По телевизията и киното виждаме, че тези, които се давят започват да пляскат по водата и да викат за помощ. Поради това невярно описание, можем да не разберем, че човек потъва.
Разбира се, това не означава, че ако човек размахва ръце във водата, пляска по нея и вика за помощ, то той не се нуждае от помощ. Но в такъв момент той все още не потъва, имате все още време да го спасите.
Човек, който наистина потъва устата и носът му са потопени във водата. Така той получава все по-малко кислород, който не може да вдиша. Необходимата глътка въздух води до инстиктивен стремеж да извика за помощ. Това е всичко, което може да направи един давещ се, когато главата му се подава над водата и вдиша въздух.
Той няма да може да размахва ръце, защото те ще бъдат заети да задържат устата му над водата. Болшинството давещи се отстрани изглеждат като, че се мъчат да намерят опора или да се изкачат по невидима стълба. Човек остава във вертикално положение с наклонена глава назад. В такъв момент потъващият няма да използва краката си, за да се задържи над водата.
Неопитният наблюдател ще мисли, че човекът просто си спортува във водата, но ако той се държи така, това означава, че скоро ще потъне. Когато това започне, на жертвата остават още 20 секунди, преди да запоне да потъва.
Така умира човек, ако не дойде помощ навреме.

„САЩ трябва да запази своята уникална роля на незаменим нация в света“. До каква степен Вашингтон възнамерява да се намесва във вътрешните работи на други държави? За това президентът Барак Обама е говорил по време на обръщението си към възпитаниците на престижната военна академия в Уест Пойнт.
„По не малко показатели Америка е силна  по отношение на останалата част от света. Когато тайфун се устреми към Филипините, в Нигерия отвличаха момичета, а в Украйна хора с маски завладяваха здания
светът гледаше към Америка и чакаше нейната помощ. Мисля, че Америка трябва да поведе всички след себе си. Ако не поемем тази роля, то ще я вземе някой друг.
Обама е казал, че САЩ ще използва военна сила, когато това включва някакъв интерес. Дали тогава САЩ признава правото на другите страни?
На този въпрос Обама е казал, че след Втората световна война Америка е бил достатъчно мъдра, за да създаде организации за запазване на мира в света, такива като ООН. След това той споменал страни, които се намесват в международното право и международните институции, според него това били Русия, Иран и Китай.
Въпреки, че президента  е говорил за военна намеса, той е изразил мнение, че някои проблеми могат да се решат и по мирен начин.
„Нашата намеса да осигурим мира в другите страни, не означава, че това може да се  реализира по военен път. След Втората световна война станаха грешки и това не беше поради нашата сдържаност да се намесим с военна сила в дадената авантюра, тогава не обмисляхме добре последствията и не осигурихме международна поддръжка и легитимността на нашите действия, не говорихме открито на нашите граждани за необходимостта от жертва“.
Срещу обвинението, че САЩ не достатъчно се намесва чрез военни действия от думите на Обама е станало ясно, че бъдещата политика на САЩ ще бъде както никога до сега свързана с операции на интервенция.

Мъдрец попитал човек, който дошъл при него за помощ:
– Ти наистиана ли искаш да бъдеш излекуван?
– Ако не исках, щях ли да дойда при теб?
– Но при мен идват много.
– И всичките идват да ги изцелиш?
– Не. Изцелението е болезнено. За утешение.
Един от учениците на мъдрецът казал:
– Желаещият да се излекува без болка прилича на някой, който иска прогрес, но без реформи.

Един равин преди празника на Пасхата обиколил жителите на града, за да събере пари и да помогне на бедните да си организират седер.
Вечерта се върнал в къщи и на въпроса на жена си:
– Как върви?
Той отговорил:
– Поставената задача съм решил наполовина.
– Колко събра? – поинтересувала се жената.
– Николко, – казал равина, – но свърших работата наполовина. Бедните са готови да получат помощта. Остана само да намеря местни богати, които да окажат тази помощ.

