Учените са изградили за първия пълен компютърен модел на растежа на снежинките.
С изучаването на формите се е занимавал още Кеплер. В своя труд Strena Seu dе Nive Sexangula, написан през 1611, той открил, че снежинките притежават симетрия от шести порядък, т.е. преобразяват се при завъртане на 60 градуса и кратни на него ъгли.
През 1954 г. японецът Ukitiro Nakaya експериментално е открил зависимостта на формата на снега от температурата и пренасищането на въздуха с водни пари. Оказало се, че снежинките могат да бъдат разнообразни и могат да имат и  неправилна форма.
До неотдавна учените не можели  да създадат модел, който би позволил да се получат множество „неправилни“ снежинки.  В рамките на новата работа, изследователите са направили точно това. Според авторите новия метод е ефективен благодарение на разработените от тях вариации от изчислителни методи.
При моделирането са успели да получат снежинки с формата на кухи колони, призми, силно разклонени и съвършено плоски. Всички тези форми са наблюдавани в природата. Освен това, изследователите отбелязват, че са намерили емпирична линейна зависимост между нивото на пренаситеността и скорост на растежа,  да се проучи динамиката на тази практика е трудно. Изследователите твърдят, че теоретиците подценяват въздействието на ефектите, свързани с повърхностната енергията на кристалите.

Нанотехнологиите едностепенно проникват в практиката. Например в Холандия е било създадено вино, което променя вкуса си.
В магазините на Амстердам се е появило вино  наречено Nano Wine. Представката „нано“ не е маркетингов трик, а отражение на реалността. Появата на алкохолния продукт е резултат от сътрудничеството между амстердамската дизайнерска компания Next Nature и учени специализирани в прилагането на нанотехнологиите в хранително-вкусовата промишленост.
Новото вино в бутилка съвсем не се различава от другите вина и вкусът му е много добър. Но това е само при стайна температура. Ако желае, притежателят на бутилка с Nano Wine може да промени вкуса му. За да направи това е достатъчно да постави виното в микровълновата и да го нагрее.
С изменение на температурата се изменя вкусът, цветът и аромата на напитката. Това става благодарение на измененията на молекулните съединения, които отговарят за свойствата на виното.
Вкусът на Nano Wine варира спрямо температурата от плодово до всяко, което желаете. Така, че закупувайки една бутилка вие получавате каберне, пино ноар, Кианти, Малбек и т.н.
В комплектът с виното има и инструкции с подробни обяснения, колко време и при каква мощност трябва да се нагрява виното, за да се получи исканото от вас питие.

В един от парковете на Янтай в китайската провинция Шанджи са поставили пейка със шипове, за да не могат посетителите дълго да се заседяват на нея.
На всички в парка трябва да им бъде удобно. Поставянето на такива пейки е начин за борба с хора, които сядат на една пейка и така прекарват деня
За да изчезнат шиповете от повърхността на пейката е необходимо да се пусне монета в специален апарат. След известно време шиповете отново се възстановяват.
Те не са много остри и не могат да нанесат травма на човек, но да се седи на тях е твърде неудобно.
Идеята за такъв вид пейки принадлежи на скулптора Фабиан Брюнсинг, който по този начин искал да изрази протестта си срещу комерсиализацията на съвременния живот.
Той едва ли е предполагал, че неговата идея ще се приложи на практика.

Не е тайна, че успеха не търси този, който лениво е скръстил ръце и чака да се случи нещо. Той обича тези, които са отворени за нови знания и умения и се стремят към развитие.
Целта не е само да придобиеш знание, но да умееш да го приложиш на практика. Когато тренираш дадено умение и го превърнеш в навик, ти наистина ставаш успешен.
Говорим за знания, но не такива придобити в университет или други образователни институции не, че не са важни, но често са недостатъчни. Те не ни помагат да изградим ефективни взаимоотношения в семейството, на работата или в бизнеса.
През целия си живот ние се сблъскваме с трудности, търсим решение за всяка създала се ситуация. Така придобиваме безценен опит. Понякога този опит ни струва доста скъпо.
В съвременния забързан ритъм на живот, при постоянен недостиг на време, дистанционното обучение е отличен начин да придобиеш нови знания. Преимущество е, че без да се отделяш от дома и работа можеш да усвоиш нещо ново, да се развиеш в някоя друга област.
В Японие бе разрешено на студенти да следят по мобилните си телефони лекциите без да се отделят от работа.
Дали ще придобиеш определен вид знание или уникално умение е вече въпрос на предпочитание. Човек никога не е стоял на едно място, а е вървял напред. Желанието да изследва, да открива не са му давали нито минута покой. Не става дума само за наука, а и за всяка сфера от човешкия живот.
Успеха среща само търсещите, но не слава, почести и пари, а нещо много по-просто, неудволетвореността от постигнатото.

Идеята да се заместят класическите двигатели с много по-ефективни и по-малко енергозависими устройства, отдавна се обсъжда в научните кръгове. Накрая от теория изследователите преминаха към практиката. За първи път в историята на космическите апарати към друга планета се отправя нов вид апарат – слънчево платно.
Експерименталния апарат IKAROS е стартиран на 21 май от Танегасима заедно с Akatsuki. Двата апарата ще излязат в орбита около Венера през декември. Вторият ще събира данни за атмосферата и активните вулкани, а IKAROS ще потвърди експериментално възможността за използване на слънчев вятър, като източник на енергия за дългите космически полети.
От 3 до 10 юни около IKAROS, с диаметър 1,6 метра и тегло 320 кг, ще се отвори квадратно платно, с диагонал 20 метра и дебелина0,0075 мм. В бъдеще платното ще остава опънато благодарение на центробежните сили, възникващи при въртенето на апарата около оста му. За целта инженерите са поставили в ъглите му тежести, отказвайки се от огромните щанги. Снимките от отвореното платно ще се предават от камера поставена върху устройството.
Слънчевото платно създава сила от милиони Нютона, но с постоянно действие, което може да предаде на апарата огромна скорост. Това е единствения начин да се реализират дълги междузвездни полети, защото в случая отпада необходимостта да се носи допълнително гориво.
Ако се използва друг двигател реактивен или йонен, трябва да се вземе гориво и за връщане, но машината става твърде тежка.
Интересен е факта, как космически кораб ще се добере до планета близка до Слънцето, като използва енергията на частиците движещи се от нашето светило.
Японски учени от JAXA са изчислили относителното положение на три небесни тела, при които прилагането на подобен „фокус“ е напълно възможно.
За обезпечаване на нуждите на апарата електроинженерите са поставили върху платното слънчеви батерии. Освен това в него са вградени различни сензори, които ще следят за състоянието на апарата и системите му.