоя дивотия, щом и ти се съмняваш в нея, – захили се Митко.

Много сериозно Ваня продължи:

– Той предполагаше, че ….. тъй като лицето на императорът приличало на картоф, рязането на картоф с нож напълно е било възможно да се приеме като обида на величеството.

– И ти повярва на това? – все още с присмех я наблюдаваше Митко.

– Тогава и аз се засмях, но по-късно попаднах на портрета на императора и си казах, че е възможно, обяснението да е вярно.

– Лицето му наистина ли приличаше на картоф? – ококори очи Митко.

– Да наистина беше като на картоф, въпреки че поне на мен ми заприлича на прасе.

Митко се хвана за корема и започна да се тресе от смях. Когато утихна каза съвсем сериозно:

– Представи си, на този император сутринта му сервират бекон. Той оставя настрана вилицата и ножа и казва с леко съжаление: „Не, просто не мога….“.

Изведнъж неудържим смях заля и двамата. Те се потупваха по раменете  и сочеха чиниите си, където ги чакаше по една златиста пържола, като не преставаха да се смеят.

Не знам дали смехът е здравословен преди ядене, но лицата на Ваня и Митко сияеха. Те излъчваха подкупваща радост, която те кара да се присъединиш към веселбата им.

Днес Симо се бе развихрил. Готов бе да доказва и най-невероятните неща. Не можеше да му се отрече нищо, беше ерудиран и знаеше какво говори. Обикнвено смачкваше опонентите си за броени минути.

Гледаше Владо закачливо и отново подхвана:

– По-сигурно е да си прасето на Ирод, отколкото негов син.

Владо добре познаваше историята, както древната, така и по-новата. Той разбираше на къде бие Симо, но искаше да чуе аргументите и тогава да отговори. Но нещо го караше да се  усъмни в казаното и за това  уклончиво каза:

– Не го проумявам това.

– Думата „син“ и „прасе“, както знаеш са сходни, – започна настъпателно Симо. – Освен това Ирод е изповядвал религията на евреите, за това никога не би убил прасе. Но в замяна на това не е изпитвал никакво неудобство, да елиминира член от семейството си, към когото е хранел подозрение.

– Разбирам, – каза спокойно Владо.

Симо се разпали още повече:

– По негова заповед била убита жена му и били умъртвени стотици евреи, в чиято лоялност се съмнявал.

Смеейки се на глас Симо продължи:

– Имам чувството, че не е смеел да затвори очи от страх, да не би някой да му грабне трон.

Това повече беше монолог, но Владо добре познаваше приятеля си. Той го обичаше и за това винаги му даваше предимство.

Те бяха добри приятели. И при всека от срещите си, единият научаваше нещо ново от другия, за това не търсеха първенство, а се ровеха в книгите и откриваха интересни неща.

В различни страни и народи съществуват много смешни закони. Ето и някои от тях.
През 1313 г. Едуарт II  е издал закон, който забранявал да се умира в парламента.
В Тайланд не може да се появяваш на улицата без бельо.
В Лондон бремена жена може да ходи по малка нужда, където си иска.
Във Великобритения в неделя могат да се продават само моркови.
В Швейцария е забранено в неделя да се простира изпрано бельо, не могат да се мият автомобили и да се почиства тоалетната след 22 часа.
В Швейцария е забранено да се купуват проститутки.
В Сингапур е забранено да живеят сексуални малцинства.
Във Франция е забранено да се нарича Наполеон прасе.
На Аляска не можеш да се снимаш с мечка, но можеш да я убиеш.
В Шотландия всеки минаващ край вас човек може да ви помоли да използва тоалетната ви и вие сте длъжни да го пуснете.
Във Венеция е забранено да се хранят гълъбите.
В град Тропея, Италия, е забранено дебелите и грозни жени да бъдат на плажа разсъблечени.
В Тайланд не трабва да се настъпва банкнота, тъй като на нея е изобразен краля. А за неуважение към монарха се присъжда затвор.
В Хонконг жена може да убие мъжа си, ако ѝ е изневерил, но само с голи ръце, а любовницата му – с каквото си иска.
В Китай голи момичета могат да се гледат, но не и голи крака на облечените. Нарушилите това право ги очаква затвор.