Ако попитате кореняка берлинчанин, където се концентрира целия град, той със сигурност ще ви посочи Кройцберг.
Този живописен район, намиращ се в сърцето на мегаполиса, е известен като най-бохемското място в Берлин. Кройцберг не оставя никого безразличен: Пазителите на реда и чистотата с ужас виждат тук градската иамет – крепостта на анархията, а другомислещата младеж – най-стилната зона за отдих и истинска твърдина на задоволеността.
На интернационалния остров на свободата можеш да намериш всичко, от неформално кафе в кухната на всички народи в света до миниатюрни книжарници, предлагащи най-скандалните книги по борсови цени.
Тук процъфтява изкуството и се рисуват най-неприличните графити, събират се пънкари и представители на контра културата. На това място празникът никога не свършва.
Всяко лято на моста разделящ Кройцберг и Фридрихсхайм се разгръща сериозна битка. Според ненормалните берлински традиции весели банди се замерят с развалени домати и се обливат с водни струи от приспособени уръдия.
За тези, които предпочитат по-спокойните развлечения са открити вратите на Берлинската галерия и музея „Топография на терора“.

Това беше втората ѝ Педесятница. Тя с трепет очакваше празника. Искаше ѝ се да преживее нещо ново. Да стане свидетел на необикновено чудо, дело на Божиите ръце.

Застана на колене и започна:

– Господи, утре ще празнуваме изливането на Св. Дух върху групичката събрана в горницата и началото на църквата. Този ден е необикновен за нас. Иска ми се на този празник да видя най-голямото чудо. Слушала съм за толкова много действия на Св. Дух, но сега искам да бъда свидетел на най-голямото Му чудо……

След това кротко заспа.

Молитвата беше искрена и по детски казана, като на човек, който скоро е предал сърцето си на Исус.

Денят беше слънце и приятен. Птичите гласове звучаха като безкраен концерт, напоен с музика на благодарност и поклонение. Слънчевите лъчи проблясваха между клоните и насищаха всичко наоколо  с очарователни нюанси.

В църквата всичко мина много добре. Хвалението беше прекрасно, думите в проповедта докосваха сърцата, лицата на хората сияеха, защото Божията ръка ги бе докоснала, но ……нищо особено не се случи.

Тя беше малко разочарована. Може би неправилно се е молила и Бог не я е разбрал добре….

Изведнъж една жена я дръпна за ръката и я покани да идат заедно до брат ѝ, който е в болницата. Тя се съгласи бързо. По пътя жената ѝ обясни, че брат ѝ бил много упорит и не искал да чуе нищо за Бога. А на нея толкова много ѝ се искало да го види в църквата.

Стигнаха неусетно до вратата на болницата. Пред самата сграда имаше градинка, където болните събираха слънчевите лъчи. На една от пейките сам седеше брата на жената. Изгледа я кисело, но като видя, че не е сама, опита се да се усмихне.

Запознаха се. Странно, но разговорът тръгна към днешния празник и Бог. Какво точно си говориха, тя не помнеше по-късно, но забеляза някаква промяна в брадясалият човек, наметнал болничния халат, седящ на пейката. Взеха си довиждане и си тръгнаха.

След няколко дена тя срещна същата жена. Тя ѝ се усмихна и я прегърна. След това каза:

– Да знаеш какво Бог е направил с брат ми, нямам думи за това. Нали си спомняш, че на Педесятница го посетихме в болницата. Докато сме разговаряли, някаква топлина се разляла в тялото му и той престанал да чувства болка. Не знам дали ти казах, но имаше рак на стомаха. След като се прибрал в стаята, ми каза, че нещо го е накарало да посегне към Библията, която му бях оставила…., – жената се задави от вълнение, а очите ѝ се изпълних със сълзи, – започнал да чете, а после предал сърцето си на Бога. Днес го изписват напълно здрав.

Тя се зарадва и прегърна жената. Сълзи напълниха и нейните очи.

Едва тогава разбра, че Бог беше изпълнил молбата ѝ. Той ѝ беше показал най-голямото чудо – спасението на един човек.

Един равин преди празника на Пасхата обиколил жителите на града, за да събере пари и да помогне на бедните да си организират седер.
Вечерта се върнал в къщи и на въпроса на жена си:
– Как върви?
Той отговорил:
– Поставената задача съм решил наполовина.
– Колко събра? – поинтересувала се жената.
– Николко, – казал равина, – но свърших работата наполовина. Бедните са готови да получат помощта. Остана само да намеря местни богати, които да окажат тази помощ.

За цялата работа на Грег Новак му трябвало повече от месец. Не се знае колко сняг е употребил при направата на получилия се снежен човек, който кръстил с името Дядо.
По думите на Новак за Дядото е използван целия сняг събран от покривите на оранжериите му. С помощта на селскостопанска техника фермерът е събрал снегът на едно място. Формирал е от него конус, който станал основа на бъдещия Дядо, който не е направен от слепени топки, както се прави обичайно.
Грег признава, че понякога му се е искало да зареже оформянето на снежния човек, тъй като се съмнявал в успеха на работата си, а неговите съседи в разсъдъка му.
Все пак Новак решил да доведе започнатото до край. За да отпразнува завършването на строителството Грег се обърнал към агенция, която организирала празници.
Дядото бил призван да се радва на всички, които били готови да го видя. Някои жители на щата са изминали няколко десетки километра, за да се срещнат с него.
Според рекордите на Гинес, най-високият снежен човек е направен от американеца Роб Зинчук през 2008 година. Скулптурата е била висока 37 метра и 21 сантиметра.

Защо подписването на Санстефанския мирен договор се смята за толкова важен в българската история? Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – обединението на България, разкъсана след Берлинския договор или пък 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд обявява независимостта на България?
Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.
Той постави началото на онази Трета България, намираща се между Европа и Азия, там където се преплитат интересите на великите сили.
Българите не са знаели, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на ревизия. Това е строго поверително и зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството е насочено против Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.
Още от самото начало временният договор с турците  е полезна тактическа стъпка. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към  българския народ, като защитник на неговите интереси. По този начин Русия запазва репутацията си на покровител. Предстоящото унищожение на Санстефанския мирен договор става под натиска на западните ни съперници, което ще увреди тяхното влияние на Балканите и  ще увеличи руския авторитет.
За нас, българите, 3 март 1878 е едно ново начало. На този ден бе направена онази първа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни чада на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не са били напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си просто така.