Продължителен звън на телефон:
– Здравей, моля те, не затваряй!
– Какво искаш? Нямам време за приказки, казвай по-бързо!
– Днес бях на лекар …
– И какво ти каза?
– Бременна съм в четвъртия месец.
– Мога ли с нещо да ти помогна? Не искам никакви проблеми, абортирай!
– Казаха ми, че вече е късно. Какво да правя?
– Не ми звъни повече!
– Как така….? Ало….ало.
– Абонатът не отговаря. Моля обадете се ….
Изминаха 3 месеца.
– Здраевей, мъниче!
– А ти кой си?
– Аз съм твоя ангел хранител.
– А от кого ще ме пазиш? От тук няма къде да избягам.
– Много си интересен. Как я караш?
– Аз съм добре, но мама всеки ден плаче.
– Не се притеснявай, възрастните все от нещо са недоволни. Ти по-добре спи, набирай сили, ще ти трябват.
– А ти виждал ли си моята майка? Каква е тя?
– Разбира се, аз винаги съм до теб. Тя е красива и много млада.
Минаха още три месеца.
Жена мърмори под носа си:
– Какво ще правиш сега? Вече силно рита вътре…., втора чаша разлях…. и силен алкохол няма да ми помогне……
А някъде там вътре се обажда тихо гласче:
– Ангел, тук ли си още?
– Да, няма да те оставя.
– Днес на мама много ѝ е лошо. Цял ден плаче и се ругае сама.
– Не ѝ обръщай внимание. А ти готов ли си да видиш белия свят?
– Изглежда вече съм готов, но много се боя. Мама много ли ще се разстрои, когато ме види?
– Какво говориш, тя непременно ще ти се зарадва!? Нима може да не обикне такова мъниче като теб?
– Ангел, как е навън?
– Сега е зима. Наоколо всичко е бяло, падат красиви снежинки. Ти скоро ще ги видиш.
– Ангел, аз съм готов да ги видя.
– Давай малкия, чакам те!
– Ангел, много ме боли и се страхувам …..
Жената взе да охка и да пъшка:
– Ох, мамичко, много боли! О, помогнете ми ….., няма ли кой да ми помогне? Какво мога да направя тук сама? Помогнете, много боли…

Детето се роди бързо, без чужда помощ. Всичко ставаше накрая на града близо до последните блокове.
– Сине, – каза жената, надвесила се над новороденото, – не ми се сърди. Къде да отида с теб? Животът е пред мен. За теб няма значение, ти ще заспиш и това е всичко …..
– Ангел, къде отиде мама?
– Не зная, не се притеснявай, тя сега ще се върне.
– Ангел, защо гласът ти е такъв? Плачеш ли? Ангел, повикай мама, моля те. Тук е много студено.
– Не, момчето ми, аз не плача, така ти се е сторило. Сега ще я доведа. Ти не заспивай, викай силно!
– Но мама каза да спя и да не плача.
През това време в близкия пет етажен блок, в един апартамент, спорят мъж и жена:
– Не мога да разбера, на къде си тръгнала. На улицата е тъмно. Станала си нетърпима, откакто се върна от болницата. Не сме единствените, хиляди двойки са безплодни като нас. И те някак успяват да живеят са тази болка.
– Моля те, облечи се и да вървим.
– Къде?
– Не зная. Просто чувствам, че трябва да вървя. Повярвай ми, моля те!
– Добре, но това е за последен път. Чуваш ли ме, повече няма да тичам след теб, като куче на каишка.
Излязоха от входа. Жената вървеше с бързи крачки напред. След нея бавно пристъпваше мъжът ѝ.
– Скъпа, имам чувството, че вървиш по отдавна избран маршрут.
– Няма да повярваш, сякаш някой ме води за ръка.
– Плашиш ме. Обещай ми, че утре целия ден ще бъдеш в леглото. Аз ще позвъня на лекаря.
– Тихо ….чуваш ли, някой плаче?
– Да, от тази страна, чува се плач на дете!
Ангелът прошепна:
– Мъниче, плачи, силно викай! Твоята майка се е заблудила, но скоро ще те намери!
– Ангел, къде си? Виках те! Тук ми е много студено.
– Ходих да викна майка ти. Тя вече е наблизо.
Жената нежно промълви:
– О, Господи, но това наистина е детенце! То съвсем е замръзнало, да вървим по-бързо в къщи! Милият Бог ни е изпратил детенце!
Детето едва доловимо каза:
– Ангел, гласът на мама се е изменил?!
– Свиквай, мъниче, това е гласът на истинската ти майка!