Архив за етикет: посетител

Лисугерът Патрик стана звезда на „Брянската гора“

originalТози ярко червен лисугер се превърна в истинска местна звезда. На кордона в Пролетарския резерват „Брянската гора“ този общителен посетител се е появил още през лятото. Няколко месеца е бил срамежлив да се покаже, но сега вече е свикнал с хората и животните.
Заместник-директорът на резервата отговарящ за околната среда и туризма Екатерина Пилюлина казва, че лисугерът вече се чувства като собственик на това място. Сътрудниците на резервата са го кръстили гостът Патрик.
Рижият гостенин се интересува от всичко, което се случва наоколо. Той до толкова е свикнал с кордона, че лично „инспектира“ идващите коли.
Лисугерът е изял няколко чифта обувки, оставени на верандата, а също и разпръснати без надзор зеленчуци.
Понякога оспорва храната си с местния котарак Димка.
Този ярко червен лисугер се превърна в истинска местна звезда. На кордона в Пролетарския резерват „Брянската гора“ този общителен посетител се е появил още през лятото. Няколко месеца е бил срамежлив да се покаже, но сега вече е свикнал с хората и животните.
Заместник-директорът на резервата отговарящ за околната среда и туризма Екатерина Пилюлина казва, че лисугерът вече се чувства като собственик на това място. Сътрудниците на резервата са го кръстили гостът Патрик.
Рижият гостенин се интересува от всичко, което се случва наоколо. Той до толкова е свикнал с кордона, че лично „инспектира“ идващите коли.
Лисугерът е изял няколко чифта обувки, оставени на верандата, а също и разпръснати без надзор зеленчуци.
Понякога оспорва храната си с местния котарак Димка.

Кафене, в което цената зависи от вежливостта на клиента

1415203518_hohotok.net_4_1415168754_2-620x463В кафене «Seven Mile Beach Kiosk» в австралийския град Джероя, Нов Южен Уелс не само гощават посетителите с хубаво кафе, но и преподават урок по вежливост.
За да подчертаят, че добротата и вежливостта са важни,  собствениците на кафенето дават различни цени за консумираното кафе. Цената зависи от това, как ще го поръчате.
За да не се смущават посетителите, собствениците са поставили дъска, с подробно описание на цените.
Например, ако кажете само: „Кафе“ цената е 5 долара. За фразата: „Едно кафе, моля“ цената се снижава на 4,50 долара. А ако кажете: „Добро утро, моля ви, дайте ми едно кафе“, ще ви вземат само 4 долара.
Новото правило действа от два месеца и за сега твърдят, че всичко върви добре.
Собствениците на кафенето Кев Чилвер и жена му Кайли Пикет твърдят, че са искали да напомнят на хората за важността на добрия маниер.
Намаляване на цената на кафето за любезност са решили да направят, след като един от служителите им видял подобна обява в един магазин.
Откакто е поставен новия ценоразпис на кафето, посетителите често правят доста усилия, за да получат хубава отстъпка.
– Вежливостта се среща все по-рядко и ние се опитваме да я върнем, – казва Чилвер. – Ние работим в сферата на услугите и заслужаваме уважение, както и останалите хора. „Моля“ и „Благодаря“ отваря пред вас всички врати.

Такава любов

imagesЕдна ранна утрин продавачката на цветя бе изненадана пред магазина си от един подранил посетител. На вратата стоеше облечен във униформа млад и красив лвйтенант. На лицето му засия усмивка, когато видя, че жената идва, но в очите му се четеше тъга.
– Много сте подранили тази сутрин, – каза продавачката.
– Бързам за летището. Няма да ме има цяла година, заминавам за Афганистан. – започна да обяснява ранното си посещение младият мъж.
Той усети съчувствие в погледа на жената и сподели:
– Имам много красива жена. Тя изпълва живота ми със светлина и щастие. За това всеки петък ѝ подарявам голям букет красиви и свежи цветя.
Жената заела мястото си сред цветята, леко се усмихна. Тя разбираше напълно младия мъж. Лейтенантът погледна продавачката и смутено каза:
– Не бих искал да прекъсвам тази романтична традиция. Но …. наложената ни принудителна раздяла ще навява много тъга на съпругата ми, – въздъхна младият мъж. –  Дойдох при вас, за да поръчам 52 букета.
– Бъдете спокоен, ще доставям на жена ви всеки петък вечер по един букет, докато се върнете, – обеща му продавачката.
Даже му направи 50% отстъпка за цялата поръчка.
Такава любов не само докосва, просълзява и трогва сърцето, но изпълва света с повече светлина.

Без спасението на душа няма безсмъртие

imagesДвамата седяха в заведението. Днес нямаше много посетители. Те можеха да разговарят спокойно, без да ги притеснява някой.

– Вярвате ли в безсмъртието, адвокате? – подхвана единият събеседник.

– Вярвам, че човек се стреми да не бъде забравен. За да запазят името си през вековете, хората са склони да извършат ужасни неща, да се хвърлят във вулкан или да създадат нова религия. Не знам дали спасяват души, но на някои от тях това се отразява в банковата им сметка. Казват, че ни си мъртъв ако някой още те помни, за това такъв спомен е безценен. Има хора готови да платят, за да бъдат погребани край футболно игрище, защото смятат, че футбола е вечен. Други мечтаят за паметник, но единственият, който можеш да си купиш приживе е надгробния.

Николай се засмя:

– Сега разбирам, че адвокатите се занимават със земните амбиции.

– Не разбирам какво искате да кажете?

– Имам в предвид безсмъртието, то не е човешка ценност, а религиозна.

– Впрочем има две неща, които човек не е открил до сега във Вселената, – каза адвокатът. – Едното е душата. Никой никога не я е видял. Другото е безсмъртието. Не сме видели нищо безсмъртно, но сме превърнали вечността в математически формули.

– Но всичко това е религия, – каза Николай. – Без душа няма безсмъртие.

Двама хора с различен мироглед. Кой кого ще убеди в правотата си? Всеки от тях е избрал своята „религия“, но коя от тях е истинската?

Нощта настъпваше и се разделяше с деня, обгръщайки последните личи светлина процеждаща се между облаците.

И все пак има надежда за този свят. Без душа няма безсмъртие, ако душата не бъде спасена, тя няма да докосне безсмъртието.

Невъзможно е да ме обидите

imagesЕдин посетител се обърнал към един старец с думите:
– Това, което искам да ви кажам, може да ви обиди …..
Старецът махнал с ръка като спрял встъплението на непознатия и казал:
– Вие не можете да ме обидите. Моите ниви не са на полето, където властват лъжците и празнодумците. Няма какво да вземат от мен или да откраднат. Моите загуби са моя разкош. А сега говори. Слушам те внимателно.
Но човекът нищо не му казал и си тръгнал.