Метафора за „обличането със сила”, показва, че учениците на Исус Христос преди деня на Петдесетница са все още са уязвими, немощни, както всички останали хора. А битката с врага на неверието и  благовестяването на Словото за възкръсналия Христос са доста сериозни дела.

„Сее се в немощ, възкръсва в сила”.

Това „обличане със сила” не става от човека, а „отгоре“, от Бога.

„Силата свише” не се изразява само в припомняне на библейските истории и в емоционални възгласи, а в реални постъпки, дръзновение и самопожертвувателност.

Това изпълване, премахва влиянието на греха. Силата на греха не се побеждава със спазване на правила и норми на поведение, няма значение колко са религиозни или църковни.

Човек съгрешава, когато върши неугодни дела на Бога. Победата над греха става чрез покаяние и израстване чрез Святия Дух.

За какво се дава тази „сила свише“? Заради едно единствено нещо. Да бъдем свидетели за Бога в семейството си, на работното място, в етноса си и „до края на земята”.

Ако някога ви се поиска да се повозите на атракционна „Американска пързалка“, без да излизате от колата си, това е вашият шанс.

Даже и без смъртоносен контур пътуването по моста Есим Охаши в Япония е истинско приключение.

Този мост съединява град Мацуе и Сакаиминато, и има дължина 1,7 км. Той е построен така, че под него може да минават големи кораби.

Колите просто се плъзгат по него, като влакче в увеселителен парк. А изкачването по моста изглежда невероятно. Но той е напълно безопасен, ако не се нарушават правилата за движение по пътищата.

В някои монархии, такива като Саудитска Арабия, унаследяването на трона обикновено преминава към следващия по старшинство брат, а едва после идва ред на децата на монарха.

В някои други монархии, като Йордания, монархът сам решава, кой ще е неговия наследник и това не е задължително да бъде най-големият му син.

Независимо от правилата за унаследяване, в много случаи, когато монархът е свален и е заменен от узурпатор, последният осигурява унаследяване на своето собствена семейство на трона.

Знам, че това не е твърде популярна философия, но ви предлагам да прочетете това, което искам да споделя с вас.

Вярата в Бога за мен има дълбок смисъл и тя е на първо място в живота ми, без значение какво се случва. След това идва наред съпругът и той е по-важен от децата. Никой нормален мъж със здрав разум няма да иска да захвърлите децата си, за да задоволите неговите нужди.

Когато сядаме в самолет, стюардесата ни обяснява правилата за безопасност преди излитането. Когато тя ни говори за това, как се ползва кислородната маска, напомня, че първо трябва да я сложите на себе си, а след това на детето.

Нима обслужващия персонал в самолета смятат, че ние сме по-важни от детето?

Разбира се, че не. Но вие не можете да помогнете на детето си, ако не можете да дишате. Това правило действа в семейството и при упражняване ролята на родител.

Вие не можете нормално да възпитавате детето си, ако вашия брак се разпада.

Неизбежно ще настъпи денят, когато децата ще пораснат и ще напуснат бащиния си дом, за да живеят собствен живот и да работят за изпълнението на техните мечти.

Ако вие не сте инвестирали във взаимоотношенията със съпруга си, то двамата ще останете в празното гнездо с опустошени сърца.

Бог ви обича точно такива, каквито сте, но Той няма да ви позволи да останете такива.

Божията благодат не е само, за да ни спаси от последствията на греха, а и да започне да ни моделира в образа на Исус.

Някои приемат Божията благодат, когато Бог ги спасява, но след това те се опитват да растат в християнския си живот чрез собствени сили.

Божията благодат ви помага да се превърне в човек, който Бог иска да бъдете. Тя ви форми. Библията нарича това освещение. Бог е грънчаря, а ние сме глината.

За съжаление, тъй като той ни оформя, ние сме склонни да скочим от грънчарско колело и да му кажем:

„Благодаря ти, Господи, но мисля, че мога сам да се грижи сам за себе си. Мога да се оформя в правилното нещо“.

Така унищожаваме нашето духовно израстване.

Един от най-големите проблеми на християнството е, че често хората започват с акцент върху изграждането на връзката с Бога, но след това се връщат към списъка от правила. Те начеват с това да обичат Бога, а след това се връщат обратно към религиозните ритуали.

Това ли е начина, по който трябва да живеем християнски си живот?

В Библията се казва: „И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него“.

Вие няма да бъдете християнин, ако обещаете да правите само добро. Не може да расте като християнин, ако се задължите да бъдете добър. Вие живеете християнски живот, просто като получите Божията благодат и ѝ позволите, тя да ви оформи.