Тя роди отново и донесе новороденото у дома. От време на време излизаше, буташе количката, разхождайки децата, а ръцете и скута ѝ бяха винаги заети.

Живота ѝ по това време беше само допир. По цял ден вземаше чинии или съдове, които трябваше да измие и прибере. Ръцете ѝ нежно докосваха главите на децата хлъзгави от шампоана във ваната. С много любов галеше лицата им и почистваше акото по задничетата им. Смело вдигаше тежкото мокро пране…..

Понякога присядаше за десетина минути, докато децата си играеха. А когато някое от тях паднеше, изчистваше калта, почистваше раната, а на ожуленото място лепваше пластир. Обърсваше мократа буза, по която още се стичаха малки сълзици, връзваше развързалата се връзка на обувката и нежно притискаше към себе си малкото телце, което успокоено от допира ѝ, спираше да хлипа.

Когато той се прибираше от работа след дългите часове работа, тя докосваше буйните му кичури коса, едва наболата брадичка и грапавите му изморени ръце. Наблюдаваше го как вдига високо децата над главата си, как грубото му лице се отърква о нежните им личица и издаваше радостен вик и писък заедно с малките, като съпровождаше всичко това с пляскане на ръцете си.

Ако не беше много изтощен от работа, той я докосваше. В този свят на допира, подвижното пространство между двамата се затваряше в ласка, водеща до привичното освобождение.

Всички около нея я ближеха, дъвчеха, целуваха, дърпаха и разсипваха върху нея какво ли не: сок, мляко, урина, мръсна вода, ……

Тя не спираше да мие и пере цели планини от дрехи. Сменяше чаршафите и лигавниците. Търкаше и бърше телата им.

Иска и се да бъде чиста, да ги почисти и тях, но в мига преди да събере сили, да изпере и измие всичко, веднага следва нова проява на „доброта“, която я потопяваше отново…..

Материята прилича на компютърна програма. Изобретението е патентовано от учени от Санкт Петербург. Те са създали тъкан с триизмерни картинки и функция на баркод.
В баркода обикновено присъстват тикери, а тук има точки с преплетени нишки, които образуват номер. Дрехи направени от тази „умна“тъкан могат да заменят паспорта на човека. Триизмерната тъкан не се износва като хартията.
За сега не е ясно дали новата тъкан може да понесе пране – машинно или на ръка. Също не се знае как тя влияе на пералната машина. Нали често забравяме документи и пари в дрехите си за пране.
Това е едно добро изобретение, защото паспорта можеш да си го забравиш в къщи, но не и дрехата. Надявам се, че то ще бъде оценено по достойнство.

Немски инженери са създали дрехи, които предпазват краката на дървосекачите от нараняване със резачката.

При лесодобива в Германия всяка година се отчитат около 1700 наранявания.

Защитно облекло, което предпазва от физическо нараняване съществува, но то е неудобно, защото е прекалено плътно и доста тежи. Учени от Университета в Бремен са създали електрона защита, която се основава на зашити датчици върху панталоните на работещия.

Сензори с дължина няколко сантиметра имат чувствителни елементи, които са разположени на малки разстояния един от друг. Магнит поставен в резачката, влизат в контакт с тези елементи и след изпращане на радио команди, уреда се изключва. Резачката се изключва и при по-малък заряд на батериите.

Единственото опасение е, че сензорната система може да доведе до невъзможност да се изпълнят определени операции, поради прекалената близост на триона до крака на работника.

Панталоните могат да издържат на многократно пране. Сега прототипът се тества в горски условия. Очакват се още подобрения, след което ще се премине към масовото му производство.

Лавандулата е била използвана в древен Египет за балсамиране и козметика. Гърците са научили много от египтяните в козметиката. Древните римляни са признали лечебните и антисептични свойства на лавандулата, използвани в борбата с насекоми и пране на дрехи.
Лавандулата почти никога не са използвали в Тъмните векове, но монаси и монахини са запазили древни ръкописи с полезните свойства на растенията.
Лавандулата се възражда при Тюдорите в Англия. Когато Хенри VIII разпуснал манастирите, лавандулата се преместила в градините. Дамите я използвали за различни неща: слагали я сред бельото, пълнели възглавници с нея, с нея освежавали въздуха, смесвайки я с пчелен восък я използвали за полиране на мебели.
Традиционно лавандула се засаждала, където съхнело прането, за да могат дрехите да абсорбират аромата й. С нея прогонвали и насекоми.
Кралица Елизабет обичала много това растение и го използвала за приготвяне на чай, с който лекувала честите си мигрени, разбира се прилагала го и за парфюм. Тя поощрявала засаждането на лавандулови полета.
Мари Хенриет, съпругата на крал Чарлз I, използвала лавандулата като ароматен сапун за пране и къпане.
Приложението на това растение е много голямо. използвано е за премахване на въшки, като парфюм, с него полирали мебелите си и го използвали за лекарство при всички болести в домашната медицина.
Малки чантички били натъпквани с лавандула и давани на млади жени, за да привличат мъжете.
Нейната прекомерна употреба е допринесла за изчезване на популярността й в началото на 20 век.
Днес лавандулата се използва за сънотворно средство, миризмата й има успокояващ ефект и помага на човек да заспи.

Томаш Урaнович решил да се ожени за принадлежащата му картина. На нея, според неговите думи, е изобразено момичето на мечтите му.
Тридесет и седем годишният поляк е решил да се ожени за нарисуваното момиче, защото не е успял да намери „оригинала“ т. е. момичето, което  е позирало за нарисуване на картината през 1955г,
За първи път Томаш видял картината с момиче, носеща кошница с пране през 2001г. в галерия и я купил. През последните десет години издирвал модела на художника.
Влюбеният мъж казал, че искал само да пообщува с обекта на своето обожание, да изпие с нея чаша кафе и да узнае как живее.
Търсенето му не се увенчало с успех и сега той е решил да се ожени за картината.
Томаш не знае дали това ще може да стане в Полша, но твърдо е решил да го направи където и да е. Дали преди е бил женен за реална жена не се знае.